С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 8 мар 2019, 11:00, 15257 прочитания

Касата на олигарсите

Как държавната Българска банка за развитие се изроди от помощник на малки компании в спасител на закъсали едри бизнеси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Държавната ББР под ръководството на Стоян Мавродиев раздава все повече заеми на близки до властта бизнеси, които друг не иска да финансира.
  • Половината от кредитния портфейл на банката вече е концентрирана в 10 групи, сред които изпъкват имена като Пеевски, братята Домусчиеви, Георги Самуилов.

Част от темата

ББР: Банка за близките на властта

ББР и полетът на "Ер Виа" към фалита

Казусът с несъстоятелността на авиокомпанията показва рисковете от модела на управление на държавната банка

Какви са решенията за ББР

В момента банката е по-скоро вредна, но ако управляващите се разберат какво искат да постигнат с нея, има решения

Георги Гергов, Делян Пеевски, братята Домусчиеви, Георги Самуилов Ако вярваме на държавната Българска банка за развитие, това трябва да са лицата на малкия и средния бизнес в България. По замисъл ББР трябва да финансира именно такива компании, но с последните си няколко ръководства - и особено под контрола на Стоян Мавродиев, тя се превърна по-скоро в кредитор от последна инстанция за близки до властта играчи, и то със суми за стотици милиони. Това създава съмнение за злоупотреби с публични средства и носи риск банката да се превърне в сериозен репутационен пасив - да покаже на чуждите институции, с които работи, истинското лице на българската олигархия.

Между замисъл и реалност


Естествено Българската банка за развитие (ББР) не е някаква куриозна тукашна приумица. Подобни насърчителни институции има в много страни. Логиката зад тях е проста - държавната банка, стъпваща на правителствена гаранция, се финансира от капиталовите пазари и международни институции. И съответно тя канализира събрания ресурс в области, където традиционните банки имат ограничен интерес или виждат прекалено голям риск. Или където държавата цели да постигне някакъв специален непазарен ефект - социален, екологичен, инфраструктурен, образователен

Последното е особено важно, защото с държавата зад гърба си, ако влезе в директна конкуренция с банки, тя ще изкривява пазара и ще изтласка частните капитали. Затова и обичайно насърчителните банки функционират по два основни модела - чрез посредници (отпускат ресурс на другите банки) или с пряко кредитиране, но със специфичен фокус, където има дефицит на финансиране (МСП, общини, университети или нещо друго).

При създаването си преди 20 години ББР (тогава кръстена Насърчителна банка) е замислена именно така. През първата половина от досегашното си битие тя е сравнително малка институция. Докато в края на управлението на тройната коалиция тогавашният финансов министър Пламен Орешарски (който и при основаването й като зам. финансов министър е в надзорния съвет) не й надува капитала с част от последните предкризисни излишъци. И естествено с по-големия ресурс на разположение идват и по-големите изкушения той да се усвои по политическа линия - от близки до управляващите фирми, или по чисто корупционна линия - чрез мениджърски злоупотреби.



Така постепенно и неумолимо при няколко поредни ръководства, идващи с всяко ново правителство, се стига до днешния й вид. Вече голямата част от отпуснатите средства на ББР са директни заеми за големи корпоративни клиенти. Банката се превърна в кредитор от последна инстанция за закъсали (предимно строителни) компании, а също и за рефинансиране на необслужвани дългове към частни банки. А като капак, ако досега в повечето история на ББР да имаше противоборство на различни фракции, които поне донякъде се неутрализираха взаимно, сега се действа авторитарно и с размах. Това стана възможно, след като последният й главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев от 2017 г. пренесе управленския си стил от Комисията за финансов надзор (2010-2016), като се обгради с лоялни кадри и подмени голяма част от средния мениджмънт. И все повече управлява ББР като личния си хедж фонд - само че с осигурено публично финансиране.

"Капитал" е част от проекта "Европа говори", който цели да насърчи диалога между хора с различни политически възгледи от цяла Европа. За да участвате, попълнете краткия въпросник долу:

Обезвреждането на бушоните

Притесненията, че една държавна банка с политически назначавано и зависимо ръководство лесно ще се превърне в инструмент за злоупотреби, са логични. Затова и при създаването й те са адресирани по две основни линии - меки очаквания какво евентуално ще прави (разписани в мисия, цели и т.н.) и твърди рестрикции какво не може да прави. Като цяло от нея се очаква да не конкурира останалите банки, а по-скоро да ги подпомага. Още в първия устав на Насърчителна банка от 1999 г. е разписано като първи приоритет финансирането на малки и средни предприятия. Ограничени са възможностите й да се намеси на пазара на дребно - забранява й се да набира влогове от граждани, да издава карти, да търгува на дребно с валута и злато и др. А също и като обичайна процедура е посочено раздаването на кредити чрез банки посредници, а не пряко.

Особеният статут на институцията е допълнително скрепен през 2008 г., когато тя се сдобива със специален закон, регламентиращ дейността й. Вече като ББР, освен досегашните ограничения по устав се прибавят и други - забрана да кредитира политически партии и свързани с тях лица, по-строги ограничения за големи експозиции, като например максимален размер до 10% от капитала й (по общия ред за банките то е 25%). Правилата трябваше да дадат допълнителна защита при засилената роля на ББР, която след ударно капитализиране от бюджета започва да управлява стотици милиони.

Всички тези защитни механизми като цяло в началото работят да ограничават както политическите поръчки, така и мениджърски своеволия. Постепенно обаче техните граници започват да се тестват, за да се види доколко поддават. Първо, така прокламираната мисия за подпомагане на МСП отстъпва и все по-голяма част от кредитния портфейл е заета от едър бизнес. Все повече ББР, вместо да подпомага млади компании без налични обезпечения, се фокусира да поддържа живи жертви на световната криза или лошия мениджмънт. Ограничението за финансиране на политически лица също се огъва - първо косвено (рефинансиране на свързани с Пеевски фирми преди и след колапса на КТБ), а после и пряко (кредити за контролирания от Георги Гергов от БСП Пловдивски панаир).

И така се стига до закономерното решение. След като през 2017 г. ББР е прехвърлена от финансовото към икономическото министерство, а начело й е назначен Стоян Мавродиев, повечето от тези дразнещи ограничения са премахнати. 10-процентната бариера отпада и ББР днес може теоретично да отпуска кредити до почти 200 млн. лв. А забраната за финансиране на политици е шиканирана с текст, тълкуващ, че свързани лица с партиите са само техни присъдружни младежки или женски организации, издателства, телевизии, но не и хората от ръководните им органи и техни фирми.

С незабравимия стил "Мавродиев"

В добавка, ако досега исторически банката винаги е била управлявана от поне двама равнопоставени изпълнителни директори, сега с въвеждането на титлата главен изпълнителен директор властта се концентрира у Мавродиев. Той привнася в ББР не само управленските си практики от годините си като председател на Комисията за финансов надзор, а и част от най-лоялните си кадри. В тричленния управителен съвет освен него влиза и Румен Митров. Той беше в КФН, назначен от Мавродиев за директор "Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорната дейност" (КАПРНД) - една от специално създадените с промени в правилника на комисията дирекции, чрез които бяха ефективно иззети правомощия от заместник-председателите. И двамата преди това нямат банков опит, като единствено третият директор Николай Димитров е кариерно израснал в самата ББР.

Този път обаче, за разлика от предишните политически рокади в ръководството, трусът е много по-мащабен. По свидетелства на няколко бивши кадри на банката това управление е съпътствано със същинска чистка и посаждане на приближени на постове. Дясната ръка на Мавродиев още от бизнеса му по регистриране на офшорки, а после главен секретар на КФН Андон Георгиев сега е един от директорите на дъщерния на ББР Национален гаранционен фонд. Единственият зам.-председател при мандата на Мавродиев, който не изпадна в конфликт с него - Ангел Джалъзов, заема ръководни постове в НГФ и още от дъщерните на банката структури - "Микрофинансираща институция "Джобс". А такива продължават да се роят, като миналата година беше регистриран фонд за дялов капитал с 65 млн. лв. капитал от банката, а самият Мавродиев вече анонсира създаване на дружества за лизинг и факторинг.

Банка на големите

Резултатът от всичко това е банка, която все повече се отдалечава от замисъла си и се превръща в касичка (а често и спасителна линия за рефинансиране) за едри бизнеси с добри политически връзки. Или накратко - за олигарси.

Към края на 2018 г. портфейлът на ББР от директни кредити за пръв път надхвърли 1 млрд. лв. и напълно засенчи отпуснатите средства чрез банки посредници (430 млн. лв.). Нещо повече - дори и само с публични данни от вписани залози и ипотеки лесно може да се проследи, че далеч над половината от тази сума е концентрирана в най-големите 15-20 кредитополучателя - концентрация, която поражда съществени рискове от загуби. Реално и отчетът на ББР за 2017 г. потвърждава това - според него най-голямата експозиция е 69 млн. лв., или 9.5% от брутния кредитен портфейл, топ 10 са 495 млн. лв. (62%), а топ 20 - 714 млн. лв. (88.6%). Такова ниво на концентрация нямаше дори и при КТБ, където 139-те най-големи кредитополучателя формираха 95% от кредитния портфейл и това звучеше фрапантно. Гледайки новите развития през 2018 г., няма причина да се предполага, че съотношението за ББР намалява.

Разбира се, достигането дотук не е вина само на настоящото ръководство и голяма част от портфейла е наследена. Но екипът на Мавродиев не само не прави опити да редуцира концентрацията, а и усилено работи да я увеличава. В последните година и половина, откакто той пое контрола над ББР, изобилстват примерите на нови големи експозиции:
  • "Слънчев ден" - ББР активно подпомогна лобистката операция, включваща държавен подарък (покупката на "Дупката" във Варна за 43 млн. лв.), рефинансиране и консолидиране на дълговете на дружествата на Георги Гергов и накрая и прехвърлянето на собствеността. Според данните от Имотния регистър след тази акция ББР би трябвало да има експозиция от порядъка на 80-100 млн. лв. към курортното дружество, което вече се контролира от Ангел Палийски, който според източници е параван за интересите на Делян Пеевски.
  • "Транспект" - ББР се оказа финансов двигател за преструктурирането на автобусния гигант "Юнион Ивкони" в сложна сделка, приключила в началото на 2019 г., включваща сливане с конкурентната "Етап адрес" и (поне формална) смяна на собствеността. В резултат експозицията на банката към новата група достигна 40 млн. евро , или около 80 млн. лв. От операцията печеливши са досегашните акционери - бившият депутат от ГЕРБ Ивайло Константинов и свързаното с групата "Еврохолд" "Синтетика".
  • Държавната консолидационна компания - след като още при предишния мениджмънт банката осигури средства за национализацията на военноремонтния завод "Авионамс", през 2018 г. експозицията беше увеличена с нови суми. След поредица анекси залогът вече е за почти 100 млн. лв. заем, като, съдейки по междинните отчети на ДКК, вероятно усвоената част е малко по-малка.
  • БТК - Банката за развитие изненадващо се включи на втори етап и в синдиката на кредитори на контролирания от Спас Русев телеком, като добави 25 млн. евро, или близо 50 млн. лв. Логиката ББР да насочва ресурс към успешно кредитираща се от местни и международни банки компания не е ясна.
  • "Инса ойл" - 40 млн. лв. - в средата на миналата година ББР рефинансира и задълженията на петролната компания на Георги Самуилов към ОББ. Операцията идва месеци след като самата "Инса ойл" осигури 46 млн. лв. за придобиването на Общинска банка, без да има формално право на глас. Сделката беше скандално структурирана и мина с небивала скорост през всички нужни одобрения - ясен знак за силен политически натиск и протекции
В добавка ББР си има и внушително наследство от едри експозиции. След развода Пеевски - Василев през 2014 г. банката рефинансира доста бизнеси на първия. "Водстрой 98" (днес прекръстено на ВДХ и под контрола на "Хидрострой") получи 57 млн. лв. (към 2017 г. са останали 25 млн. лв.). "Булгартабак холдинг" също още оттогава е сред големите клиенти на банката с множество залози, като поради непрестанните трансформации в групата е трудно да се проследи актуалната им сума.

Контролираният от братята Кирил и Георги Домусчиеви "Български морски флот" също след поредица кредити през годините е длъжник на ББР с над 50 млн. лв. по данни от отчета му за 2017 г.

В счетоводството на банката би трябвало да има и цяла графа за закъсали строители. През годините ББР финансира няколко дружества от групата "Галчев", които впоследствие стигнаха до фалит, като предприемачът рестартира бизнеса си през нови компании. ББР има и близо 40 млн. лв. кредити към "Понсстройинженеринг", която вече практически се управлява от банката, но е затрупана със съдебни искове за несъстоятелност от други кредитори, доставчици и подизпълнители. През годините ББР отпусна и спасителни заеми за поне няколко компании със запори от НАП като "АБ-Хасково" - 29 млн. лв., и "Сиенит" - 16.5 млн. евро. Буквално преди дни през февруари ББР е изкупила и вземания на ДСК към последната.

Към това могат да се добавят и още цяла серия не толкова публично известни, но също немалки експозиции, които също по никакъв начин не се вписват в сферата на действие на една типична насърчителна банка. ББР има сред клиентите си странни случаи като:
  • чартърната компания на Денис Бареков "Ер Виа" (която отскоро е в несъстоятелност с множество неудовлетворени кредитори, а дейността е пренесена в друго дружество, също финансирано от ББР - виж текста),
  • кредит за ловешкото "Спарки Елтос" от 2016 г. (7.5 млн. евро), което от 2008 г. неизменно е на загуба - повечето години от по над 10 млн. лв., и вече е с -64.5 млн. лв. собствен капитал към края на 2018 г. Към 2017 г. дълговете на дружеството индивидуално към ББР са 36 млн. лв., като има още 17 млн. лв. по синдикиран заем към ББР и Международната инвестиционна банка. А тези кредити са в добавка към изкупени през 2016 г. 6 млн. евро заем от ДСК към свързаното русенско дружество "Спарки". Към края на 2017 г. то дължи на банката над 15 млн. лв. Групата се контролира от Петър Бабурков и Станислав Петков.
  • ваканционен комплекс "Русковец резорт" с инвеститор руския бизнесмен Борис Ножкин (21 млн. лв. при отпускането, от които не е ясно колко са останали, но дружеството и свързаните му са на загуба или декапитализирани).
  • енергийни търговци и агробизнес на Тошко Григоров, синът му Владислав и още няколко лица (близо 17 млн. евро).
  • "София аутлет център" (15 млн. евро), гордо титулуващ се мол, който има годишни приходи около 4-5 млн. лв. от наеми и такси и работи на загуба, като се изключат 2015 и 2016 г., когато отчита приходи от преоценки на имотите. Собственик на дружеството, съдейки по залозите в полза на ББР, е Армен Левон Саакян. Той е руснак, като получава българско гражданство по препоръка на тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано за заслугите му като треньор на националния отбор по бокс за олимпийските игри през 2004 г. в Атина. В имотните среди като създател на аутлет центъра се сочи Ваган Варданян, вносител на много модни брандове през компанията си "Вайк".
За част от тях бивши кадри на банката говорят по-скоро като за лични сделки на мениджмънта, отколкото за дирижирани с политически протекции.

Това изреждане естествено не претендира за изчерпателност и е възможно ББР да има и други големи експозиции, които не се засичат през публични регистри. Но дори и само тази колекция вече говори за сума от порядъка на 500 млн. лв., или около половината от кредитния портфейл, съсредоточена в едва топ 10 на кредитополучателите.

Дефектите на модела

Тази картина на банката очертава и най-съществения риск - голямата концентрация. При нейния капитал от 785 млн. лв. срещу 3 млрд. лв. активи това не води до непосредствена опасност от декапитализиране и падане под регулаторните минимуми. Същевременно дори и сътресение в някой от големите клиенти може да я изведе на загуба.

И чисто концептуално този модел на банкиране носи дефекти. Когато става въпрос за кредитиране на големи компании с достъп до финансиране и от частни банки, намесата на ББР е нездравословна за сектора, защото вреди на конкуренцията. Чрез имплицитната си държавна гаранция тя реално изтласква частния капитал в иначе все още свръхликвидния банков сектор, където много играчи изпитват трудност да пласират ресурса си. Според банкери това по-скоро не се случва в момента - благодарение на ниските лихви по света банките с чужди централи могат лесно да се справят с конкуренцията на ББР и портфейлът й от големи клиенти показателно не е от желани клиенти.

Това води до още по-голямата опасност - не ББР да се сблъсква с останалите банки за добри клиенти, а да ги замества с лоши. В част от случаите ББР откровено рефинансира проблемни кредити на клиенти, които са повече от нежелани от настоящите им банкери. Има поне няколко публично известни случая, когато ББР дава спасителна сламка на компании със запори от кредитори и дори от НАП. Дори част от кредитите й на зелено са към фирми, за които ББР не е първа спирка, а стигат до нея, защото други ги считат за небанкируеми. А възможността да даваш чужди (при това квазидържавни) пари на някой, когото друг не желае да финансира, е класическа рецепта за отглеждане на корупция.

Към всичко това няма как да не се прибави и политическият риск. В последните години банката на няколко пъти влезе в услуга на бизнеси на политици - най-пряко и видимо с Георги Гергов, косвено с Делян Пеевски. А опасността банката да се ползва за подкрепа на близки до властта фирми нараства със слагането на откровено политическо назначение начело на ББР. Стоян Мавродиев е един от основателите на ГЕРБ, бивш депутат на партията и по собствените му горди думи автор на първата й икономическа програма.

Дори и да изключим откровени злоупотреби, държавната банка попада и в постоянен конфликт на интереси. Фирми под шапката на Министерството на икономиката (каквато е и самата ББР) се превърнаха в едни от най-големите й клиенти. Това поставя под въпрос и доколко тя може безпристрастно да оценява риска и смисъла от конкретни операции (като например национализации на военни заводи), а и доколко при проблеми с обслужването ще може да приложи строгост при събирането на вземането си. Например любопитно е как министърът на икономиката като принципал на банката ще вземе решение да предприеме принудителни действия спрямо също така контролираната от него ДКК.

Тук се корени и огромният философски проблем на ББР - ефективността. Докато Мавродиев и компания отчитат успехи, винаги е хубаво да се мисли и в сравнителен план - дали тези средства могат да се насочат по-смислено. Безидейността (или свръхдейността) какво да се прави често е вкарвала ББР в, меко казано, несвойствени функции - от разплащане на просрочия на бюджета по времето на Дянков, до брокерска къща, обслужваща програмата за безплатно саниране по времето на Горанов.

Ако бъде оставена да се развива в тази спирала, ББР е обречена не само да загуби и малкото останал смисъл за съществуването й. Нещо повече - тя крие опасността да се превърне в репутационен пасив. Макар и в топ 10 по активи, тя не е системно важна и не е под контролния радар - не влезе и в обхвата на течащите проверки на ЕЦБ. Но тя работи с множество международни институции, сред които и Европейската комисия, а при трус вследствие на поведението й като хедж фонд на управляващите със сигурност ще им бъдат задавани много въпроси.
Мавродиев: Mythbusters edition

В последните седмици явно главният изпълнителен директор на ББР е в акция. Между 15 и 25 февруари Стоян Мавродиев успя да даде три интервюта - в "Труд", Money.bg и "24 часа". Като съдържание те се припокриват почти изцяло и вероятно са взети писмено, доколкото и при трите снимките са от една и съща фотосесия. Като стил и липса на неудобни въпроси също няма съществени разлики - основен фокус е "най-успешната година на банката" и китайските милиарди, а въпроси за големи експозиции и други подобни проблемни сфери липсват. При работата по тази тема "Капитал" нямаше възможност да зададе своите въпроси (една седмица от пресцентъра на ББР не отговориха на поканата за интервю, а вестникът не успя да се свърже с него на мобилния телефон от годините му като депутат и председател на КФН). Затова пък решихме, че е важно поне да погледнем критично на развитите тези от Мавродиев за феноменалните резултати от управлението му:

Пред "Труд": ББР изпрати най-успешната година от създаването си, като повиши значително активите си и активизира кредитната си дейност. [...] През 2018 г. активите на Българската банка за развитие нараснаха с 552 млн. лв.и надхвърлят 3 млрд. лв.

Цитираните числа са факт. Проблемът е, че ръстът на активите на ББР през 2018 г. е чисто механичен. През годината правителството реши да създава под шапката на Държавната консолидационна компания дружество за управление и ремонтиране на язовирите. За целта тя увеличи капитала на ДКК с 500 млн. лв. Самото новo дружество обаче не е създадено още и сумата стои по сметка на дружеството в банката. По данни от Министерството на икономиката 82% от средствата на ДКК са в ББР, като обяснението е, че до последните дни на декември средствата от увеличението са били блокирани поради обжалване на акта на МС.

Пред "24 часа": Отпуснати бяха над 400 млн. лв. директни кредити за българския бизнес, като те са над 3 пъти повече в сравнение с 2017 г. Като публична финансова институция продължаваме мисията си в подкрепа на българските предприятия и повече от 70% от отпуснатите директни заеми са насочени към МСП сектора.

Без да можем да оспорим цитираното число, няма причина да се съмняваме, че е вярно. Все пак е хубаво да се уточни и че дори и като брой голяма част от кредитите да са за малки предприятия, като сума това определено не е така. Дори и само да се сумират публично известни нови големи експозиции на ББР през годината като БТК, "Инса ойл", "Слънчев ден" и др., числото става повече от половината от цитираните 400 млн. лв. А и средна компания по европейските правила се води с приходи до 95 млн. лв., което за българската реалност си е голямо дружество.

Пред Money.bg: A oтнocнo нaй-гoлeмия ни ycпex пpeз минaлaтa гoдинa - дoгoвopeнитe 1.5 млpд. eвpo oт Kитaйcĸaтa бaнĸa зa paзвитиe ca плoд нa няĸoлĸoмeceчни пpeгoвopи, ĸoитo вoдиx c ĸитaйcĸaтa cтpaнa. B peзyлтaт нa тoвa ББP пoдпиca дoгoвop, чpeз ĸoйтo ocигypи зa Бългapия 75% oт цeлия pecypc нa Kитaй зa Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa пo пpoгpaмaтa "Eдин пoяc, eдин път". Beчe paзпoлaгaмe c пъpвия тpaнш oт 300 милиoнa eвpo и зaпoчнaxa пъpвитe ycвoявaния пo тaзи линия.

На този етап тези договорки са не повече от обещание. Те биха дошли, ако има проект, който трябва да се финансира, а за да стане пък това в такъв мащаб, ще бъдат нужни държавни гаранции и одобрение от парламента. Реално поне в данните към края на 2018 г. не се вижда такъв ръст на привлечените средства с 300 млн. евро.

Пред "Труд": ББР е банката с най-високата капитализация у нас, отлична устойчивост на външни шокове и стабилно повишава рейтинга си. Според последните данни общата капиталова адекватност на ББР възлиза на 40.5% при средно за банковата система 20%, а коефициентът на ликвидно покритие е над 1300% при средно 228% .

Капиталовата адекватност е важен измерител, но той не може да се интерпретира в стил Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече". 40% ниво на показателя показва наистина солиден потенциал на банката да абсорбира загуби чрез капитала си. Но говори и за неефективност и не случайно частните банки не работят при такива съотношения. Капиталът е скъп ресурс и всеки се опитва да извлече максимума от него, така че логичен е стремежът на банкерите да си покрият минималните регулаторни изисквания и да си оставят и известен буфер отгоре, но не и да се стремят към максимални стойности. Те следят и други показатели като възвращаемост от капитала например. Иначе банка, която не отпуска нито един кредит, би имала 100% капиталова адекватност и ликвидност, клоняща към плюс безкрайност.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

"Еврохолд" ще опита да набере до 156 млн. лв. капитал от борсата "Еврохолд" ще опита да набере до 156 млн. лв. капитал от борсата

Компанията предлага близо 80 млн. привилегировани акции без право на глас, които носят гарантиран дивидент

19 мар 2019, 1563 прочитания

Тежка година с хубав край Тежка година с хубав край

Въпреки изпълнената с предизвикателства 2018 г. застрахователният сектор отчита добри резултати

15 мар 2019, 2462 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 февруари – 3 март)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (18 - 24 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Каква е ползата от обучението на юристите

По-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

PwC България подкрепя студенти и докторанти по педагогически специалности

Консултантската компания ще даде на 11 младежи едногодишни стипендии и едномесечен стаж по специалността

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Какви са решенията за ББР

В момента банката е по-скоро вредна, но ако управляващите се разберат какво искат да постигнат с нея, има решения

Джейсън Кинг: Инвестицията на PPF в "Теленор" е дългосрочна

Главният изпълнителен директор на "Tеленор България" пред "Капитал"

Лейтенантът на Горанов в БНБ

Номинацията на близкия до финансовия министър Радослав Миленков за шеф на "Банков надзор" подкопава независимостта на централната банка

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: "Такотека"

Появата на мястото е първа стъпка към дългоочакваното навлизане на мексиканската кухня в София

Не е истина

Как да разпознаваме невярната информация: няколко лесни за ползване програми и онлайн инструменти за проверка на фактите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: ЕК пак глоби Google, ГЕРБ и СДС в коалиция за евровота

Емисия

DAILY @7PM // 20.03.2019 Прочетете