С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 мар 2019, 11:00, 7941 прочитания

Какви са решенията за ББР

В момента банката е по-скоро вредна, но ако управляващите се разберат какво искат да постигнат с нея, има решения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

ББР: Банка за близките на властта

Касата на олигарсите

Как държавната Българска банка за развитие се изроди от помощник на малки компании в спасител на закъсали едри бизнеси

ББР и полетът на "Ер Виа" към фалита

Казусът с несъстоятелността на авиокомпанията показва рисковете от модела на управление на държавната банка

Големият проблем пред ББР е, че зад цялата фасада от стратегии, визии и мисии се крие друга действителност от неясно по какви критерии раздадени големи кредити. Как може да се разплете това:

1. Приватизация - след като през 2003 г. беше приватизирана ДСК, Насърчителна банка остана единствената с държавна собственост в страната. Още тогава се водят открито дебати за смисъла от съществуването й и в определени моменти дори управителят на БНБ Светослав Гаврийски се изказва скептично за нуждата от нея. Ако при създаването й (скоро след опустошителната банкова криза от 1996-97 г.) има някакъв смисъл доколкото частните банки, затънали в решаване на проблемите си, трудно успяват да кредитират, след стабилизирането му логиката се стопява. Все пак, доколкото банката започва да функционира като ретранслатор на кредитни линии от международни институции, тя намира някаква своеобразна ниша като "банка на банките". Днес обаче тази й роля е второстепенна, а и в голяма степен частните банки сами успешно сключват договори с Европейския фонд за стратегически инвестиции ("Планът Юнкер"), ЕИФ и др. Така че, след като държавата все по-малко ползва ББР като насърчителна банка (и все повече като хедж фонд), тя може да я продаде. Разбира се, това не е гаранция, но със сигурност частен инвеститор ще има повече стимули за контрол на риска и злоупотребите. При добре структуриран търг (не като този при продажбата на Общинска банка) може да се привлече и силен интерес. Засега такова решение не изглежда политически вероятно. А то едва ли ще е лесно предвид кредитния й портфейл, а и защото евентуален частен акционер вероятно ще трябва да рефинансира привлечените с държавна гаранция средства от международни институции.


2. Привличане на стратегически партньор - ако правителството не желае да се раздели напълно с банката си, която по замисъл и закон все пак може да се ползва и за прокарване на приоритетите му, прозрачността и управлението може да се подобрят и с привличане на миноритарен инвеститор. Още през 2003 г. има такава идея и дори зам. финансовият министър Красимир Катев пише стратегия и сондира интерес, какъвто има от ЕИФ и ЕБВР. Впоследствие при наследника му на поста Илия Лингорски (днес главен икономист на ББР, назначен след идването на Мавродиев) планът така и не се реализира, но нищо не пречи идеята да се възроди. Със сигурност независим външен директор може да е ефективна спирачка за скандални сделки. Международен партньор би могъл да озаптява и политически натиск над мениджмънта на ББР.

3. Листване на борсата - донякъде аналогично на предишното решение е качването на ББР за търговия на Българската фондова борса. Наличието на миноритарни инвеститори логично води със себе си натиск към мениджмънта за повече прозрачност. А борсовата цена дава и пазарна оценка за действията на институцията. Предвид състоянието на българския капиталов пазар обаче тези ползи са по-скоро теоретични. Освен това листването и привличането на стратегически партньор не са непременно изключващи се, като може да се предвиди примерно 10-20% дял за ключов инвеститор и други 10-20% за свободна търговия.

4. Връщане на ограниченията - при политическа воля лесно може ББР и без промяна в собствеността да се озапти и да се насочи в русло към класическа насърчителна банка. Връщането на деактивираните защитни механизми с промени в устава след идването на Мавродиев (по-нисък лимит за големи експозиции, забрана за кредитиране на политически лица и др.), макар и не панацея, може да подобри картината. А при желание те могат и да се допълнят с различни други - например минимален дял от кредитния портфейл за малки и средни предприятия (Мавродиев и предшествениците му често изтъкват, че огромният дял от кредитите като бройка са към МСП, но премълчават, че поради скромния им единичен размер техният дял като сума е скромен). Алтернативно по такъв начин може да се даде и конкретен желан от правителството фокус на ББР - инфраструктурни проекти, експортно кредитиране, национално значими проекти (където политиците не желаят да допуснат частно влияние) и т.н. Доколкото има смисъл да е държавна, може да й се вмени и "кризисна" функция - например при нужда да действа като "банка-болница" за реструктуриране на проблемна кредитна институция.



5. Механизъм за неполитически мениджмънт - в известна степен ББР страда от болестта на всички държавни предприятия в България. Бордовете се пълнят с политически назначения и всяка смяна на властта носи риск от промени. Това, от една страна, прави мениджмънта зависим от правителството, във всеки момент може да бъде сменен и съответно е склонен да изпълнява препоръки и услуги отгоре. А от друга, го кара да мисли в кратък хоризонт. Знаейки, че е замалко там, всеки директор е по-склонен и да сключва корупционни сделки. Перфектно решение за този проблем няма, но все пак има възможни механизми, които да осигурят поне известна защита за мениджърите на банката - например ограничения за предсрочно освобождаване, назначаване с конкурс... По принцип в момента ОИСР работи по преглед на всички държавни дружества и законови промени за подобряване на управлението им, така че някакво решение може да дойде и по тази линия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г. 2 Лошите кредити в България намаляват с 21% през 2019 г.

Растежът на жилищните заеми продължава да се ускорява и през декември

25 яну 2020, 2314 прочитания

БНБ подсили предупрежденията си за рисковете пред банките БНБ подсили предупрежденията си за рисковете пред банките

Регулаторът с по-остър тон призовава кредитните институции активно да разчистват лошите кредити от балансите си

24 яну 2020, 4247 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Касата на олигарсите

Как държавната Българска банка за развитие се изроди от помощник на малки компании в спасител на закъсали едри бизнеси

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10