Какви са решенията за ББР

Големият проблем пред ББР е, че зад цялата фасада от стратегии, визии и мисии се крие друга действителност от неясно по какви критерии раздадени големи кредити. Как може да се разплете това:

1. Приватизация - след като през 2003 г. беше приватизирана ДСК, Насърчителна банка остана единствената с държавна собственост в страната. Още тогава се водят открито дебати за смисъла от съществуването й и в определени моменти дори управителят на БНБ Светослав Гаврийски се изказва скептично за нуждата от нея. Ако при създаването й (скоро след опустошителната банкова криза от 1996-97 г.) има някакъв смисъл доколкото частните банки, затънали в решаване на проблемите си, трудно успяват да кредитират, след стабилизирането му логиката се стопява. Все пак, доколкото банката започва да функционира като ретранслатор на кредитни линии от международни институции, тя намира някаква своеобразна ниша като "банка на банките". Днес обаче тази й роля е второстепенна, а и в голяма степен частните банки сами успешно сключват договори с Европейския фонд за стратегически инвестиции ("Планът Юнкер"), ЕИФ и др. Така че, след като държавата все по-малко ползва ББР като насърчителна банка (и все повече като хедж фонд), тя може да я продаде. Разбира се, това не е гаранция, но със сигурност частен инвеститор ще има повече стимули за контрол на риска и злоупотребите. При добре структуриран търг (не като този при продажбата на Общинска банка) може да се привлече и силен интерес. Засега такова решение не изглежда политически вероятно. А то едва ли ще е лесно предвид кредитния й портфейл, а и защото евентуален частен акционер вероятно ще трябва да рефинансира привлечените с държавна гаранция средства от международни институции.