По думите му, най-активни в продажбата на пакети със задължения са банките и небанковите компании за кредитиране. Характерно при първите е, че като цяло сключват по-малко на брой сделки, но в значителни обеми на продадените просрочени вземания, които в основната си част са по кредити, отпуснати в периода на кризата и последвалите по-тежки години за икономиката – 2008-2013 г. Такава беше и обявената преди дни сделка за пакет от 350 млн. евро лоши корпоративни заеми, продадени от Пощенска банка на "ЕОС Матрикс". Небанковите финансови компании от своя страна са много по-активни, като насищат пазара с много на брой, но за по-малки суми. За разлика от банките, те пристъпват към продажби на просрочените си вземания и на много по-ранен етап – при просрочия от порядъка на 180-360 дни, отбелязва Бончев.

По-малко длъжници, но за по-големи суми

През изминалата година общият обем на възложените за събиране от колекторите задължения е бил 1.4 млрд. лв., в сравнение с 2.04 млрд. лв. година по-рано. Броят на възложените за събиране случаи също намалява, като свиването е с около 50% – до 1.2 млрд.

Основната причина за спада е благоприятната икономическа обстановка, благодарение на която потребителите се радват на стабилни и растящи доходи, което им позволява да обслужват по-добре задълженията си, обяснява председателят на АКАБГ и управляващ директор на "ЕОС Матрикс" Райна Миткова-Тодорова. "От друга страна кредитиращите институции изградиха вътрешен ресурс за събиране на задължения или започнаха да продават на един по-ранен етап. В резултат при нас стигат по-малко и по-трудни за разрешаване случаи", посочва тя.

На този фон обаче данните на асоциацията показват увеличаване в средния размер на дълга, прехвърлен за събиране от колекторска компания – към края на годината стойността му се доближава до средната брутна работна заплата за 2018 г. и достига 1161 лв. на потребител, в сравнение със 775 лв. за 2017 г. Според Миткова това може да се обясни както с растящите доходи, така и с факта, че потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити.

Основните клиенти на специализираните в събиране на вземания дружества остават банките, които през последните години са особено активни в прочистването на портфейлите си както чрез продажби на пакети от вземания, така и чрез възлагане на необслужваните си заеми за събиране. Това намира отражение и в нарастването на дела на банковите продукти в микса от кредитори, използващи услугите на специализираните в събиране компании. Ако през 2017 г. близо 42% от всички необслужвани дългове са били по банково финансиране, то през 2018 г. банките вече носят 51% от бизнеса на колекторите.

"След стрес тестовете тези институции подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Те възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап – между 30 и 90 дни след датата на забавяне", отбелязва Лилия Димитрова, която е член на УС на управителния съвет на АКАБГ и главен изпълнителен директор на "Фронтекс".

Сред най-активните във възлагането остават и небанковите компании, предоставящи т.нар. бързи кредити – макар и делът им да намалява от 31% до 19%, което се дължи на факта, че те предпочитат да продават на по-ранен етап просрочените си вземания, вместо да ги възлагат за събиране. Третата най-голяма група кредитори, остават телекомуникационните компании, които представляват 15% от обработваните от колекторските дружества дългове, в сравнение с 21% през 2017 г. От асоциацията отчитат и ръст в дела на застрахователите в разпределението на кредиторите – до 9% през 2018 г. при под 1% година по-рано.