Колекторските компании са купили рекордните 1.9 млрд. лв. дълг през 2018 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колекторските компании са купили рекордните 1.9 млрд. лв. дълг през 2018 г.

От ляво надясно: Димитър Бончев, Райна Миткова и Лилия Димитрова

Колекторските компании са купили рекордните 1.9 млрд. лв. дълг през 2018 г.

Броят и обемът на възложените за събиране задължения намаляват, но средният размер расте

Мария Иванова
8170 прочитания

От ляво надясно: Димитър Бончев, Райна Миткова и Лилия Димитрова

© Анелия Николова


Обемът на изкупените от колекторските компании дългове достига рекордните 1.9 млрд. лв. през 2018 г. в сравнение със 772 млн. лв. година по-рано. Това показват представените в четвъртък данни от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), които покриват над 80% от пазара в страната.

Същевременно броят на възложените за събиране необслужвани задължения от специализираните в това компании е намалял близо два пъти за последните 12 месеца. През 2018 г. те са 1.2 млрд. случаи при 2.6 млрд. през 2017 г., съобщават от асоциацията. Средният размер на задължение обаче нараства на годишна база – до 1161 лв.

Нови рекорди в изкупуването

"2018 г. беше рекордна по отношение на изкупен дълг – 1.9 млрд. лв. При това тези данни покриват около 80% от пазара на вземания, т.е. реалният обем е от порядъка на 2 млрд. лв. или малко над тази сума", коментира Димитър Бончев, член на АКАБГ и директор бизнес развитие на "Агенция за събиране на вземания". Очакванията са през 2019 г. тенденциите да се запазят, като изкупените от колекторите задължения останат между 1.8 и 2 млрд. лв.

По думите му, най-активни в продажбата на пакети със задължения са банките и небанковите компании за кредитиране. Характерно при първите е, че като цяло сключват по-малко на брой сделки, но в значителни обеми на продадените просрочени вземания, които в основната си част са по кредити, отпуснати в периода на кризата и последвалите по-тежки години за икономиката – 2008-2013 г. Такава беше и обявената преди дни сделка за пакет от 350 млн. евро лоши корпоративни заеми, продадени от Пощенска банка на "ЕОС Матрикс". Небанковите финансови компании от своя страна са много по-активни, като насищат пазара с много на брой, но за по-малки суми. За разлика от банките, те пристъпват към продажби на просрочените си вземания и на много по-ранен етап – при просрочия от порядъка на 180-360 дни, отбелязва Бончев.

По-малко длъжници, но за по-големи суми

През изминалата година общият обем на възложените за събиране от колекторите задължения е бил 1.4 млрд. лв., в сравнение с 2.04 млрд. лв. година по-рано. Броят на възложените за събиране случаи също намалява, като свиването е с около 50% – до 1.2 млрд.

Основната причина за спада е благоприятната икономическа обстановка, благодарение на която потребителите се радват на стабилни и растящи доходи, което им позволява да обслужват по-добре задълженията си, обяснява председателят на АКАБГ и управляващ директор на "ЕОС Матрикс" Райна Миткова-Тодорова. "От друга страна кредитиращите институции изградиха вътрешен ресурс за събиране на задължения или започнаха да продават на един по-ранен етап. В резултат при нас стигат по-малко и по-трудни за разрешаване случаи", посочва тя.

На този фон обаче данните на асоциацията показват увеличаване в средния размер на дълга, прехвърлен за събиране от колекторска компания – към края на годината стойността му се доближава до средната брутна работна заплата за 2018 г. и достига 1161 лв. на потребител, в сравнение със 775 лв. за 2017 г. Според Миткова това може да се обясни както с растящите доходи, така и с факта, че потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити.

Основните клиенти на специализираните в събиране на вземания дружества остават банките, които през последните години са особено активни в прочистването на портфейлите си както чрез продажби на пакети от вземания, така и чрез възлагане на необслужваните си заеми за събиране. Това намира отражение и в нарастването на дела на банковите продукти в микса от кредитори, използващи услугите на специализираните в събиране компании. Ако през 2017 г. близо 42% от всички необслужвани дългове са били по банково финансиране, то през 2018 г. банките вече носят 51% от бизнеса на колекторите.

"След стрес тестовете тези институции подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Те възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап – между 30 и 90 дни след датата на забавяне", отбелязва Лилия Димитрова, която е член на УС на управителния съвет на АКАБГ и главен изпълнителен директор на "Фронтекс".

Сред най-активните във възлагането остават и небанковите компании, предоставящи т.нар. бързи кредити – макар и делът им да намалява от 31% до 19%, което се дължи на факта, че те предпочитат да продават на по-ранен етап просрочените си вземания, вместо да ги възлагат за събиране. Третата най-голяма група кредитори, остават телекомуникационните компании, които представляват 15% от обработваните от колекторските дружества дългове, в сравнение с 21% през 2017 г. От асоциацията отчитат и ръст в дела на застрахователите в разпределението на кредиторите – до 9% през 2018 г. при под 1% година по-рано.

Обемът на изкупените от колекторските компании дългове достига рекордните 1.9 млрд. лв. през 2018 г. в сравнение със 772 млн. лв. година по-рано. Това показват представените в четвъртък данни от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), които покриват над 80% от пазара в страната.

Същевременно броят на възложените за събиране необслужвани задължения от специализираните в това компании е намалял близо два пъти за последните 12 месеца. През 2018 г. те са 1.2 млрд. случаи при 2.6 млрд. през 2017 г., съобщават от асоциацията. Средният размер на задължение обаче нараства на годишна база – до 1161 лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK