С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 апр 2019, 19:07, 5797 прочитания

Колекторските компании са купили рекордните 1.9 млрд. лв. дълг през 2018 г.

Броят и обемът на възложените за събиране задължения намаляват, но средният размер расте

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Обемът на изкупените от колекторските компании дългове достига рекордните 1.9 млрд. лв. през 2018 г. в сравнение със 772 млн. лв. година по-рано. Това показват представените в четвъртък данни от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), които покриват над 80% от пазара в страната.

Същевременно броят на възложените за събиране необслужвани задължения от специализираните в това компании е намалял близо два пъти за последните 12 месеца. През 2018 г. те са 1.2 млрд. случаи при 2.6 млрд. през 2017 г., съобщават от асоциацията. Средният размер на задължение обаче нараства на годишна база – до 1161 лв.


Нови рекорди в изкупуването

"2018 г. беше рекордна по отношение на изкупен дълг – 1.9 млрд. лв. При това тези данни покриват около 80% от пазара на вземания, т.е. реалният обем е от порядъка на 2 млрд. лв. или малко над тази сума", коментира Димитър Бончев, член на АКАБГ и директор бизнес развитие на "Агенция за събиране на вземания". Очакванията са през 2019 г. тенденциите да се запазят, като изкупените от колекторите задължения останат между 1.8 и 2 млрд. лв.

По думите му, най-активни в продажбата на пакети със задължения са банките и небанковите компании за кредитиране. Характерно при първите е, че като цяло сключват по-малко на брой сделки, но в значителни обеми на продадените просрочени вземания, които в основната си част са по кредити, отпуснати в периода на кризата и последвалите по-тежки години за икономиката – 2008-2013 г. Такава беше и обявената преди дни сделка за пакет от 350 млн. евро лоши корпоративни заеми, продадени от Пощенска банка на "ЕОС Матрикс". Небанковите финансови компании от своя страна са много по-активни, като насищат пазара с много на брой, но за по-малки суми. За разлика от банките, те пристъпват към продажби на просрочените си вземания и на много по-ранен етап – при просрочия от порядъка на 180-360 дни, отбелязва Бончев.



По-малко длъжници, но за по-големи суми

През изминалата година общият обем на възложените за събиране от колекторите задължения е бил 1.4 млрд. лв., в сравнение с 2.04 млрд. лв. година по-рано. Броят на възложените за събиране случаи също намалява, като свиването е с около 50% – до 1.2 млрд.

Основната причина за спада е благоприятната икономическа обстановка, благодарение на която потребителите се радват на стабилни и растящи доходи, което им позволява да обслужват по-добре задълженията си, обяснява председателят на АКАБГ и управляващ директор на "ЕОС Матрикс" Райна Миткова-Тодорова. "От друга страна кредитиращите институции изградиха вътрешен ресурс за събиране на задължения или започнаха да продават на един по-ранен етап. В резултат при нас стигат по-малко и по-трудни за разрешаване случаи", посочва тя.

На този фон обаче данните на асоциацията показват увеличаване в средния размер на дълга, прехвърлен за събиране от колекторска компания – към края на годината стойността му се доближава до средната брутна работна заплата за 2018 г. и достига 1161 лв. на потребител, в сравнение със 775 лв. за 2017 г. Според Миткова това може да се обясни както с растящите доходи, така и с факта, че потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити.

Основните клиенти на специализираните в събиране на вземания дружества остават банките, които през последните години са особено активни в прочистването на портфейлите си както чрез продажби на пакети от вземания, така и чрез възлагане на необслужваните си заеми за събиране. Това намира отражение и в нарастването на дела на банковите продукти в микса от кредитори, използващи услугите на специализираните в събиране компании. Ако през 2017 г. близо 42% от всички необслужвани дългове са били по банково финансиране, то през 2018 г. банките вече носят 51% от бизнеса на колекторите.

"След стрес тестовете тези институции подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Те възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап – между 30 и 90 дни след датата на забавяне", отбелязва Лилия Димитрова, която е член на УС на управителния съвет на АКАБГ и главен изпълнителен директор на "Фронтекс".

Сред най-активните във възлагането остават и небанковите компании, предоставящи т.нар. бързи кредити – макар и делът им да намалява от 31% до 19%, което се дължи на факта, че те предпочитат да продават на по-ранен етап просрочените си вземания, вместо да ги възлагат за събиране. Третата най-голяма група кредитори, остават телекомуникационните компании, които представляват 15% от обработваните от колекторските дружества дългове, в сравнение с 21% през 2017 г. От асоциацията отчитат и ръст в дела на застрахователите в разпределението на кредиторите – до 9% през 2018 г. при под 1% година по-рано.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Над половината от банките по света не биха оцелели при рецесия Над половината от банките по света не биха оцелели при рецесия

Проучване на McKinsey прогнозира нова банкова криза при сегашнтие обстоятелства

22 окт 2019, 1099 прочитания

Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка

Промените идват при изтичане на договорите и ако компании от Острова желаят да работят на българския пазар

17 окт 2019, 1737 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Кредити на килограм

След силна година със сделки за над 1.9 млрд. лв. пазарът на вземания е устремен към нови рекорди

Още от Капитал
Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10