Ковачки се сбогува с Общинска банка

Донякъде изненадващо, седемгодишната съдебна сага около изхвърлянето на Христо Ковачки от Общинска банка приключи. С определение на Върховния административен съд (ВАС) от 5 март делото на три свързани с енергийния магнат компании против заповедта на БНБ временно да ги лиши от право на глас в края на 2011 г. е прекратено. А причината е, че самите дружества са оттеглили жалбите си скоро след като на 22 януари 2019 г. съдът даде ход по същество на делото, което години без обяснение стоеше на трупчета.

Според неофициална информация причината за това е постигната договореност между Ковачки и мажоритарния собственик на Общинска банка, която преди малко над година беше приватизирана от лихтенщайнски фонд с пари от "Инса ойл" на Георги Самуилов. Реалният контрол над банката се счита, че се осъществява от лица, свързани с управляващата ГЕРБ, знак за което е и че след продажбата беше запазен надзорният съвет, назначен от доминираната от партията Столична община.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Източник на "Капитал" твърди, че пакетът от малко над 20% на Ковачки вече е прехвърлен на посочени от контролиращите банката лица, което косвено се потвърждава от данни в Централния депозитар. В бюлетина му в началото на февруари се вижда прехвърляне на акции, съответстващо с абсолютна точност на притежаваните от свързаните с Ковачки три акционера.

От пресцентъра на Христо Ковачки заявиха, че няма да коментират въпросите на "Капитал", тъй като "той няма свързаност по темата". Това е странно, доколкото най-малкото един от жалбоподателите - застрахователната компания ОЗК, поне по документи е мажоритарна собственост на Ковачки през едноличното му дружество "Ел Ем импекс".

Хроника на схватката



Общинска банка е създадена от управата на София през 1995 г. с идеята да финансира и обслужва дейността й. Дялове записват и няколко нейни фирми, а на по-късен етап се включват и други общини, но столицата остава мажоритарен акционер с 67%. Въпреки това тя успява да загуби властта си в институцията в края на мандата на Стефан Софиянски.

През 2004-2005 г. част от собствеността в нея тихомълком се оказва в частни ръце чрез приватизация на общински дружества и продажба на дяловете на други. Цялата операция е оркестрирана от тогавашния председател на надзора на банката Любомир Павлов. Така изгрява Христо Ковачки, който се оказа, че чрез множество свързани компании е акумулирал блокираща квота от близо 27%. Сделките са разбити на дялове от по под 3% - прагът, над който трябва да се уведомява БНБ и да се доказва произход на средствата.

Овладяването става възможно благодарение на фигурираща още от 1998 г. в устава на банката клауза, според която всички решения се взeмат с квалифицирано мнозинство от 3/4 от капитала. Благодарение на това вече набиращият скорост енергиен магнат успява да постави свои приближени в надзорния и в управителния съвет и овладява контрола в банката. А мажоритарният акционер - Столичната община, остава заложник с депозити, които не може да изтегли, без да фалира банката, която започва да раздава кредити на фирми, свързани с миноритарния акционер.

Всичко това беше прекратено в края на 2011 г., когато БНБ подкрепи Столичната община в опитите й да си върне контрола. Тогава централната банка временно отне правата на глас на групата фирми, близки до Ковачки, което даде възможност на общото събрание да бъде променен уставът и да се смени ръководството. Тогава логично ощетените дружества обжалваха решението на БНБ, като през 2013 г. тричленен състав на ВАС отхвърли жалбите им, а през 2014 г. петчленен състав на съда върна делото за преразглеждане и оттогава то изпадна в безвремие чак до последните събития от 2019 г. Междувременно обаче висящата правна несигурност допринесе за това приватизацията на Общинска банка да не привлече никакъв стратегически интерес и да бъде продадена за минималната искана цена (46 млн. лв.) на единствения кандидат (мъгляв лихтенщайнски фонд, създаден специално за сделката и ползващ кеш от "Инса ойл"). Сделката беше прокарана в края на 2017 и началото на 2018 г. с рекордна скорост през нужните регулаторни одобрения.

Внезапна загуба на интерес

Изглежда, появата на новия собственик с явните му политически протекции бързо е отказал лагера на Ковачки от продължаване на войната. Допреди това свързаните с него компании - акционери в банката, които след прехвърляния и окрупнявания на дяловете са сведени до три, неизменно присъстват на всяко събрание на акционерите.

През декември 2018 г. обаче никоя от тях не изпраща представител, въпреки че дневният ред предполага да са особено заинтересовани. Той предвижда да се увеличи капиталът с 4 млн. лв., под условие че новите акции бъдат записани само от мажоритарния акционер Novito Opportunities. Това увеличава дела му леко от 67.65% на близо 70% и намалява дяловете на всички останали.

От списъка на присъствалите акционери става ясно и че е имало промяна в миноритарните собственици, макар и тя да изглежда по-скоро като разместване вътре в групата на Ковачки. На мястото на ОЗК като акционер с 9.97% се появява "Криста" ЕООД, чийто собственик и управител е Стоеслава Ланджева. Тя е и лицето зад "Еко енергия холдинг" - дружеството, изградило системата за изгаряне на отпадъци в свързаната с Ковачки "Топлофикация Сливен". Тя е посочена и като лице по защита на личните данни на пенсионната компания "Топлина", в която най-голям акционер е "Ел Ем импекс", като останалите дружества също са свързани с енергийния магнат - две топлофикации, "Брикел" и др.

На мястото на "Атоменергоремонт" с 8.64% от Общинска банка пък вече стои "Булцвет", което се притежава и управлява от Миглена Петришки. Тя също през годините е била по бордове на свързани с Ковачки дружества като "Топлофикация Перник" и "Сторко", както и в националната контролна комисията на близката до бизнесмена партия "Български демократичен център".

При последното дружество, свързвано с Ковачки - "Мина Станянци", няма промяна и то продължава да държи 2.96%. А още преди средата на 2017 г. "Топлофикация Плевен" беше прехвърлило дела си в банката от над 5% на на вид несвързаното "Трейнспот кепитал", което е собственост на Мартин Макариев, основно известен като директор на "Химко" от края на 90-те.

Нещо като сделка

Кои са настоящите акционери на Общинска банка и дали има и нови промени около съдебното решение предстои да се види чак на следващото общо събрание. За сделка по изкупуване на дела на Ковачки обаче говорят както източници, така и официалните данни. Според седмичния бюлетин на Централния депозитар в началото на февруари 2019 г. е имало прехвърляне на пакет, точно съвпадащ като брой акции на притежаваните от трите дружества на Ковачки. След увеличението на капитала той съответства на 20% от капитала, като не става ясно кои са купувачите.

Това едва ли е Novito, тъй като увеличаването на дела му до 90% би изисквало ново одобрение от БНБ. По принцип и всяко навлизане на нов акционер с над 10% дял изисква одобрение от регулатора, така че вероятно пакетите са останали поне формално раздробени под този праг.

Банка с особен баланс След приватизацията на Общинска банка управлението й е, меко казано, любопитно. Към края на 2018 г. тя има близо 1.9 млрд. лв. активи, което е 25% ръст. Макар и вече частна, банката, изглежда, не е променила нищо в модела си и връзките си с местните власти, защото този ръст идва най-вече по линия на привлечените средства от сектор "Държавно управление" (тук влизат и общините) - с 270 млн. лв. в сравнение с края на 2017 г. Въпреки разрастването си при новия собственик банката практически е замразила кредитирането и даже напротив - множество клиенти погасяват заемите си. Впечатление прави и че банката практически е ликвидирала даже портфейла си от ДЦК. Резултатът е, че повече от половината от активите, или над 1 млрд. лв., са вложени на депозит в БНБ при -0.6%. В това няма никаква бизнес логика - нетният лихвен доход пада с над 10 млн. лв. до 22 млн. лв. за цялата 2018 г., а в последното тримесечие Общинска банка инкасира 2.5 млн. лв. загуба. Единственото обяснение за акумулирането на такъв ресурс е подготовка за покупка на някакъв актив, тук обаче също остават въпросителни предвид лимитите за големи експозиции. При капитала на Общинска банка под 100 млн. лв. според регулаторните правила тя не би трябвало да може да отпуска кредит за повече от 25 млн. лв. на едно лице или на група свързани лица.