С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 21 юни 2019, 12:01, 5982 прочитания

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • От 2015 г. насам капиталовите показатели на българската банкова система плавно се понижават, а през 2018 г. - и по-стръмно, но остават над средните в Европа.
  • Част от спада е заради ръста в кредитите и раздаваните дивиденти, но основната причина е в по-строги еврорегулации.
  • През тази година влизат в сила още буфери и нормативни промени, които допълнително свиват показателите.
За да анализират финансовото състояние на банка, инвеститорите трябва да следят много показатели. Ако обаче сте обикновен клиент и искате да си изберете само един, спокойно може да се спрете на капиталовата адекватност.

За това има няколко причини. От една страна, при дейността си банките неизменно поемат рискове и ако те се материализират, капиталът е основният буфер срещу загуби. А от друга, той е и особено следен от регулаторите, като при понижаването му могат да последват различни оздравителни мерки, които да засегнат всички контрагенти на банката. Включително и тя да бъде преструктурирана, национализирана или дори затворена.


В България има и още една актуална причина защо капиталовите съотношения да се следят с повишено внимание. В момента тече проверка на ЕЦБ в шест банки. Ако при нея се открият проблеми, те биха се отразили именно в обезценяване на активи и съответно корекции в капитала, които могат да изведат някои институции под изискванията.

Добрата новина е, че българската банкова система работи при нива над средните в Европа, макар и леко спадащи в последните години. Същевременно обаче част от проверяваните са сред опериращите с най-ниски нива на капитал, а и през 2019 г. влизат в сила регулаторни промени, които допълнително свиват показателите.

Как се мери



Идеята зад капиталовата адекватност е проста - съотношение между капитал и активи на банката. В тази дроб обаче има доста подробности.

В числителя банковият капитал варира от възможно най-чистия си вид (мислете основно за пари, вложени от акционерите и натрупани печалби) до различни сложни хибридни финансови инструменти като конвертируеми облигации и подчинен срочен дълг. Затова и регламентите го разделят на три вида - базов капитал от първи ред (CET1), капитал от първи ред и капитал от втори ред. Най-ценен и изискван от регулаторите е първият, като в България той е 93% от целия използван банков капитал. Затова и най-следеното съотношение е именно CET1.

В знаменателя особеността е, че се взема не общото балансово число, а т. нар. рисково претеглени експозиции. Най-общо казано, в зависимост от това в какво инвестира банката се дава различно рисково тегло. Например вложените в БНБ на депозит пари могат да се приемат за безрискови и да носят 0% тегло, тези в ДЦК се приемат за малко по-рискови и т.н. Добре обезпечен ипотечен кредит би носил по-нисък риск от необезпечен потребителски кредит. А при някои най-рискови експозиции и необслужвани кредити теглото може и да надхвърли 100%.

Защо спадат показателите

От 2015 г. насам капиталовите показатели на българската банкова система плавно се понижават, а през 2018 г.- и по-стръмно (виж графиката).

За тази динамика има няколко фактора. Основният е оживлението в кредитирането, което също се усети по-осезаемо миналата година. Повечето раздадени от банките заеми означават покачване на рисково претеглените експозиции и съответно спад на капиталовата адекватност.

Друг фактор е дивидентната политика на банките. Ако в по-ранните години след световната криза по предписание на БНБ всичката печалба се капитализираше, то след 2014 г. банките с капиталови излишъци започнаха системно да разпределят към акционерите си частично или изцяло финансовия резултат. Така ръстът на капитала в системата се забави.

По-любопитен момент е, че в началото на 2019 г. спадът на капиталовите показатели рязко се ускорява с по над 1 пр. пункт. За това вероятно влияе растящото кредитиране, възможно е ефект да е имало и придобиването от ДСК на Експресбанк. Но основната причина е друга.

Още при приемането на Директивата и Регламента за капиталовите изисквания от 2013 г. бяха заложени преходни периоди за въвеждането на рискови тегла за различни класове активи. Това беше с цел банките да имат време да се адаптират към новите изисквания. Така конкретно за експозициите към ДЦК в чуждестранна валута имаше методология как да се определи какво е рисковото тегло спрямо рейтинга на държавата, но до 2018 г. то не се прилагаше. От началото на 2018 г. започнаха да се вземат 20% от стойността на изчислените на тази база рисково претеглени експозиции, а от 2019 г. - 50%. Така изведнъж за вложенията на банките в (примерно) еврови книжа на българското правителство вече се изисква повече капитал. От 2020 г. ще се прилага цялото рисково тегло, така че догодина може да се очаква ново понижение на капиталовата адекватност.

Кой как стои

"Капитал" събра данните за капиталова адекватност на почти всички 20 банки в страната от публикуваните им отчети или предоставени от самите институции числа (виж таблицата). Липсва информация само за държавната Българска банка за развитие и за Общинска банка. Първата традиционно оперира с най-високите капиталови показатели в страната (над 55% за 2017 г.). Експанзията на ББР към рисково корпоративно кредитиране е свалила това ниво до около 40.5% (по изказвания на ръководството й), но то остава значително над средното. При Общинска банка е вероятно да има покачване на показателя тъй като след приватизацията й в началото на 2018 г. в нея започна трансформация и над половината от активите й са депозит в БНБ с нулев риск.

От данните за останалите 18 банки става ясно, че при повечето през 2018 г. е имало понижения на капиталовите показатели. Покачване има при едва четири, като добрата новина е, че това са основно банки в долната част на таблицата. А също и че три от тях са сред проверяваните от ЕЦБ.

Естествено най-голямо е вниманието именно към шестицата, където се извършават прегледи на качеството на активите и стрес тестове, защото за тях още това лято декларираните от самите тях числа могат да бъдат ревизирани.

Уникредит Булбанк отчита солиден спад на капиталовата адекватност с над 4.4 процентни пункта. Това се дължи на изцяло изплатената като дивидент печалба за 2017 г. Въпреки това тя остава с най-високо след ББР ниво на CET1 - малко под 22.5%. Банката не демонстрира опасения, че проверките могат да доведат до проблеми, като тази пролет и печалбата за 2018 г. беше разпределена като дивидент за италианския й собственик.

Подобно изглежда картината в поделението на белгийската KBC Обединена българска банка (21.5% CET1), където в дневния ред на предстоящото общо събрание е заложено 100% от печалбата да отиде за дивидент. При ДСК (част от OTP Group), която е в средата на таблицата с 16.4% CET1, решението е за разлика от последните няколко години печалбата за 2018 г. да не се разпределя. Същото важи и за придобитата от нея Експресбанк.

Четвъртата по активи и най-голяма с местна собственост ПИБ е на дъното на таблицата с 13.4% CET1 и 16.4% обща капиталова адекватност, което все пак е леко подобрение. Тези нива дават на банката 550 млн. лв. излишък над абсолютните минимуми по регламент и 140 млн. лв. над изискванията на БНБ с приложените от нея буфери. Освен това миналата година банката реализира и над 150 млн. лв. печалба (благодарение и на еднократен ефект), които след общото й събрание предстои да влязат в капитала й.

Инвестбанк (15.2% CET1) отчита най-голямото покачване на капиталовите показатели, но то се дължи почти изцяло на 23 млн. лв. счетоводен ефект от вливането в нея на ТБ Виктория. При ЦКБ също има подобрение до малко над 15.2% CET1, който идва от комбинация от по-умерена кредитна експанзия и капитализиране на печалбата. Освен това от банката изрично посочват, че в тези данни не е отразен ефектът от извършено в края на миналата година конвертиране на облигации в акции, тъй като то бе вписано в Търговския регистър чак февруари 2019 г. Ако то се отчете, CET1 съотношението й би се покачило до 16.7% и съответно и излишъкът й от капитал би се покачил.

Ръстът в кредитирането вероятно ще продължи да натиска капиталовите показатели и през 2019 г. Освен това от тази година БНБ започна да завишава и своите изисквания за капитал. Регулаторът въведе допълнителен антицикличен буфер, който от есента ще е 0.5%, а от следващата пролет - 1%. Освен това вече в добавка към общите капиталови изисквания е въвела и специфични добавки за всяка банка (по т. нар. Втори стълб), които варират, но могат да достигат и до 3-4 процентни пункта. Така в скоро време солидните наглед излишъци от капитал в системата може да се поизчерпят и отделни банки да се принудят да намалят апетита си за риск или да набират капитал.

Капитал брой 25

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Възкръсналата империя на Ковачки
  • Климатичният завой на България
  • Обратно броене в БСП

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

19 юли 2019, 1656 прочитания

Groupama удвоява позиции в застраховането с придобиване на бившия "Сожелайф" Groupama удвоява позиции в застраховането с придобиване на бившия "Сожелайф"

След като купи бизнеса на SG в България, OTP Group очаквано прехвърли застрахователя на стратегическия си партньор

11 юли 2019, 2528 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Обемът на ипотеките в страната приближава 11 млрд. лв.

Жилищните кредити нарастват с двуцифрен темп за десети пореден месец през май

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков