С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 юли 2019, 10:00, 4118 прочитания

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Зденек Турек е главен изпълнителен директор на Citibank Europe, отговорен за бизнеса на банката в Ирландия, а също и за 25-те клона на глобалната институция в Европа, включително България. Роден e в Чехия, завършил е магистратура по банки и финанси в Икономическия университет в Прага. Присъединява се към екипа на Citi през 1991 г. Израствайки в кариерата, той преминава през различни позиции в структурите на банката в Румъния, Унгария, Русия, Южна Африка.
Как банковата индустрия в Европа се подготвя за Brexit?

Банковата индустрия направи много в подготовката си за Brexit. Най-напреднали в това отношение са тези банки, чийто основен бизнес е концентриран във Великобритания, а именно банки от САЩ, Япония, Швейцария. Те трябваше на насочат бизнеса си с европейски клиенти към свои структури в други европейски държави и считам, че голяма част от работата е вече свършена – необходимите лицензи са издадени и е изградена технологичната инфраструктура. Проблемът е, че не се знае какви точно промени ще настъпят предвид политическата обстановка във Великобритания и Европа.


Важно е да се отбележи, че клиентите също се подготвят за Brexit, търсят решения и изготвят планове, свързани с определени разходи. Не мога да говоря от името на цялата банкова индустрия, но от това, което виждам при нашите клиенти, бих казал, че повечето от тях предпочитат Brexit да не се случва. Но ако все пак се стигне дотам, те са подготвени да работят в новата среда.

В Citi изградихме цялостна концепция около вече установени наши бизнес направления в други европейски държави, основно в Ирландия и Германия. Основното ни европейско дружество - Citibank Europe plc със седалище Дъблин, извършва всички дейности, свързани с транзакционно банкиране, кредитиране и обмяна на валута за нашите европейски клиенти, докато Citibank Global Markets във Франкфурт ще предоставя всички услуги, свързани с брокерската ни дейност. Ние сме добре позиционирани и напълно готови, системите са тествани и даже някои клиенти вече се преместиха, независимо от това дали ще има Brexit или не.

Защо Ирландия спечели толкова много от Brexit?



Ирландия не е единствената. Някои бизнеси се преместват в Германия и Франция.

Никой не дойде обаче в България...

Ирландия има някои предимства – на първо място е езикът. На второ, сходното законодателство. Това спомогна за придвижването на бизнес от Лондон към Дъблин. Но не следва да се гледа на Дъблин или на Франкфурт като на новия Лондон. Наблюдаваме един еволюционен процес, който ще отнеме години и Лондон ще продължава да е важен глобален финансов център.

А на въпроса защо не България отново ще кажа, че подготвяйки се за Brexit, бизнесът се ориентира към вече изградени негови структури в други европейски държави. И това е валидно не само за банковата индустрия. Без да е свързано с Brexit, България също успя да привлече много компании, които откриха в нея свои центрове за споделени услуги, така че българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията.

Как ще се развие ситуацията за банките с оглед наближаването на Brexit?

Не съм политик и не мога да предвидя последствията, но виждам как има притеснения от "твърдо приземяване". Клиентите и бизнесът имат нужда това да бъде един добре планиран и организиран преход. Освен това смятам, че ще отнеме много време, докато видим последствията – каква ще е промяната в поведението на клиентите и как ще реагират банките на това. Вярвам, че ако има твърд Brexit, след 5 - 10 години ще има основни промени в начина, по който клиентите инвестират и по който компаниите организират бизнеса си. Ние много внимателно наблюдаваме какво се случва, но е твърде рано да наречем промените, които виждаме, някакъв тренд. Логично е, когато толкова голяма държава като Великобритания напуска съюза, да има последствия и за двете страни.

Как намирате състоянието на банковата индустрия в Европа след годините на нисък кредитен растеж, ниски лихви?

Добрата новина е, че въпреки ниските лихвени равнища и слабия кредитен растеж, в резултат на регулаторния фокус като цяло банковата идустрия е по-добре капитализирана и ликвидна и аз съм съгласен с виждането, че банковата индустрия в Европа в момента е по-добре подготвена за евентуални бъдещи спадове. А и кредитирането през последните години започва леко да се подобрява. Не толкова добрата новина е, че индустрията страда от ниска възвращаемост на капитала и не всички банки, но някои сегменти в сектора имат затруднения с рентабилността, което поставя под въпрос техните бизнес модели. Смятам, че ниските лихви ще се задържат, а растежът на европейската икономика ще остане слаб, така че банките трябва да приемат нещата и да се научат да работят в новата среда. Регулаторните промени в голяма степен вече са направени. Същевременно няма външна помощ, на която индустрията може да разчита, така че ще е необходимо банките да преразгледат бизнес модела си и да се фокусират върху това, което правят по-добре от другите. Универсалният подход, при който банката предлага целия набор от услуги, вече е твърде труден и скъп за поддържане. Освен това има все повече компании, които се опитват да предлагат банкови услуги в дигиталната сфера, и те не бива да бъдат пренебрегвани.

Оптимизациите ли са двигател на консолидацията, която наблюдаваме в сектора?

До известна степен да. Друга причина е, че малките и средните по големина банки се затрудняват да постигнат нужната ефективност и рентабилност при покачващите се бизнес разходи. Освен разходи, свързани с регулаторни промени и технологична инфраструктура, е необходимо да можеш да си позволиш да привличаш и задържаш най-добрите специалисти.

Очаквате ли големи консолидационни сделки на европейския пазар през тази година?

Смятам, че ще отнеме време. Това, което виждаме е консолидация, която протича както на ниво държави, така и на регионално ниво. В България също имаше такива сделки. Банките се водят от това, което правят най-добре, идентифицират го и търсят начин да го развият. Големи сливания и окрупняване до степен европейски "шампион" все още е трудно да видим, защото, от една страна, трябва да доказваш синергии пред борда и акционерите си, а от друга, в много европейски страни, макар регулаторната рамка да е еднаква, има много различия, които влияят на процеса. От чисто регулаторна гледна точка едно е да придобиеш нещо, което ще повиши с 10-20% това, което правиш, друго е да го удвоиш или да поемеш нови бизнес дейности. Регулаторите са прави да изискват от купувачите да имат капацитет за управление на това, което придобиват и да доказват бизнес модела си преди да направят големите стратегически решения.

Какво се променя пред перспективите на Централна и Източна Европа?

Това е един добър регион с висок икономически растеж, над средното за Европа. Това е логично предвид тенденциите за приближаване към стандарта в Западна Европа. Печалбите на банките са солидни и има още много възможности за развитие на бизнеса. Все още виждаме директни чуждестранни инвестиции, които идват към региона, както и необходимост от инфраструктура – летища, пристанища, газопроводи. Хубавото е, че има и много компании, които тръгват от Източна Европа и излизат на международния пазар в дигиталния сектор, търговията.

Citi присъства в региона от дълго време, подкрепя бизнеса и се развива заедно с него. Нашият бизнес модел отваря възможности за местните компании да намират инвеститори и достъп до международните капиталови пазари, а на мултинационалните компании осигурява достъп до местния пазар. За нас този модел работи добре, добавя стойност и ни позиционира добре спрямо другите банки.

Какво очаквате като големи корпоративни събития в Европа през тази година – ще има ли повече сделки по сливания и придобивания?

Като цяло сливанията и придобиванията намаляват като обем, но все още има сектори като технологии, медии, ритейл, които остават динамични. По отношение на инфраструктурните проекти, които търсят финансиране, не всичко може да се обезпечи през банките. Необходимо е държавно участие, публично-частни партньорства, подкрепа от банките за развитие. В Източна Европа има много инфраструктурни проекти, които трябва да се финансират комплексно.

Очакваме, че усилията за създаване на силни капиталови пазари в Европа ще доведат до резултати и няма да бъде далеч времето, в което клиентите ще могат да разчитат на тези пазари, за да диверсифицират източниците си на финансиране. Това ще е добре и за банките, които ще бъдат не само посредници, но и ще могат да набират капитал по този начин. Така че очакваме тази реформа на капиталовия пазар.

Какви са очакванията ви за въздействието на технологичните компании в банковия бизнес?

Това не е нов феномен и технологиите вече промениха индустрията. Трябва да се отнасяме към тези компании много сериозно, защото ние, банките, може да имаме мащаба с милионите си клиенти, но дигиталните компании са много гъвкави, имат идеи и са бързи в разработването на технологични решения, които клиентите харесват. Ние се опитваме да си партнираме с такива компании през глобалните ни центровете за иновации в Дъблин, Лондон, Тел Авив и други. Опитваме се да следим тенденциите и да сътрудничим с финтех, защото всеки има какво да даде на другия. Не смятам, че отношението ни трябва да е враждебно или да се опитваме на всяка цена да браним това, което имаме. Големите промени идват, поведението на клиентите вече е друго и ние трябва да отговаряме на новите реалности.

Има ли опасности, които финтех внасят във финансовата система, и това убягва от полезрението на регулаторите?

Не подценявайте регулатора. Ако технологичните компании започнат да приемат и депозити или пък дигиталните разплащания станат систематично важни за индустрията, смятам, че тогава регулаторите ще скъсят дистанцията и ще дойдат по-близо до финтех сектора. Но виждането ми е, че засега регулаторите контролират нещата адекватно.

Как анализирате резултатите на Citi в България? Доволни ли сте, има ли място за подобрения? Смятате ли нещо да промените в стратегията си за местния пазар?

Citi е в България повече от 20 години и сме доволни от стабилното представяне на банката и на екипа ни. Икономическият растеж в България е добър, има приток на инвестиции към страната, както има и големи проекти. Инвестираме в хората, технологиите и продуктите си и не смятаме да променяме бизнеса модела.

Интервюто взе Гергана Михайлова

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка Застраховките в английски компании остават валидни при Brexit без сделка

Промените идват при изтичане на договорите и ако компании от Острова желаят да работят на българския пазар

17 окт 2019, 1242 прочитания

Българските компании за споделено кредитиране се увеличават Българските компании за споделено кредитиране се увеличават

Компанията Cashlend предлага на инвеститорите фиксирана месечна доходност от 1.5%

13 окт 2019, 3991 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Moody's свали депозитния рейтинг на ПИБ до B3 след проверката на ЕЦБ

Банката обяви, че още през юни е поискала международната агенция да оттегли оценките си

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10