С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 авг 2019, 15:33, 7810 прочитания

Ръстът на кредитирането все повече притеснява банкери и анализатори

Евтините пари може да раздуят балон при имотите и да направят населението и фирмите свръхзадлъжнели

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ръстът на кредитирането започва да се превръща в риск за формиране на балони в икономиката. Той би могъл да се отрази негативно и по пътя на България към еврото, предупреди председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов. В интервю за БНТ експертът каза, че темпове на растеж от 15 - 20%, каквато е динамиката в сегмента потребителски заеми и ипотеки, надхвърлят здравословното ниво и са повод за внимание. На същото мнение е и икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов, според когото тази тенденция рискува да направи домакинствата и бизнеса в свръхзадлъжнели.


Защо ръстът е притеснителен


"Виждаме растеж на потребителските кредити, който е голям, даже твърде голям - 20% годишно. А на ипотечните - 1.6 млрд., или около 14% годишно, което е най-големият растеж за последните 10 години", каза в интервюто Петър Андронов и добави, че централната банка е права да предприема мерки чрез увеличаване на изискванията за държане на буфери от банките.

Андронов обясни подема в банковия сектор с нарасналия оптимизъм сред потребителите, които след десетилетие на постоянен растеж на доходите и увеличаваща се заетост са станали по-уверени и смели във взимането на кредитни решения. "Тези решения да не се вземат на ръба на възможностите и на риска", предупреди банкерът, като добави, че "в хубави времена живеем, но в икономиката е както в климата - има сезони. Няма да е само слънчево".

Според Андронов повод за притеснения, че икономическият цикъл може да се обърне и това да постави в затруднение потребителите, теглили кредити на ръба на възможностите си, са затрудненията, които показват икономики като германската, към която е ориентирана важна част от българския експорт. "Има доста рецесионни индикации в Европа. Няма инфлация. Brexit ще повлияе на европейските икономики, ако се случи с твърдо приземяване", прогнозира той.



"Най-сериозните рискове пред България са външните рискове: сериозен е ефектът на експорта върху нашето стопанство и ако той се затормози, ще го усетим веднага", каза Андронов. За него продължаващият растеж в българската икономика може да доведе до дисбаланси в някои сектори и това също би било риск, включително по пътя на страната към еврото.

"Сега е времето да се замислим за растежа на кредитите. Той става висок. Може би 10% е здравословно, но сега виждаме 15-20%. Стигаме във фаза, когато оптимизмът е хубаво нещо, но трябва да се внимава", каза председателят на банковата асоциация, който е кънтри мениджър за България на KBC, която освен ОББ притежава и ДЗИ.

Риск от свръхзадлъжнялост

Подобна теза разви и икономическият анализатор Георги Ангелов, който, цитиран от "24 часа", намира, че официалната статистика за кредитирането не предава реално ситуацията и ръстът е по-голям, отколкото показват данните. Причината е, че разчистването на лоши кредити изкривява числата и на практика подценява реалния растеж на кредитирането.

"Този ефект се вижда много ясно в данните за кредитирането на бизнеса. Според статистиката кредитите за фирмите растат с едва 4.3% за последната година... но ако разгледаме само редовните кредити, те се увеличават с внушителните 15.6%, а дългосрочните над 5 години растат с цели 21% за последната година. По подобен начин стоят нещата и при кредитите за домакинствата", отбелязва Ангелов.

Според него се получава затворен кръг, в който растежът на доходите помпи депозитите в банковата система. Тя от своя страна няма какво да прави тези средства и е принудена да дава повече кредити, поддържайки лихвите ниски. В краткосрочен план това може да е положително, защото стимулира инвестициите и потреблението, но прекалено ниските лихви могат да доведат до вредни развития - например балон при недвижимите имоти и строителството или свръхзадлъжнялост на домакинствата и бизнеса. Това бързо кредитиране може да прелее и към инфлация, смята още Ангелов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара

Финансовите институции преоформят операциите си в САЩ след промени в регулациите на Федералния резерв

5 дек 2019, 881 прочитания

Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години Unicredit планира да съкрати 8000 служители през следващите три години

Италианската банка ще поиска регулаторно одобрение за обратно изкупуване на акции за 2 млрд. евро

3 дек 2019, 2642 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Печалбата на банките до юли надхвърли 1 млрд. лв.

Ръстът на кредитирането и свиването на разходите са в основата на силния резултат

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10