Ръстът на кредитирането все повече притеснява банкери и анализатори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ръстът на кредитирането все повече притеснява банкери и анализатори

Председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов предупреждава, че обръщане на икономическия цикъл може да постави в затруднение потребителите, теглили кредити на ръба на възможностите си

Ръстът на кредитирането все повече притеснява банкери и анализатори

Евтините пари може да раздуят балон при имотите и да направят населението и фирмите свръхзадлъжнели

Гергана Михайлова
8877 прочитания

Председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов предупреждава, че обръщане на икономическия цикъл може да постави в затруднение потребителите, теглили кредити на ръба на възможностите си

© Цветелина Белутова


Ръстът на кредитирането започва да се превръща в риск за формиране на балони в икономиката. Той би могъл да се отрази негативно и по пътя на България към еврото, предупреди председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов. В интервю за БНТ експертът каза, че темпове на растеж от 15 - 20%, каквато е динамиката в сегмента потребителски заеми и ипотеки, надхвърлят здравословното ниво и са повод за внимание. На същото мнение е и икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов, според когото тази тенденция рискува да направи домакинствата и бизнеса в свръхзадлъжнели.

Защо ръстът е притеснителен

"Виждаме растеж на потребителските кредити, който е голям, даже твърде голям - 20% годишно. А на ипотечните - 1.6 млрд., или около 14% годишно, което е най-големият растеж за последните 10 години", каза в интервюто Петър Андронов и добави, че централната банка е права да предприема мерки чрез увеличаване на изискванията за държане на буфери от банките.

Андронов обясни подема в банковия сектор с нарасналия оптимизъм сред потребителите, които след десетилетие на постоянен растеж на доходите и увеличаваща се заетост са станали по-уверени и смели във взимането на кредитни решения. "Тези решения да не се вземат на ръба на възможностите и на риска", предупреди банкерът, като добави, че "в хубави времена живеем, но в икономиката е както в климата - има сезони. Няма да е само слънчево".

Според Андронов повод за притеснения, че икономическият цикъл може да се обърне и това да постави в затруднение потребителите, теглили кредити на ръба на възможностите си, са затрудненията, които показват икономики като германската, към която е ориентирана важна част от българския експорт. "Има доста рецесионни индикации в Европа. Няма инфлация. Brexit ще повлияе на европейските икономики, ако се случи с твърдо приземяване", прогнозира той.

"Най-сериозните рискове пред България са външните рискове: сериозен е ефектът на експорта върху нашето стопанство и ако той се затормози, ще го усетим веднага", каза Андронов. За него продължаващият растеж в българската икономика може да доведе до дисбаланси в някои сектори и това също би било риск, включително по пътя на страната към еврото.

"Сега е времето да се замислим за растежа на кредитите. Той става висок. Може би 10% е здравословно, но сега виждаме 15-20%. Стигаме във фаза, когато оптимизмът е хубаво нещо, но трябва да се внимава", каза председателят на банковата асоциация, който е кънтри мениджър за България на KBC, която освен ОББ притежава и ДЗИ.

Риск от свръхзадлъжнялост

Подобна теза разви и икономическият анализатор Георги Ангелов, който, цитиран от "24 часа", намира, че официалната статистика за кредитирането не предава реално ситуацията и ръстът е по-голям, отколкото показват данните. Причината е, че разчистването на лоши кредити изкривява числата и на практика подценява реалния растеж на кредитирането.

"Този ефект се вижда много ясно в данните за кредитирането на бизнеса. Според статистиката кредитите за фирмите растат с едва 4.3% за последната година... но ако разгледаме само редовните кредити, те се увеличават с внушителните 15.6%, а дългосрочните над 5 години растат с цели 21% за последната година. По подобен начин стоят нещата и при кредитите за домакинствата", отбелязва Ангелов.

Според него се получава затворен кръг, в който растежът на доходите помпи депозитите в банковата система. Тя от своя страна няма какво да прави тези средства и е принудена да дава повече кредити, поддържайки лихвите ниски. В краткосрочен план това може да е положително, защото стимулира инвестициите и потреблението, но прекалено ниските лихви могат да доведат до вредни развития - например балон при недвижимите имоти и строителството или свръхзадлъжнялост на домакинствата и бизнеса. Това бързо кредитиране може да прелее и към инфлация, смята още Ангелов.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK