ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г.
От държавната институция не обясниха на какво се дължи забавянето
Въпреки че вече сме в четвъртото тримесечие на 2019 г., Българската банка за развитие (ББР) все още не е публикувала одитиран годишен отчет за 2018 г. нито на сайта си, нито в Търговския регистър. Сроковете за това изтекоха в средата на годината, като по този начин кредитната институция е потенциално в нарушение на редица български и европейски регулации.
Освен това по този начин единствената държавна банка дава лош пример - макар понякога да има малки забавяния, като цяло сроковете се спазват и към момента всички частни банки отдавна са публикували своите отчети. Наскоро ББР беше освободена от новите по-строги правила за добро управление на публичните предприятия с аргумента, че вече е обект на регулация от БНБ и спазва засилени изисквания за прозрачност. Същевременно обаче управляваната от Стоян Мавродиев държавна банка без обяснение не покрива дори такива базови изисквания за разкриване на информация - оттам не отговориха на въпросите на "Капитал" на какво се дължи неспазването на сроковете.
Какво липсва
По изискванията на европейския регламент 575 за капиталовите изисквания (CRR) всички банки са длъжни да публикуват като минимум веднъж годишно одитиран отчет, както и специално оповестяване, в което се съдържат данни за спазването на регламента и покриването на изискваните по него и от регулатори финансови показатели за капиталова адекватност, ликвидност и други.
Досега ББР не е публикувала нито един от двата документа. Финансовите данни за нея за 2018 г. са от надзорната статистика на БНБ, както и от подаден до Министерството на финансите неодитиран отчет. И на двете места обаче информацията е далеч по-скромна от регулаторно изискваната. Неодитираният отчет на ББР съдържа само основните таблици и доклад за дейността, но не и детайлни счетоводни бележки. Освен това при одитирането е възможно в него да са настъпили и съществени корекции.
По партидата на ББР в Търговския регистър също не се вижда да има свикано или проведено общо събрание на акционерите (освен държавата чрез министъра на икономиката символичен дял има и ДСК) за одобряване на годишните отчети. Нещо повече - по тази линия до известна степен потърпевш е и бюджетът. Според неодитирания отчет на ББР за 2018 г. тя има 39.5 млн. лв. печалба, като според постановленията на Министерския съвет поне половината от тази сума трябва да бъде разпределена като дивидент за държавата. Липсата на проведено общо събрание означава, че това не се е случило досега и близо 20 млн. лв. все още са в баланса на ББР вместо в бюджета.
Какви са санкциите
И по двете линии теоретично ББР може да понесе солидни наказания. За нарушаването на Закона за кредитните институции БНБ може да налага финансова санкция в размер на 50 - 200 хил. лв., както и надзорни мерки. От централната банка не видяха просрочие поне по една линия. "Подлежащата на оповестяване информация от страна на банките по ЗКИ и по част осма от Регламент (ЕС) №575/2013 г. се оповестява ежегодно. В случай на неизпълнение на задълженията за ежегодно оповестяване до края на 2019 г. ще бъдат предприети съответни мерки за надзорно въздействие", гласи отговорът на регулатора на въпросите на "Капитал".
Това тълкуване на БНБ не кореспондира с досегашната практика в банковия сектор. Всъщност във въпросната част осма от регламента датата за оповестяване просто е обвързана с датата на публикуване на финансовите отчети, което в България не само за банките, а и за всички компании е средата на годината.
Непубликуването на отчет в Търговския регистър също теоретично може да струва скъпо на ББР. По Закона за счетоводството НАП и Агенцията за държавна финансова инспекция имат право да съставят акт, санкцията е в размер между 0.1 и 0.5% от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. Доколкото банките имат по-специфично счетоводство и нямат точно приходи от продажби, не е ясно точно колко би била тази санкция. Ако за аналог се вземе нетният лихвен доход на ББР, тя би била между 0.6 и 3 млн. лв. Отделно е предвидена глоба в размер от 200 до 3000 лв. за виновното физическо лице. Разбира се, доколкото ББР е държавна собственост, заплахата от такива санкции не е толкова силна като при частните банки.
Каква е причината
Доколкото ББР не дава обяснение, можем само да гадаем защо отчетите не са публикувани. В най-лошия случай възможното обяснение е одитор да е отказал да завери годишните отчети или да не е склонен да го направи, без да сложи квалифицирано мнение и сериозни забележки. По закон банките ползват по два одитора, като в случая с ББР това са "Ърнст и Янг одит" и "Захаринова Нексиа".
Реално към момента ние не знаем дали ББР просто не е оповестила отчетите си, или въобще не разполага със заверен отчет. Понякога е възможно известно забавяне при изготвянето и заверяването на отчет по технически причини, изискване на допълнителни документи и проверки от одиторите, но в случая говорим за месеци закъснение, което трудно може да се дължи на такива фактори.
