Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 7 ное 2019, 17:15, 9320 прочитания

Георги Заманов: Нямам притеснения за ръстовете в ипотечното кредитиране

При успоредно увеличение на спестяванията, подобрение в икономиката и заетостта темпът на развитие е нормален, смята главният изпълнителен директор на Алианц банк България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Споделяте ли притесненията на ваши колеги за прекомерен растеж на потребителското кредитиране, и по-конкретно - ипотечното? Има ли вече проблем? Какви мерки трябва да предприеме индустрията, за да не се стигне до проблем?

Не се притеснявам, защото увеличението на портфейла ипотечни кредити върви успоредно с нарастването на депозитната маса на населението. Ръстът е сходен, като приблизително при един милиард повече ипотечни заеми имаме с 5 млрд. лв. повече спестявания, но там имаме по-висока база. Ако погледнем и потребителските и ипотечните кредити, ще видим, че общата сума на заемите - малко над 20 млрд. лева, е 40% от сумата на спестяванията (55 млрд. лв.). Освен това според статистиката общият брой на всички ипотечни заеми е около 160 - 180 хил. при 2.3 млн. активно работещо население. Това показва, че под 10% от работещите имат жилищен заем. Намалението на безработицата и откриването на нови работни места позволява все повече хора да могат да си позволят да изтеглят заем, за да подобрят жизнения си стандарт – ипотечен за покупка на семейно жилище и/или потребителски за ремонт, обучение, кола, почивка и т.н.


Така че за мен няма притеснения на ниво индустрия. Сигурно има отделни кредитни сделки, при които самоучастието не е достатъчно и това повишава риска на съответната сделка, но това не е масово и не влошава риска на ниво портфейл. Въпросът е ръстът на българската икономика да е стабилен, на нива поне 3%, което от своя страна е предпоставка за по-висока заетост. За мен е хубаво, че се говори и се работи с повишено внимание и от страна на БНБ и Асоциацията на банките, защото трябва да има хладна преценка на качеството на кредитните портфейли и да се внимава за концентрацията на риск както на ниво клиент, така и на ниво продукт/сегмент.

Какви са тенденциите в ценообразуването на банковите услуги? От една страна, институциите сте притиснати от европейски регулации, а от друга, финтех конкурентите ви предлагат парични транзакции с нулеви такси, което може би предполага преразглеждане на тарифите. За какви промени да се подготвят потребителите?

Ако предлагаш една услуга, тя има своята разумна цена, която трябва да бъде комуникирана и платена, ако клиентът иска да я ползва. Развитието на финансовите технологии, а и навиците на хората доведе дотам, че голяма част от транзакциите вече се случват извън офисите на банките. В момента голяма част от услугите на каса са платени, докато преди десет години това не беше така - считаше се, че тези операции са част от цялостното банково обслужване. От друга страна, регулации като европейската директива, за която говорите, също оказват своето влияние за промени. По темата за изравняването на превода в чуждестранна валута с този в местна има нещо, което никой не доизказва и това води до неразбиране. Като всяка услуга това има своята цена, която е от два компонента - единият е таксата, която банката събира на база оценката си за положения труд, време и т.н., а другият е разходът за оператора, който организира левовите разплащания и тези в друга валута. Върху втория компонент ние не можем да влияем. Уеднаквяване би могло да има по отношение на тази част от таксата, която банката задържа за себе си.



Финтех компаниите може би частично имат изградени собствени системи и затова тяхното предложение започна масово да навлиза. И те имат някои ограничения, за да избегнат платежния оператор - например не оперират на всички пазари и с всички компании. Но те направиха нещо много полезно за нас - накараха ни да ухажваме повече клиента в добрия смисъл на думата. Стимулират ни да предлагаме повече, което в крайна сметка е добре за потребителите.

Защо според вас потребителите в България не са достатъчно активни в банкирането по интернет или през телефона и продължават да разчитат на банковия клон? Как очаквате това да се промени?

Според нашите данни близо 85% от транзакциите стават извън офиса и в това включваме теглене от банкомат, плащане на ПОС терминал. Само 15% от транзакциите са на каса и/или гише като платежно на хартия. Колко са потребителите, които ползват, спрямо тези, които не банкират онлайн - сигурно един от двама. Но ние трябва да сме наясно с това каква е възрастовата структура на населението. Броят на пенсионерите е съизмерим с броя на работещите. Разбира се, не слагам хората под един знаменател, но за мнозина от по-възрастната част на населението електронното банкиране не е необходимост. За тях основно транзакцията е да получат пари, да ги изтеглят с карта от банкомат. Те дори рядко плащат с карта. Докато поколението на 20-годишните, те вече имат дебитна, кредитна карта, търсят премиум пакетите, защото пътуват, ползват застраховки. Тоест, ако аз като клиент правя по две операции на ден, аз няма да искам да ходя до банката и ще търся възможностите за банкиране по интернет. Но ако правя по една операция веднъж на три месеца, за мен разхождането до банковия офис не би било проблем, а може би било и удобство, защото няма да се налага да помня "парола", която не ползвам. Така че честотата на използване отговаря на потребностите на отделния клиент. Тенденцията е все повече операции да се извършват електронно. Очакваме скоро съотношението да стане 90 към 10, но никога няма да стане 100:0, защото винаги ще има хора, които предпочитат посещението в банковия офис и комуникацията със служителите там.
Главният изпълнителен директор на Алианц банк България Георги Заманов ще бъде сред лекторите на годишната среща "Банките и бизнесът", която ще се проведе на 14 ноември в София. Експертът ще говори за това как финансовите институции се променят, за да отговорят на променящите се потребности на клиентите, и какво ново могат да очакват от индустрията потребителите на банкови услуги. Повече за програмата и участниците може да видите на сайта на събитието, а крайният срок за регистрация за него изтича на 13 ноември (сряда).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банките: Истинският стрес тест Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

27 мар 2020, 3511 прочитания

БНБ до дни ще обяви как ще третира просрочията вследствие на мерките срещу вируса 1 БНБ до дни ще обяви как ще третира просрочията вследствие на мерките срещу вируса

Решението трябва да даде облекчения за банките, базирани на предписанията и общите критерии на Европейския банков орган

25 мар 2020, 2188 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Арно Льоклер: Консолидацията в банковия сектор носи ползи за клиентите

Членът на управителния съвет на Банка ДСК и Експресбанк пред "Капитал"

Още от Капитал
Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Добри новини

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10