Очакваното забавяне на икономиката не е временно, а перманентно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Очакваното забавяне на икономиката не е временно, а перманентно

Подуправителят на БНБ Калин Христов смята, че забавянето на икономиката не е циклично, а проблемите са структурни и че политиката на ЕЦБ ще се запази такава, каквато е в момента, за по-продължителен период от време

Очакваното забавяне на икономиката не е временно, а перманентно

Проблемите са структурни и поддържането на растежа с парична политика ще е трудно, казаха експерти на форума на "Капитал" "Банките и бизнесът"

Гергана Михайлова
10804 прочитания

Подуправителят на БНБ Калин Христов смята, че забавянето на икономиката не е циклично, а проблемите са структурни и че политиката на ЕЦБ ще се запази такава, каквато е в момента, за по-продължителен период от време

© Цветелина Белутова


Бизнесът на банките ще бъде подложен на все по-голям натиск, защото проблемите в икономиката не са циклични, а структурни. Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се запази такава, каквато е в момента, с вероятност отрицателните лихви да навлязат още по-дълбоко в негативната територия. Паричната политика най-вероятно ще се превърне в оръжие на търговските войни, които ще имат отзвук и в България. Това ще доведе до акумулиране на по-голям риск в банките при системно генериране на по-малък доход, което ще принуди регулатора да продължи да изисква повече капиталови буфери от институциите. Това каза подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов в изказване пред участниците в седмата годишна конференция "Банките и бизнесът", която се провежда в София.

Не банките влияят на икономиката, а обратното

"Трябва да очакваме забавяне на икономическия растеж. Но по-големият въпрос е дали това е циклично забавяне, или е перманентно", започна с изложението си подуправителят на БНБ Калин Христов. Според него забавянето е перманентно, тъй като проблемите в еврозоната се натрупват, а не се разрешават. Единият от тях е застаряващото население, което потиска потенциалния растеж на икономиката. На следващо място стои технологичното изоставане в образованието в Европа спрямо Америка и Китай, което предполага Европа да не може да прави технологични промени и революции, които да й дават търговски и конкурентни предимства. На трето място проблем е високата задлъжнялост на правителствата и натрупващата се задлъжнялост на частния сектор.

Според Христов поддържането на растежа се прави през ултрастимулираща политика на ЕЦБ, която обаче става все по-малко ефективна, а проблемът е, че другата политика, фискалната, не може да помогне, защото страните са задлъжнели. А структурните политики, които исторически са решавали проблеми, стават все по-невъзможни, тъй като политическите лидерите са наясно, че ако ги направят, няма да бъдат избрани. Вероятно в тази среда ще се живее дълго време, политиката на ЕЦБ ще е тази, която виждаме, или дори още по-смела, с още по-отрицателни лихви, смята банкерът.

Според него друг проблем са търговските войни, който ако досега са се водели с валутна политика, то вече ще ползват като оръжие паричната политика. "Представете си Фед да направи отрицателни лихви! Тогава къде ще трябва да отиде ЕЦБ? Това е рисков сценарий", посочи Христов.

По думите му не банките ще определят тенденциите в икономиката, а тя задава дневния им ред и тъй като забавянето е перманентно, банките ще трябва да се адаптират чрез преосмисляне на бизнес модела си. Ситуацията ги принуждава да акумулират риск чрез растеж на кредитирането при много ниски лихвени проценти, като едновременно с това платежният им бизнес е под силен натиск заради конкуренцията на финтех сектора. "Това е бизнес, който ще бъде под значително напрежение не заради собствени грешки или собствения модел, а заради еволюцията на макроикономиката. Банките са в менгемето на липсата на структурните политики", каза Христов. "Това, което регионално правим в такава ситуация, е класическата стратегия да искаме все повече и повече капитал. Тоест вероятността да бъдат намалени изискуемите буфери е малка, а за покачване на антицикличния буфер клони към единица", обясни банкерът.

Хюстън, имаме проблем

"В системата се натрупва много голямо напрежение. Банковият сектор се мъчи да компенсира спадащите маржове с по-големи обеми, които водят до няколко риска", продължи по темата председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов. По думите му първият от рисковете е банките да свалят прекалено много цената на кредита и така да не си оставят достатъчни резерви, което би довело дотам при най-малка криза кредитният им портфейл да понесе загуби. Вторият е да се изкушат да навлязат в небанкируеми сегменти, увлечени в желание да запазят нивото на доходите си чрез увеличаване на кредитните обеми, което също е нежелана стратегия.

"Не трябва да подценяваме и ефекта от това кризисно говорене", смята Андронов, според когото през последните шест месеца усещането за криза е голямо и това кара част от бизнеса, а дори и домакинствата, да спрат инвестиционната си активност. Той прогнозира, че догодина банките ще продължат да залагат активно на кредитирането, а спадът на лихвите по заемите ще се забавя и нивата им ще се стабилизират.

Бизнесът на банките ще бъде подложен на все по-голям натиск, защото проблемите в икономиката не са циклични, а структурни. Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се запази такава, каквато е в момента, с вероятност отрицателните лихви да навлязат още по-дълбоко в негативната територия. Паричната политика най-вероятно ще се превърне в оръжие на търговските войни, които ще имат отзвук и в България. Това ще доведе до акумулиране на по-голям риск в банките при системно генериране на по-малък доход, което ще принуди регулатора да продължи да изисква повече капиталови буфери от институциите. Това каза подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов в изказване пред участниците в седмата годишна конференция "Банките и бизнесът", която се провежда в София.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK