Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите
10 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите

Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите

Индустрията се модернизира на ниво бизнес процеси и платформи, споделиха участниците в конференцията "Банките и бизнесът"

Гергана Михайлова
5989 прочитания

© Цветелина Белутова


Възможностите за достъп до данните на банковите клиенти, които новата европейска регулация PSDII отвори за финтех компаниите през тази година, все още не се ползват активно в България. Това обаче не значи забавяне на иновациите във финансовия сектор, които засега са най-видими под формата на дигитални портфейли. Тези тенденции бяха очертани при прегледа на стратегиите за модернизация на основни играчи на пазара по време на годишната конференция "Банките и бизнесът", която "Капитал" организира. Според участниците във форума е необходимо у нас да се изгради единна инфраструктура за начините на разплащания и взаимодействието между банки и клиенти, за да не се губи местен бизнес покрай новите технологични решения.

Иновациите на банковия пазар: To wallet or not to wallet

"Ние не можем да подминем факта, че една финтех компания натрупа 100 хил. клиента и българският пазар допринася за 5% от приходите й", каза Филип Генов, съосновател на Sophia Lab, като модератор на дискусията за растеж чрез иновации в банковия сектор, визирайки резултатите на Revolut. По думите му нарастващата популярност на технологичните конкуренти вече дава отражение в загубата на бизнес по линия на разплащанията. "Колкото по-бързо се обединим около общи начини на разплащане и на взаимодействие между клиенти и банки, толкова по-добре ще стоим, съхранявайки нашия пазар", коментира Мирослав Вичев от БОРИКА.

В отговор на предизвикателствата на финтех сектора банките предлагат собствени мобилни портфейли, като очакванията са, че през следващите месеци ще се появяват още подобни продукти. "Един портфейл сам по себе си, без допълнителни услуги, които да добавят стойност, няма да има дълъг живот", прогнозира Ани Ангелова от Райфайзенбанк - България, която е сред първите финансови институции, предложили на потребителите дигитален портфейл.

"Иновациите досега целяха основно да създават удобства на потребителя. Но по-важната иновация е да преобразиш back end-а на продуктите и услугите си. Чрез иновация да подобриш ефективността си. За мен следващият етап на иновации е на ниво платформи", добави Кристоф де Мил, изпълнителен директор "Финанси" и иновационен лидер на "КВС груп" в България. Той изрази учудване, че новата регулация PSDII не е била активно използвана от финтех компаниите за достъп до банковите данни - "мога да ги преброя на пръстите на ръката си".

"Ние не сме и очаквали това да се случи поради една много проста причина - свръхрегулацията", обясни Горан Ангелов от технологичната компания IBS, която разработва решения за финансовия сектор. Според него е нормално, преди да посегнат към възможностите, които регулацията отваря, компаниите във финтех сектора да преценят ресурсите си могат ли да се включат или не, защото ако отговорът е положителен, това ще изисква от тях да се подложат на лицензионни режими.

"Има български компании, които тестват услугите. Очакваме и международни играчи да се активизират. Така че това нещо ще се случи. Просто европейската директива въведе един преходен период, даде време на банките да се подготвят. Даде време и на технологичните компании да се подготвят", каза експертът.

Възможност за по-малките играчи

"Новите технологии правят така, че нито един клиент не е собственост на нито една организация. Ако преди 10 - 15 години ние се опитвахме проактивно да търсим контакт с клиента, за да му предложим нещо, в момента клиентът ни избира нас. И той не знае кой е с 20% пазарен дял, кой с 10% и кой с 3%. Затова клиентът избира и финтех компанията, защото тя е по-ефективна", предложи своя поглед върху темата за отвореното банкиране Георги Заманов, изпълнителен директор на Алианц банк - Бългия.

"Спомняте си как преди 3-4 години банките се събудихме по-активно да правим ипотечно кредитиране. Тогава всеки втори едва ли не "крадеше" съществуващ ипотечен кредит, предлагайки на клиента по-добра цена и условия. Същото ще стане с всеки банков продукт. Хубавото на технологиите е, че клиентът избира кой да му е доставчикът на услугата, кой да е доставчикът на продукта. Това е конкурентното предимство дори на малкия играч, защото традиционният бизнес дава едно спокойствие и устойчивост и инерция, а малкият, за да оцелее, му се налага да е много по-иновативен", посочи още Заманов.

Експертите се обединиха около мнението, че банковият бизнес не се е променил и услугите и продуктите, които потребителите търсят, остават принципно същите, както и преди векове. Но има промяна в създаването на удобства за потребителите и не е задължително банките да очакват конкуренция по тази линия от стартъпите, а може да търсят модернизации чрез партньорства с утвърдените компании в технологичния сектор.

Нов гаранционен инструмент на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) ще бъде предложен на бизнеса в България до няколко седмици през три партньорски търговски банки. Това са "Прокредит", ОББ и Уникредит Булбанк. Очакванията са, че чрез схемата ще бъдат финансирани проекти на малките и средните предприятия за 400 - 500 млн. евро в следващия тригодишен период, каза Христо Стоянов, регионален мениджър на ЕИФ.

Гаранциите ще се насочат към сегмента търговско финансиране, като целта е чрез тях да се подпомогне най-вече международната дейност на предприятията. Инструментът ще покрива до 50% от риска на ниво отделна транзакция и ще е ориентиран към по-краткосрочни по своя характер заеми. Изключен от обхвата им ще бъде факторингът.

Програмата е насочена към всички стопански сектори, като изключение е земеделието и дейностите, свързани с производство и търговия на алкохол, тютюневи изделия, хазарт. Причина за насочването на новия инструмент към българския пазар е успехът, който постигат програмите на ЕИФ. След като 2018 г. бе рекордна за обемите финансиране по програми на фонда, тази също се очертава да завърши с близо 400 млн. евро кредитен портфейл, разгърнат в сътрудничество с 10 партньорски банки по три програми.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK