Под натиск

Въпреки че в абсолютна стойност печалбата се запазва, реално тя е показателна за ефекта на все по-силния натиск на ниските лихви. Този резултат е постигнат при чувствително повече активи в банковата система - за 2019 г. те се покачват с 8.2% до 114.2 млрд. лв. Това автоматично означава и по-ниски показатели за рентабилност - възвращаемостта на активите спада от 15.9 на 14.7%. Възвращаемостта на капитала също леко отстъпва от 12.1 на 11.6%.

Като цяло банките успяват да съхранят основния си приходоизточник - нетния лихвен доход, който се покачва минимално с 0.12% (или 3.3 млн. лв.) до 2.745 млрд. лв. Това се постига с покачване на обемите и особено благодарение на бързите ръстове при жилищните и потребителските заеми. Нетният лихвен марж обаче се свива от 2.6 на 2.4%. Ускореното кредитиране спомага и за покачването на нетния доход от такси и комисиони с 3.8% до 1.106 млрд. лв., но в номинално изражение и тук резултатът е едва около 4 млн. лв.

Същевременно банките успяват да отчетат с 53 млн. лв. по-ниски административни разходи до 1.66 млрд. лв. за 2019 г. спрямо 2018 г. Тук една от основните причини е ефектът от вливането на "Пиреос" в Пощенска банка (новата по-голяма институция отчита с 56 млн. лв. по-малко административни разходи спрямо сумата на двете банки през 2018 г.), който се проявява и по други пера в баланса. Освен това за много банки 2018 г. беше съпътствана и с допълнителни разходи по въвеждане на нови регулации, а също и с подготовка за проверката на ЕЦБ. Разходите за обезценки също са с около 60 млн. лв. по-ниски от отчетените през 2018 г.

Надпреварата в кредитирането

Данните на БНБ ясно показват, че активността на кредитния пазар продължава да набира скорост. Отчетеното увеличение в потребителските кредити е 20% до над 12.4 млрд. лв., макар и това число да е силно повлияно от рекласифициране на портфейли при лидера в този сегмент ДСК. Най-солиден ръст в процентно изражение тук регистрира БАКБ, а в номинално изражение съществен ръст от 166 млн. лв. отчита Райфайзенбанк, както и двете специализирани институции в сегмента - BNP Paribas Personal Finance (89 млн.лв.) и Ти Би Ай банк (70 млн. лв.).

При жилищните кредити агресивни ръстове от по близо 60% макар и от ниска база отчитат БАКБ, Инвестбанк и Д банк. Общо за системата ръстът е близо 14.5%, като в номинално изражение най-голям прираст очаквано има при големите на пазара - Уникредит (300 млн. лв.), Райфайзенбанк (256 млн. лв.) и ДСК (228 млн. лв.).

При фирмените кредити ръстът е по-умерен - 4.9%, но това число е повлияно надолу от продажбите на пакети необслужвани заеми. Същевременно има и банки с двуцифрени ръстове, а далеч извън общия тренд остава държавната ББР с над 60%. През миналата година тя се впусна в няколко едри финансирания на близки до ДПС фирми, което й осигурява и най-големия ръст в номинално изражение - 634 млн. лв. Извън нея големи покачвания отчитат ОББ (339 млн. лв.), Уникредит Булбанк (305 млн. лв.) и Райфайзенбанк (298 млн. лв.). Спадове отчитат ПИБ (227 млн. лв.) и Инвестбанк (101 млн. лв.) - вероятно свързани с мерките, наложени им след проверката на ЕЦБ, а също и Експресбанк (334.5 млн. лв.), която беше придобита от ДСК, което нормално води след себе си известен отлив на клиенти.

Сред лидерите на пазара няма съществени размествания, като Уникредит Булбанк остава номер 1 по активи с 21.6 млрд. лв. и почти 19% пазарен дял. Сумата на балансовите числа на ДСК и Експресбанк, която през годината предстои да се влее в нея, е малко по-голяма, но вътре има и двойно броене на капитала на придобитата банка, така че още не може да се каже дали след финализирането ще има нов лидер. Същевременно след приключилото обединение на Пощенска банка с "Пиреос" тя се изкачва с една позиция до номер 4, откъдето измества ПИБ.