Как ПИБ се готви за поправителен изпит

През лятото на 2019 г. шест български банки минаха през проверка от ЕЦБ като част от пътя на страната към еврозоната. Образно казано, скъсаните на изпита бяха две - Първа инвестиционна банка и Инвестбанк. При тях беше констатиран недостиг на капитал от съответно 263 и 52 млн. евро и реално това се превърна в основната причина влизането валутния механизъм ERM II и банковия съюз да се отложи за тази година. Поправителната сесия е насрочена за март-април, докогато те трябва да са покрили дупките по предварително начертани планове.

Това вече се случва - в момента и двете са обявили различни пакети от мерки, включително и планове за набиране на свеж капитал. Дали те ще са успешни вероятно ще проличи в близките два месеца. Но не по-малко съществено ще е оценката и за другите предприети действия, а тук също остават големи неизвестни - най-вече около обявената от ПИБ продажба на пакет лоши кредити за 538 млн. лв., което, противно на очакванията, да донесе загуба, произвежда почти 55 млн. лв. печалба за банката. Сумарно за годината това я извежда на 131.8 млн. лв. печалба, което макар и повече от 20% под отчетената за 2018 г. й осигурява чувствително подобряване на показателите преди облагане и провизии.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По информация на "Капитал" от два източника този портфейл е продаден на "С.Г. груп", един от лидерите по активи на пазара на вземания и най-големият, който не е част от международна група. Не е имало търг, а сделката се е случила на чувствително по-високи от пазарните нива, като купувачът е пряко или косвено финансиран от самата ПИБ.

Планът на ПИБ

Накратко от обявеното от ПИБ досега може да се сглоби официалната идея как ще се запълни дупката от 263 млн. евро. Около 100 млн. евро трябва да дойдат от предстоящото увеличение на капитала, 30 млн. евро са набавени от емисия подчинен срочен дълг, пласиран в края на миналата година, а останалата част се покрива от текущия резултат на банката. За 2019 г. тя отчита 261.6 млн. лв. печалба преди обезценки и данъци.



Така сметката напълно се връзва, но остават няколко големи въпрос. Първият е дали увеличението ще е успешно. Банката е публична и първоначално заяви намерение да пласира 40 млн. нови акции по 5 лв., въпреки че книжата й се търгуваха на борсата на нива под 3 лв., а текущо на около 3.20-3.30 лв. Това прави силно съмнително доколко ще има инвестиционен интерес, още повече че при тези условия, дори някой да запише целия пакет, той няма да има съществен контрол - настоящите двама контролиращи акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев (сега с по 42.5% дял) ще останат с по 31.17%. В последното съобщение на ПИБ за внесен проспект за одобрение от регулатора - Комисията за финансов надзор, се казва, че конкретните параметри ще бъдат решени на по-късен етап от мениджмънта и оповестени. Обявяването на по-ниска цена обаче означава предлагането на по-голям дял и съответно загуба на повече контрол от Минев и Мутафчиев, което те явно не желаят. Все пак дори и увеличение при 3 лв. би ги оставило със сумарно малко над 50% дял при положение, че те не участват.

Другата съществена неяснота е доколко ЕЦБ ще приеме за чиста монета текущия резултат. При ПИБ в последните години той неизменно е повлиян солидно от еднократни ефекти. За 2018 г. това беше продажбата на част от терена на "Кремиковци", а за тази това е цедирането на лоши кредити.

Пакетно разкрасяване

За продадения пакет необслужвани кредити няма много информация. От съобщението на ПИБ става ясно, че това са около 538 млн. лв. необслужвани кредитни портфейли от физически и юридически лица, основно обезпечени вземания. От банката отказаха повече детайли, както и отговор на поставените въпроси от "Капитал" с мотива, че е предоставена необходимата информация към регулаторните органи. "Допълнителна конкретна информация по поставените въпроси съставлява вътрешна или друга търговска информация, която не бихме могли да разкрием", се казва в писмения отговор от ПИБ.

По информация на "Капитал" пакетът е предимно от фирмени кредити. Той не е предлаган в цялост на други участници на пазара на вземания, но на по-ранни етапи са били оферирани части от него. Задълженията по тях са били стари, а обезпеченията неадекватни, което би поставило нормалната цена на такъв пакет на ниво около и дори под 5% от номинала. Това прави под 30 млн. лв. приход, докато ПИБ отчита към края на 2019 г. 54.6 млн. лв. доход от управление на цедирани вземания (към септември в тази графа е вписана 0). За да се постигне този резултат обаче, продажната цена на пакета би трябвало да е доста по-голяма, освен ако кредитите не са били провизирани на 100%. Реално обаче сумата на обезценката, отчетена от ПИБ в този период, по никакъв начин не се свива с половин милиард лева, като ефектът (като се вземат предвид и допълнително начислените провизии в последните три месеца на годината) е в порядъка на максимум 250 - 300 млн. лв. Това означава, че платената цена за пакета би могла да бъде дори и над 30% от номинала.

Новият голям при лошите кредити

По информация на "Капитал" лошите кредити са придобити на финала (според източник междинно звено е бил фонд за подценени активи) от "С.Г. груп". Буквално дни преди ПИБ да обяви продажбата на пакета, компанията за събиране на вземания е сключила гигантски облигационен заем за 236 млн. лв. За сравнение - за 2018 г. активите на лидера на пазара "Агенция за събиране на вземания" са 118.3 млн. лв., а сумарно топ 3 са с 243 млн. лв. (тук влиза и "С.Г. груп" заедно с няколко свързани дружества за общо 28.7 млн. лв.). Или накратко - по-всичко личи, че вече има нов лидер в сектора.

Каква част от постъпленията от тази емисия са отишли за пакета на ПИБ не е ясно. От "С.Г. груп" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, като обясниха, че "средствата от нея ще обезпечат средносрочните цели на компанията за растеж и развитие", а също и че са обезпечени с вземания за 1.5 млрд. лв.

Самите облигации на "С.Г. груп" са с 5% годишна лихва. Тя трябва да бъде погасена след седем години, като главницата започва да се изплаща чак от четвъртата с по 30 млн. лв. годишно, а на финала остава внушително плащане от 146 млн. лв. "Облигацията е емитирана в условията на частно пласиране. Обмисляме в скоро време листването й за вторична търговия на фондова борса", казаха още от "С.Г. груп".

"Намаляването на несъбираемите кредити в банковия сектор е от значение за европейската финансова стабилност. "С.Г. груп" е на пазара от 2006 г. и притежава значителен опит и успех в събираемостта на необслужвани кредити. Планираме в бъдеще значително да увеличим обемите на дейността си", обясняват от компанията.

"С.Г. груп" не предостави информация нито за условията по сделката, нито за това кой е записал облигациите. По информация на "Капитал" емисията в голямата си част е пряко или косвено записана от ПИБ. В отчета на банката инвестициите в ценни книжа на предприятия скачат от 0 към септември 2019 г. на точно 236 млн. лв. в края на годината. Друга индикация, че емисията е изцяло предварително договорена с един инвеститор, е, че за представител на облигационерите е предложен не особено известният адвокат от Силистра Николай Ивелинов Николов.

С добавен подсладител

И ако за договорености между ПИБ и "С. Г. груп" за облигациите и продажбата на портфейли не може да се намери потвърждение с публична информация, то по същото време, когато става всичко това, може да се открие друга сделка, където участват и двете.

Става дума за отпусната на 10 декември 2019 г. 50 млн. лв. кредитна линия от ПИБ за "Мъни плюс мениджмънт" при 8.5% лихва. Това е новото име на фирмата за бързи кредити "Кредихелп". Тя формално не е собственост на "С.Г. груп", но от 2016 г. реално е под нейния контрол. През 2019 г. за кратко дори за неин управител е назначен един от съдружниците в "С.Г. груп" Юлиян Цампаров. Малко преди отпускането на заема от ПИБ са назначени две управителки, които могат да представляват компанията само заедно - Розалина Станкова и Ваня Иванова. Последната е посочена като действителен собственик на "Елтрейд къмпани" - това е компанията, която през 2011 г. с пари от ПИБ купи активите на "Кремиковци", впоследствие те станаха собственост на самата банка и бяха частично продадени в началото на 2019 г. на Soravia.

Връзката на "С.Г. груп" с "Мъни плюс мениджмънт" става още по-видима покрай заема от ПИБ - там тя е вписана като съдлъжник. Съвпадането във времето на всички тези операции навява на идеята, че става въпрос за цялостна договорка, но от компанията не отговориха на въпроса има ли някаква връзка.

Любопитно е, че допреди кредита от ПИБ "Кредихелп" е ползвала финансиране от Общинска банка за по-малки суми (има три залога за сумарно под 15 млн. лв.), но при по-ниска лихва - 6%.

Единственият коментар на "С.Г. груп" по темата е: "Договорът за кредит на "Мъни плюс мениджмънт" е част от плановете на компанията за увеличаване на пазарния дял във финансовите услуги за физически лица и малки фирми."

Със сигурност обаче и инвеститорите, обмислящи да запишат от новите акции на ПИБ, и регулаторите в лицето на БНБ и ЕЦБ биха имали доста основания да питат за повече детайли. Както и за това дали поправителният изпит е издържан. В края на 2019 г. банката отчита базов капитал от първи ред (CET1) 15%, което е комфортно над регулаторните изисквания, но и съществено повлияно от операции, които видимо целят основно разкрасяване на отчета, без реално рискът да е намален.

Кои са "С.Г. груп" "С.Г. груп" е създадена през 2006 г. като оперира на пазара на вземания още от преди навлизането на международни играчи на него. В началото по-големите й договори са с телекоми и други доставчици на услуги, но постепенно навлиза и при банковите лоши кредити. Особено се активизира през 2018 г., когато по нейни данни е придобила 244 млн. лв. дългове от небанкови дружества, 250 млн. лв. от банки и 33 млн. лв. вземания от вторичен пазар. Сред тях влизат и предишни сделки с ПИБ, като например пакет за около 100 млн. евро купен през 2018 г. А към днешна дата от "С.Г. груп" декларират над 1.5 млрд. лв. вземания, изкупени в последните десет години. Отчетените приходи (сумарно с още няколко свързани дружества със същата дейност) за 2018 г. са около 11 млн. лв., а печалбата - 2 млн. лв. В "С.Г. груп" съдружници са, четири лица с равни дялове. Сред тях е изпълнителният директор Юлиян Цампаров, както и баща му Бойчо. Другите двама са Адам Сотков и Станимир Бургаски, които са също в борда на дружеството. Малко преди облигационната емисия дружеството е трансформирано в ЕАД и сега едноличен собственик му е "Иновативни финанси холдинг", но крайните притежатели реално остават същите. Това прави групата единствената сред големите на пазара, която все още не е част от международна група, като след облигационната емисия ще заеме и номер 1 по активи. Освен това "С.Г. груп" е и единствената сред големите, която не е член на браншовата им Асоциация на колекторските агенции.

Планът на Инвестбанк При другата банка с открит от ЕЦБ капиталов недостиг - Инвестбанк, сметката за покриването на нужните 52 млн. евро е горе-долу аналогична на тази на ПИБ с леки нюанси. От Инвестбанк още миналата година стартираха процедура по конвертиране на две емисии подчинен срочен дълг за 20 млн. евро в капитал. Сега предстои това формално да бъде одобрено от акционерите и да се получи регулаторно одобрение, като се очаква процедурата да приключи през март. Освен това от банката през декември обявиха и план да излязат на борсата и да увеличат капитала си. В дневния ред на общото събрание, насрочено за 10 февруари, обаче се планира само увеличение с 22 млн. лв., но не чрез IPO, а записано от настоящите акционери пропорционално. Ако в рамките на месец някои от тях не запишат полагащия им се дял, той може да бъде записан от други настоящи или нови акционери. Така явно, ако има листване, то ще е постфактум. Останалата част от недостига би трябвало да се покрие от отчетената от Инвестбанк печалба преди провизии - малко под 35 млн. лв.