Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 21 фев 2020, 10:30, 12619 прочитания

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Истерията около еврото

Кой не иска евро

Няколко партии без голяма тежест в обществото припознават антиевро темата, а среди от БСП я използват за вътрешнопартийни цели

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Ще ни променят курса

Няма никакви обективни предпоставки това да се случи. Водещите институции в процедурата - Министерството на финансите и БНБ, са заявили твърд ангажимент, а вече имат и изричен мандат от парламента да преговарят единствено за 1.95583 лева за евро. Няма индикации някои от другите членки на ERM II да са искали промяна на курса. А и исторически страните, влезли с валутен борд в механизма, са преминали при него с курса си отпреди това.


С приемането на еврото всичко ще поскъпне

Това е най-разпространеният страх, който е съпътствал приемането на еврото от всички страни още от създаването му. Статистическите данни напълно го опровергават, като значим ефект не се наблюдава никъде в индексите на потребителските цени. Дори и при тях обаче легендите по темата са неизтребими, подклаждани от анекдотични истории - разкази по спомените на братовчед от Италия какво е станало. В най-фриволния си вид спекулациите по темата са "всички цени ще ги видите по две" или "ще си останат същите, ама в евро". Обективни причини за поскъпване няма, а по-дългосрочно дори намалените транзакционни разходи би трябвало да доведат поевтиняване на вносните стоки. Валиден аргумент за лек еднократен ефект е закръгляването, но в България то може и да е дефлационно - много търговци може да заложат стока с цена 2 лв., преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро. Естествено не може да се изключат и опити някой да се пробва с 1.10 или повече, но тук би трябвало конкуренцията, преходен период с цени в двете валути и други подобни мерки да неутрализират такъв ефект.

Третират ни неравно и ни налагат банковия съюз



През юли 2014 г. насред институционалните руини след затварянето на КТБ след консултации при президента всички парламентарни сили излязоха с консенсус за максимално бързи постъпки за влизане в банковия съюз - едностранно и без обвързване с ERM II. В този смисъл България вече е изявила волята си за това и е странно да се твърди, че тя е наложена отвън. Тогава процедурата се забави първо до подаването на оставка от Иван Искров и попълването на ръководството на БНБ, после до провеждането на преглед на качеството на активите и стрес тестове през 2016, а после и от политическата нестабилност в страната, и до поисканата нова проверка от ЕЦБ.

Губим суверенитет

Естествено при влизането в ERM II и банковия съюз България прехвърля правомощия към ЕЦБ. Отказът от парична политика на България не е тема, доколкото тя е факт от 1997 г., така че спорните моменти са прехвърлянето на надзора на част от банковия сектор (най-вече топ 3 на банките, но с опция и за други), както и липсата на достъп до ликвидна помощ и другите механизми за подкрепа, налични само за членките на еврозоната. Това е временно, до приемането на еврото, а и българските власти запазват право на отказ - примерно при несъгласие с решение на ЕЦБ България би могла да напусне тясното сътрудничество. Мандатът на парламента също предвижда България да напусне ERM II при натиск за промяна на валутния курс.

ЕЦБ може да ни затваря банки и да ни оставя сами да се справяме

Теоретично да, макар БНБ да има опция да излезе от тясното сътрудничество. Друг въпрос е това непременно лошо ли е. Не е трудно да се защити тезата, че по-съществените проблеми в банковия сектор са генерирани от банките с местна собственост. Като се почне от банковите фалити през 90-те и се стигне до КТБ, в основата на кризите са затворените очи на българския банков надзор. И представители на банковия сектор, и ЕК след фалита на КТБ говореха за сектор на две предавки и двоен стандарт от регулатора. Констатираните и от БНБ, и от ЕЦБ слабости при проверките бяха именно в банки с местна собственост. А също и има почти пълно единодушие, че бездействието на БНБ по тези казуси не е поради некомпетентентност или невъзможност да идентифицира рисковете, а поради липсата на воля и политически гръб. Затова и изнасянето на надзорни функции към ЕЦБ е ефективен механизъм да се скъсат топлите връзки надзор - надзиравани и да намалят риска от пленяване на регулатора. Тук не е нужно да си представяме непременно гуверньор и банкер, които пеят в механа прегърнати - всеки регулатор може да бъде поставен под политическа или икономическа зависимост и по множество други начини, особено в малка държава със слаби институции. Посочването на проблемите и справянето с тях в дългосрочен план е по-устойчиво от оставянето на банки счетоводно да ги замаскират, докато станат неудържими.

Чуждите банки ще изтеглят капитали

Идеята зад тази хипотеза е, че при отслабена съпротива на БНБ банките с чуждестранна собственост биха могли да преоформят дейността си тук като клонове и да прехвърлят освободения капитал от българските си дружества към централите си. Тук отново теоретично има такава опция. Същевременно подобни процеси не се наблюдават в нито една от източноевропейските държави, приели еврото. Български банкери също приемат тази идея по-скоро с учудване и не мислят, че такова нещо се обсъжда сериозно. Реално дори и в рамките на надзора на ЕЦБ банка, която оперира в България, продължава да зависи от местните власти и ще са нужни много сериозни аргументи да влезе в конфликт с тях и да си нанесе имиджови щети от изтегляне на капитал. Много от големите банкови групи също така предпочитат да оперират чрез дъщерни банки, а не клонове, за да могат по-лесно и оперативно да се преструктурират и да продават бизнеса си от държави и региони, от които искат да излязат. Освен това българските дъщерни банки типично съставляват микроскопичен процент от активите на банковите групи, към които принадлежат, така че дори и пълното изсмукване на капитала им към централите не може да реши някакви съществени проблеми.

Сега ли е моментът, като еврозоната е пред рецесия

Дали България е в ERM II или не няма никакво отношение към тази тема. При фиксирания валутен курс всички механизми за трансмисия на външни шокове са си налице. Така всяко забавяне в икономиката на еврозоната неминуемо ще се пренесе и тук, както стана и през 2008 г.

Защо да ходим, където други не искат

Често се изтъква, че страни като Полша, Чехия и Унгария от бившия соцлагер, както и Швеция (с референдум) не показват никакви намерения да влизат в ERM II в скоро време. Този аргумент страда от няколко слабости, като най-очевидната е подбиране на удобни примери. Като бройка от 27 членки на ЕС 19 са в еврозоната, а дори и само да се вземат новите членки, пак тези влезли или с постъпления да влязат са повече (освен България вече и Хърватия е в процес на изпълняване на аналогични ангажименти и минава през проверка от ЕЦБ на банковата й система, а Румъния е заявила макар и витиевати намерения за 2024 г.). Друга съществена разлика е, че валутите на всички тези страни за разлика от лева са плаващи. Реално единствената с фиксиран курс към еврото е датската крона, която е в ERM II, макар и без планове и задължение за влизане в ERM II.

Искат да изхарчат валутните резерви

Планираното влизане в ERM II не променя нищо по отношение на валутния борд и нуждата от поддържане на адекватно покритие с резерви. Евентуалното влизане в еврозоната най-рано две години по-късно ще отмени вписаното задължение на БНБ да покрива парите в обращение с еврови активи. Това обаче далеч не означава, че 47-48 млрд. лв. активи в баланса на управление "Емисионно" стават джобни пари на правителството. Първо, БНБ ще продължи да поддържа свой баланс, участвайки в системата на ЕЦБ. Ще има нужда да се преведат и вноски за европейския стабилизационен механизъм. Второ, голяма част от средствата, депозирани в БНБ, не са на държавата - във валутния резерв влизат минималните резерви плюс свръхрезерви на банките (текущо около 10 млрд. лв). Собствените средства на правителството там са фискалният резерв (около 9 млрд.), в който влиза и Сребърният фонд (3.1 млрд. лв.). Реално и сега то може да разполага с тях и в по-кризисните години наличностите там са падали и до нива около 4 млрд. лв. При липсата на нужда за покритие на борда разполагането с тях ще е по-свободно, като е въпрос на обществен дебат как да се управляват.

Ще спасяваме гръцки или италиански банки

Участието на България в Единния надзорен механизъм означава и участие в Единния механизъм за преструктутиране на банки. А това означава и прехвърляне на натрупаните близо 550 млн. лв. (бел. ред. или част от тях, ако се окаже, че са събрани повече от изискваните, като останалите ще послужат за вноски за следващи години) от българския в европейския фонд за преструктуриране, където вече има акумулирани 33 млрд. евро. При нужда от преструктуриране на банка в някоя членка те могат да бъдат използвани, но това далеч не се прилага за всяка институция. Съветът по преструктуриране (където и България ще има представител) трябва да реши, че банката е "проблемна или има вероятност да стане проблемна", да не може да се оздрави с надзорни мерки или частни капитали и да е в обществен интерес преструктурирането й. А естествено тези правила важат еднакво за всички членове, така че за някой, примерно германски данъкоплатец, може да е валидно огледалното опасение "ще спасяваме и български банки".

Капитал #7

Текстът е част от брой 7 на седмичния Капитал (21 - 27 февруари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Близо 5 млн. евро за българските финтех компании Paynetics, Phyre и Phos Близо 5 млн. евро за българските финтех компании Paynetics, Phyre и Phos

Основни инвеститори в дружествата са фондът New Vision 3 и БАКБ

2 апр 2020, 1571 прочитания

И финансовият директор на ПИБ Живко Тодоров е отстранен 2 И финансовият директор на ПИБ Живко Тодоров е отстранен

Това е втора ключова мениджърска рокада в банката в рамките на едва две седмици

2 апр 2020, 9518 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Morgan Stanley ще купи Е*Trade за 13 млрд. долара

Американската инвестиционна банка придобива един от най-големите онлайн брокери в света по приходи в сделка с акции

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10