Тодоров има старателно изграден медиен имидж на защитник на обикновения човек и борец за по-справедливи обезщетения от застрахователите. В бранша обаче рисуват друг портрет - на човек, който неформално координира мрежа от адвокатски кантори, жаргонно наричани в сектора "гробари", които се хранят от човешкото нещастие, като прибират 30-40% от обезщетенията при извънсъдебни договаряния, а в някои случаи след съдебни битки и до 80-90% от сумата.

Документални следи от такава дейност не стигат до Тодоров. Компании твърдят, че по конкретни случаи - обикновено по-едрите, той влиза директно в контакт със застрахователите и оказва натиск. Според тях асоциацията, нейните позиции и медийни изяви се ползват да внесат разпознаваемост и представителност и спомагат за привличането на клиенти. По неформални преценки на двама представители на бранша неговата мрежа е най-големият играч в тази ниша, оперира главно в София и София-област, където стават много на брой катастрофи, като сумарно 30-40% от случаите минават през близките му кантори.

Предвид вероятността скоро Тодоров да е регулаторът им, като стане ресорен зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), никой застраховател не пожела да застане с името си. Но по-стари публични обвинения спрямо него не липсват. Само преди по-малко от година около случая с катастрофиралия автобус до Своге в студиото на bTV (където е заедно с Тодоров) изпълнителният директор на "Бул инс" Стоян Проданов обвини БАПК в шантажиране и заплаха с медийна атака, ако не платят незабавно на роднините на загиналите по 50 хил. лв., каквато принудителна мярка имат от комисията. "Този Робин Худ, който стои до мен, не защитава обществения интерес, а има лични интереси", казва той, като загатва за близостта му с адвоката на пострадалите Галина Дойчева.

Пред "Капитал" Тодоров отхвърли тези обвинения. "Аз съм юрист, но не съм адвокат и никога не съм членувал в колегия. Гордея се с дейността на БАПК. Мисля, че през годините сме направили много за пътната безопасност в страната", каза той. "Запознат съм, че в адвокатските среди има такива некоректни практики и случаи на злоупотреби с правата на пострадали. И в асоциацията имаме такива оплаквания. Това, което мога да кажа, е, че не толерираме такива практики", каза още той.

Бизнесът на "гробарите"

Застрахователи разказват, че адвокатските кантори се сдобиват с информация за пострадали от полицаи или служители в болници - рецепционисти или дори санитари. За целта си имат изградена стройна мрежа по места, което им позволява да се озовават на местопроизшествията често дори преди линейките и най-вече преди мобилните групи на самите застрахователи. Последните са инструмент донякъде да се противодейства на "гробарите" - да се търси контакт с пострадалите и да им се предлага пряко договаряне. Вместо това обаче в много случаи представители на адвокатите успяват първи да говорят с жертвите или с роднините им. Имат връзки и в общини и други институции, откъдето светкавично получават например справки за наследници. Последните често научават за смъртта на близкия си от тях. Използва се моментът на афект да им се предлага да подпишат пълномощни и договори с кантората да ги представя.

Обичайно се практикува по два начина. Единият е на жертвите при катастрофа (или при смърт на близките им) да се предложи фиксирана сума. Тя варира, но най-често е в порядъка на 5-10 хил. лв. на човек. Срещу това се подписва пълномощно за адвокатите да представляват пострадалия/наследниците - да преговарят и да водят дела от тяхно име. При споразумения със застрахователи се постигат суми от порядъка на 40-50 хил. лв., а при дела съдът понякога присъжда и суми от 140-150 хил. лв., което отваря възможност за внушителна печалба. Другият вариант е да се предложи договор с процент от договореното или присъденото обезщетение за адвокатите - често обаче там се оставя празно поле, като се обяснява на клиентите, че процентът ще бъде договорен впоследствие в зависимост от това каква сума ще се постигне. Обичайно адвокатите изискват сумите да се преведат по техни сметки, като така за застрахователите остава неясно какво точно получават клиентите.

"Капитал" се запозна с бланкови договори и пълномощни на няколко такива кантори. Те съдържат клаузи, които буквално пленяват жертвите или роднините им, след като веднъж са ги подписали. В един пример при оттегляне на пълномощното е предвидено да се заплати на кантората определен процент (с празно място да се попълни) от присъденото или договореното обезщетение, като отделно е предвидена и твърда неустойка от 5000 лв. за кантората. Самият договор съдържа забрани за лицата да преговарят със застрахователи или други институции или да упълномощават и други адвокати без съгласието на кантората.

Според източници от застрахователния бранш този "пазар" е като цяло райониран и големите играчи не се сблъскват, макар да има и индивидуални кантори. А групата около БАПК е може би най-голямата, като през нея преминават 30-40% от случаите. Като се има предвид, че общо премийният приход от "Гражданска отговорност" е почти 1 млрд. лв. годишно, а изплатените обезщетения - около 560 млн. лв., дори да се приеме, че "гробарите" работят при някакъв нереално нисък комисион от 10% и че не обхващат всички жертви на катастрофи, сумата пак би се измервала в десетки милиони.

Доколкото има свобода на договаряне, тези практики не са незаконни и застрахователи споделят, че реално има нужда от специализирани консултанти или адвокати, които да помагат на пострадалите. Но начинът, по който масово се предлагат в България, определено е отвъд праговете на адвокатската и застрахователната етика. Затова и критиките към Владимир Тодоров и асоциацията му са основно на тази плоскост, още повече че той лично рядко има договорни отношения с клиенти. По много от случаите, където БАПК е активна, представител на жертвите е адв. Галина Дойчева, която преди години по медиите се изявява и директно като част от асоциацията. Според застрахователи обаче има поне още пет-шест адвокати или кантори от орбитата на БАПК. Някои застрахователи описват Тодоров като координиращ дейността им, други като по-скоро свързващо звено и пренасочващ пострадали, търсещи юридическа помощ в асоциацията. Определят го като по-скоро диалогичен и умерен играч на фона на негови конкуренти, но същевременно и с по-дълбоки връзки, и с повече възможност при нужда да оказва и натиск през медиите.

Кандидатура, която трупа критики

Петчленната КФН в момента за пореден път работи в намален състав. През януари изтекоха два от мандатите - членът Владимир Савов се оттегли, а зам.-председателят, отговарящ за застраховането - Илиана Христова, продължава да изпълнява дейността си до избирането на титуляр. По закон новите лица могат да бъдат предложени само от председателя на КФН Бойко Атанасов, като след това трябва да бъдат изслушани и одобрени от парламента. Засега няма формално стартирана такава процедура, но планираната номинация на Владимир Тодоров като застрахователен надзорник не е само на ниво разговори, а практически сигурна според източници от сектора и от управляващите. Според някои запознати тя не е личен избор на Бойко Атанасов, а по-скоро му е наложена. За разлика от предишните назначения в регулатора обаче този път инициативата не идва по партийна линия, а по-скоро по корпоративна.

Тодоров формално няма връзки с конкретен застраховател, но в сектора се приема като работещ особено добре с лидера в гражданската отговорност "Лев инс". Също така той е приеман и за особено близък с бившия зам.-председател на КФН Борислав Богоев, който от година е председател на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Неговият избор за този пост се считаше за форма на компромис на сектора с "Лев инс" - тя да получи по-голям контрол над българското бюро, като в замяна започне да покрива натрупаните си претенции от чужбина, които доведоха до мониторинг над целия сектор от Съвета на бюрата "Зелена карта". Там обаче и досега проблемите не са изчистени, а българските застрахователи не са сключили искания от тях колективен презастрахователен договор и вместо това българското бюро плаща глоби в размер на 138 хил. евро на всеки две седмици.

Владимир Тодоров дори отскоро е съдружник със сина на Богоев в малък застрахователен брокер на име "Лет ми инс", управляван от Тодоров, където двамата придобиват по 18% дял през октомври 2019 г.

Някои застрахователи поставят под въпрос и компетентността на Тодоров за поста. Макар от 2006 г. той да е обвързан с различни неправителствени организации за пътна безопасност и защита на жертвите при катастрофи, реално това е само малка част от застрахователния сектор, който включва и много други продукти. Според официалното му CV по образование той е юрист, като 2008-10 г. е завършил и магистратура "Застраховане и осигуряване" във ВУЗФ. Законът за КФН обаче изисква членовете на комисията да имат "трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 5 години за последните 10 години". А за такъв се приема работа в държавни институции, регулаторни органи, банки или небанкови финансови институции или "длъжност с ръководни функции по финансово управление и/или контрол в предприятия от нефинансовия сектор". До голяма степен е спорно доколко ръководството на неправителствена организация покрива тези изисквания, а извън него Тодоров разполага с по-малко от година като управител на застрахователен брокер с под 100 хил. лв. годишен оборот.

А накрая естествено възниква въпросът и дали, ако бъде избран той, би бил в конфликт на интереси. Една от първите му належащи задачи би трябвало да бъде приемането на методиката за обезщетение именно на пострадалите при катастрофи. Тя беше изготвена миналата година, премина през обсъждания и по закон трябваше да е влязла в сила още през декември 2019 г., но така и остана на трупчета. Методиката трябваше да въведе предвидимост за обезщетенията - нещо, което в голяма степен би изяло хляба на адвокатските кантори. При представянето й Тодоров беше един от критиците й, като настояваше тя да се доработи и ако трябва, приемането й да се отложи за целта. Пред "Капитал" обаче той подчерта, че макар да има забележки към нея, той не е противник на методиката и че тя е решението на проблема с некоректните адвокатски практики.