За какъв удар си говорим

Колко силно ще усетят удара банките на този етап е трудно да се прогнозира и както всичко друго около кризата, това зависи от продължителността на извънредните мерки и степента на овладяване на заразата и ограничаване на смъртността от нея. Предвид масовото замръзване на бизнеси обаче може да се очаква, че постъпленията от лихви ще пресъхнат чувствително за месеци, тъй като дори в оптимистичен сценарий след вдигането на извънредното положение ще е нужно време икономиката да заработи в нормален режим. Извънредният законов текст, че за периода на извънредното положение отпадат наказателни лихви и неустойки, допълнително намалява стимулите за кредитополучателите да обслужват задълженията си редовно.

Миналата година, когато ЕЦБ проверяваше българската банкова система, негативният сценарий на стрес теста предвиждаше 2.6% спад на икономиката през текущата и още 0.6% през следващата. Безработицата се покачваше до максимум 6.6%, а най-големият бич бяха трите поредни години спад на цените на имотите.

Към днешна дата тези тогава екстремно звучащи числа далеч не изглеждат толкова откъснати от реалността, а по някои параметри може да бъдат надхвърлени. Вече прогнозите за еврозоната и за конкретни големи търговски партньори на България сочат спадове в рамките на второто тримесечие, мерещи се в десетки проценти, и 4-5% за цялата година.

При негативния сценарий четири от шестте проверявани банки преминаваха хипотетичното упражнение без проблем, а другите две - ПИБ и Инвестбанк, оттогава поне частично покриха капиталовия недостиг. Това дава добра основа да се предполага, че и при сегашния реален тест банковият сектор като цяло би проявил устойчивост и капацитетът му да поеме загуби ще е достатъчен. Засега и като ликвидност, и като капитал на ниво система, изглежда, има достатъчно буфери за целта.

Мерките досега

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

Първите мерки на БНБ бяха насочени именно в посока да се консервират наличните буфери. Регулаторът забрани на банките да разпределят дивидент (което гарантира запазването на 1.6 млрд. лв. капитал в системата) и ги ограничи в това да изнасят ликвидност зад граница (което БНБ очаква да върне около 7 млрд. лв., изнесени в централите зад граница, обратно в страната). И двете не са нещо, което променя фундаментално картината, като мерките не създават допълнителна защита, а по-скоро намаляват риска тя да отслабне. Всъщност по последната мярка вече се вижда резултат, като депозитите на банките в БНБ са се покачили с около 2.5 млрд. лв. в последните дни до 12 млрд. лв., което е ефект от преалокирането на свръхрезерви обратно в страната.

Отделно от това и обявената мярка за кредитни гаранции, насочени към портфейлите от малки и средни предприятия през ББР, също е инструмент, който би трябвало да понижи стреса върху системата. Разчетите на правителството са чрез вложени 500 млн. лв. да се покрие риск по експозиции около 2 млрд. лв., а финансовият министър загатна, че при нужда схемата през държавната банка може и да се увеличи.

Голямото разсрочване

Най-същественият проблем за сектора тепърва ще се облече в ясна форма. В банките вече се усеща вълна от фирми и хора, които няма да могат или няма да искат да платят следващите си вноски. Това неминуемо означава спад на приходите и ръст на лошите кредити. Досега стратегиите за справяне с това бяха разнообразни - някои като ПИБ еднолично обявиха "кредитна ваканция", като дадат възможност на всички свои клиенти да отложат плащанията си, други действат случай според случай, а трети чакат някакъв общ подход и яснота как регулаторът ще подходи към скока на просрочията.

БНБ даде сигнал, че скоро ще има детайлно разписано решение, което ще е базирано на предписанията и общите критерии на Европейския банков орган (ЕБО) от последните дни. Така по всичко личи, че банките ще получат известна регулаторна снизходителност.

Като цяло подходът на ЕБО е да се премахне автоматизмът при просрочията вследствие на епидемията, като се подхожда случай по случай. На банките и националните регулатори се дава повече свобода гъвкаво да прилагат разпоредбите на Регламент 575 (основният акт на ЕС за банковите регулации, в който са разписани изисквания за капитал, ликвидност, провизиране, големи експозиции и др.), но и очакването е да се запази консерватизъм. Идеята е да не се даде възможност банките да използват извънредната ситуация, за да замаскират проблеми и така след време отново да се стигне до вълна фалити или спасявания.

Например разсрочването на кредит няма автоматично да вкарва експозицията в графата необслужвани, ако не влошава финансовата позиция на длъжника. Също така препоръката на ЕБО е въпреки забавените плащания вследствие на наложен мораториум заемите да могат да продължават да се считат за обслужвани и сами по себе си да не се считат за увеличаване на кредитния риск. Все пак банките трябва да продължават да оценяват възможността на кредитополучателя да обслужва задълженията си и нейното евентуално влошаване да се отчита.

Тук ключова ще е конкретната интерпретация на БНБ за прилагане на критериите на ЕБО. В България няма наложен публичен мораториум на плащанията, макар специалният закон да отменя наказателни лихви и неустойки, което отнема много от стимулите длъжниците да правят регулярни вноски. Самите банкери не са против текста и обясняват, че насред криза целта им не е да начисляват наказателни лихви, които не могат да съберат, а да помогнат на клиентите си с разсрочване и преструктуриране. Но за целта трябва да имат повече гъвкавост.

Извън това БНБ остава и с още доста неизползвани инструменти при необходимост да отключи временно капитал или ликвидност. Централната банка вече обяви, че отменя предстоящите планирани увеличения на антицикличния буфер за 1 процентен пункт, но в системата вече има въведени буфери сумарно за 6-7 процентни пункта за различните банки. Те могат да бъдат освобождавани поетапно, а при нужда от ликвидност - и минималните задължителни резерви, което би трябвало да остави достатъчно поле за маневриране на банките.