Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 мар 2020, 13:21, 10637 прочитания

Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Банките се готвят да понесат загуби от просрочията на блокирания заради пандемията бизнес.
  • Шокът ще е силен, но секторът влиза в кризата с приличен излишък на капитал и свръхликвидност.
  • БНБ даде знак, че ще третира по-снизходително ръста на лошите кредити вследствие на извънредните мерки.
Ако се гледат последните налични данни на БНБ към края на февруари, съдейки по ръста на портфейлите им, банките би трябвало да са били заринати с искания за кредити. Сега, две седмици след въведеното извънредно положение, по думите на банкери те са затрупани с искания от клиенти временно да не плащат. Шокът от ограничителните мерки спрямо бизнеса няма как да не се пренесе и към кредиторите и всички в сектора се готвят астрономическата пролет да се превърне в лихвена зима. Надеждите са да е кратка, а загубите - ограничени.

Добрите новини са, че банките влизат в кризисен режим с добри нива на ликвидност и капиталови показатели, които дават увереност, че може да се премине през шоково увеличение на необслужваните кредити. Правителството вече анонсира планове през ББР да даде 500 млн. лв. портфейлни гаранции на банките по съществуващи и нови кредити, което също би могло да облекчи положението. А вече и БНБ даде ясни индикации, че ще третира по-благосклонно просрочията вследствие на извънредното положение, като детайли се чакат до дни. Последното е особено важно за банките, тъй като рязък скок на лошите кредити при нормално прилагане на правилата означава начисляване на провизии и съответно загуби. Това би намалило капиталовата адекватност и дори тя да не стигне до критични нива, банкерите може да са принудени да предприемат действия, които допълнително да задълбочат свиването на икономиката, като да ограничат отпускането на нови кредити.


За какъв удар си говорим

Колко силно ще усетят удара банките на този етап е трудно да се прогнозира и както всичко друго около кризата, това зависи от продължителността на извънредните мерки и степента на овладяване на заразата и ограничаване на смъртността от нея. Предвид масовото замръзване на бизнеси обаче може да се очаква, че постъпленията от лихви ще пресъхнат чувствително за месеци, тъй като дори в оптимистичен сценарий след вдигането на извънредното положение ще е нужно време икономиката да заработи в нормален режим. Извънредният законов текст, че за периода на извънредното положение отпадат наказателни лихви и неустойки, допълнително намалява стимулите за кредитополучателите да обслужват задълженията си редовно.

Миналата година, когато ЕЦБ проверяваше българската банкова система, негативният сценарий на стрес теста предвиждаше 2.6% спад на икономиката през текущата и още 0.6% през следващата. Безработицата се покачваше до максимум 6.6%, а най-големият бич бяха трите поредни години спад на цените на имотите.



Към днешна дата тези тогава екстремно звучащи числа далеч не изглеждат толкова откъснати от реалността, а по някои параметри може да бъдат надхвърлени. Вече прогнозите за еврозоната и за конкретни големи търговски партньори на България сочат спадове в рамките на второто тримесечие, мерещи се в десетки проценти, и 4-5% за цялата година.

При негативния сценарий четири от шестте проверявани банки преминаваха хипотетичното упражнение без проблем, а другите две - ПИБ и Инвестбанк, оттогава поне частично покриха капиталовия недостиг. Това дава добра основа да се предполага, че и при сегашния реален тест банковият сектор като цяло би проявил устойчивост и капацитетът му да поеме загуби ще е достатъчен. Засега и като ликвидност, и като капитал на ниво система, изглежда, има достатъчно буфери за целта.

Мерките досега

Първите мерки на БНБ бяха насочени именно в посока да се консервират наличните буфери. Регулаторът забрани на банките да разпределят дивидент (което гарантира запазването на 1.6 млрд. лв. капитал в системата) и ги ограничи в това да изнасят ликвидност зад граница (което БНБ очаква да върне около 7 млрд. лв., изнесени в централите зад граница, обратно в страната). И двете не са нещо, което променя фундаментално картината, като мерките не създават допълнителна защита, а по-скоро намаляват риска тя да отслабне. Всъщност по последната мярка вече се вижда резултат, като депозитите на банките в БНБ са се покачили с около 2.5 млрд. лв. в последните дни до 12 млрд. лв., което е ефект от преалокирането на свръхрезерви обратно в страната.

Отделно от това и обявената мярка за кредитни гаранции, насочени към портфейлите от малки и средни предприятия през ББР, също е инструмент, който би трябвало да понижи стреса върху системата. Разчетите на правителството са чрез вложени 500 млн. лв. да се покрие риск по експозиции около 2 млрд. лв., а финансовият министър загатна, че при нужда схемата през държавната банка може и да се увеличи.

Голямото разсрочване

Най-същественият проблем за сектора тепърва ще се облече в ясна форма. В банките вече се усеща вълна от фирми и хора, които няма да могат или няма да искат да платят следващите си вноски. Това неминуемо означава спад на приходите и ръст на лошите кредити. Досега стратегиите за справяне с това бяха разнообразни - някои като ПИБ еднолично обявиха "кредитна ваканция", като дадат възможност на всички свои клиенти да отложат плащанията си, други действат случай според случай, а трети чакат някакъв общ подход и яснота как регулаторът ще подходи към скока на просрочията.

БНБ даде сигнал, че скоро ще има детайлно разписано решение, което ще е базирано на предписанията и общите критерии на Европейския банков орган (ЕБО) от последните дни. Така по всичко личи, че банките ще получат известна регулаторна снизходителност.

Като цяло подходът на ЕБО е да се премахне автоматизмът при просрочията вследствие на епидемията, като се подхожда случай по случай. На банките и националните регулатори се дава повече свобода гъвкаво да прилагат разпоредбите на Регламент 575 (основният акт на ЕС за банковите регулации, в който са разписани изисквания за капитал, ликвидност, провизиране, големи експозиции и др.), но и очакването е да се запази консерватизъм. Идеята е да не се даде възможност банките да използват извънредната ситуация, за да замаскират проблеми и така след време отново да се стигне до вълна фалити или спасявания.

Например разсрочването на кредит няма автоматично да вкарва експозицията в графата необслужвани, ако не влошава финансовата позиция на длъжника. Също така препоръката на ЕБО е въпреки забавените плащания вследствие на наложен мораториум заемите да могат да продължават да се считат за обслужвани и сами по себе си да не се считат за увеличаване на кредитния риск. Все пак банките трябва да продължават да оценяват възможността на кредитополучателя да обслужва задълженията си и нейното евентуално влошаване да се отчита.

Тук ключова ще е конкретната интерпретация на БНБ за прилагане на критериите на ЕБО. В България няма наложен публичен мораториум на плащанията, макар специалният закон да отменя наказателни лихви и неустойки, което отнема много от стимулите длъжниците да правят регулярни вноски. Самите банкери не са против текста и обясняват, че насред криза целта им не е да начисляват наказателни лихви, които не могат да съберат, а да помогнат на клиентите си с разсрочване и преструктуриране. Но за целта трябва да имат повече гъвкавост.

Извън това БНБ остава и с още доста неизползвани инструменти при необходимост да отключи временно капитал или ликвидност. Централната банка вече обяви, че отменя предстоящите планирани увеличения на антицикличния буфер за 1 процентен пункт, но в системата вече има въведени буфери сумарно за 6-7 процентни пункта за различните банки. Те могат да бъдат освобождавани поетапно, а при нужда от ликвидност - и минималните задължителни резерви, което би трябвало да остави достатъчно поле за маневриране на банките.

Капитал #12

Текстът е част от брой 12 на седмичния Капитал (27 март - 2 април). В броя ще прочетете още:


Новия брой на"Капитал" можете да намерите в магазините на "Фантастико", "Билла", СВА, във веригите бензиностанции OMV, Eko, Shell, Lukoil, както и в обектите на Inmedio и в други магазини за хранителни стоки и бензиностанции.

Прочетете

Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 1973 прочитания

Счетоводна революция в застраховането Счетоводна революция в застраховането

Новият МСФО 17, който ще влезе в сила от януари 2023 г., ще направи по-лесно сравнението между дружествени отчети и ще даде по-детайлна информация за печалбата

18 май 2020, 4692 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи

Според управителя на БНБ отлагане за 2021 г. няма да е фатално, но не бива да се чака завъртане на цял нов цикъл

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10