20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Reuters

Ще се "разболеят" ли банките

Финансовият сектор навлезе в тази криза в по-добро здраве от предишната

The Economist
4482 прочитания

Reuters

© Reuters


Банките могат да бъдат решението за излизане от кризата, финансирайки правителствата, компаниите и гражданите.

От Ебенизър Скрудж в "Коледна песен" до Гру в "Аз, проклетникът" превръщането на антигероя в герой е широко разпространен сценарий в света на изкуството. Изглежда, че банките преминават през подобна трансформация. Безразсъдното и прекомерно кредитиране от страна на финансовия сектор беше основната причина за кризата през 2007-2009 г. Но вината този път не е в банките, а във вирус, а кредиторите могат да бъдат решението за излизане от кризата, финансирайки както правителствата, така и бизнеса и домакинствата.

Кризата, причинена от коронавируса, в известен смисъл наистина дава шанс на банките да подобрят имиджа си. Но също така ги поставя и пред огромна дилема - част от финансовия сектор може да не успее да покрие минималните капиталови изисквания, което би било наистина лош сценарий.

Майкъл Корбат, изпълнителен директор на Citigroup, предупреди, че банки като неговата ходят по "тънък лед", помагайки на клиентите си и стараейки се да не подкопаят финансовата стабилност.

Банките трябва да съхранят част от капитала си, като същевременно удовлетворяват инвеститорите, очакващи дивиденти под някаква форма. Каквото и да решат да предприемат, рискът от сериозни загуби е значителен: акциите на банките паднаха с два пъти повече в сравнение с останалия фондов пазар през тази година поради опасения от значителен ръст в непогасените кредити.

По-добра форма на сектора

По принцип финансовата индустрия посрещна кризата в сравнително добра форма. Капиталовите минимуми, които банките трябваше да поддържат, бяха изчерпани през последната криза, но оттогава насам ги натрупаха отново. Банките са по-малко уязвими от драстичен спад в приходите. Засега финансовата система се огъва, но не се чупи. Според Хю ван Стийнис от UBS данните показват, че усилията след 2009 г. за изместване на риска, свързан с ликвидността, от банките върху капиталовите пазари имат ефект и донякъде пазарите се възстановяват, тъй като рискът беше погълнат до голяма степен от централните банки чрез техните фискални стимули за подпомагане на икономиката, а не от търговските банки.

Под опеката на централните банки търговските и инвестиционните банки увеличиха драстично кредитирането, особено в САЩ. През март публичните компании изтеглиха 191 млрд. долара под някаква форма на кредит от банковия сектор, след като през януари и февруари резултатът беше почти нулев. Най-странна е ситуацията в Китай, където ръстът в кредитирането учудващо е подобен на този от миналата година. През 2008-2009 г. китайското правителство принуди банките да бъдат водещи в стимулирането на икономиката. Още един такъв натиск би могъл да срине сектора. Активите на китайските банки достигнаха до 285% от БВП на страната в сравнение със 195% през 2007 г.

Облекчаване на правилата

За да насърчат банките да дават повече заеми, регулаторните органи в САЩ побързаха да облекчат правилата, въведени след финансовата криза. Тези правила обхващат от отчитането на загубите по заемите до нужния размер на капиталовите буфери. Прогнозата е, че това разхлабване (вероятно временно) на регулациите ще освободи близо 5 трлн. долара за кредитиране.

В същото време регулаторите, по-специално в Европа, подтикнаха или накараха банките да увеличат защитата си, като замразят изплащанията на дивиденти на акционерите. Британските банки например задържат дивиденти на стойност 8 млрд. паунда (9.9 млрд. долара). В САЩ засега не следват примера от Великобритания, но въпреки това американските банки спряха за момента програмите си за обратно изкупуване на акции. Бонусите на управителите и директорите също са на прицел: Андреа Енрия, председател на надзорния съвет на Европейската централна банка, призова за "екстремна умереност".

Засега заплахата за банките не изглежда екзистенциална. "За разлика от 2008 г. това е предимно проблем с печалбите, а не с балансите", смята Натан Стовал от рейтинговата агенция Standard & Poor's. Ако размерът на несъбраните задължения е подобен на тези от предишната криза, балансовите съотношения на капитала на американските банки ще останат над нивата им след рекапитализацията през 2008-2009 г.

Потенциалните проблеми

Но в страните с развити икономики под карантина за неопределен период загубите от кредити този път могат да бъдат по-големи. Анализаторите намалиха драстично очакванията си за резултатите на банките. Някои смятат, че американската банкова индустрия, която реализира печалби от над 230 млрд. долара миналата година, може да бъде на загуба през 2020 г. В сектора на инвестиционното банкиране едва ли ще бъде по-различно. Емитирането на акции, корпоративните сделки и сливанията спряха (въпреки че кредитирането се увеличи). Обемът и печалбата от търговия първоначално нараснаха, както често се случва в началото на криза, но се очаква да спаднат драстично.

В Европа положението изглежда дори по-лошо. Според висш банкер перспективите за британските кредитори са, меко казано, "наистина лоши". Той се притеснява, че някои по-малки банки и доставчици на финансови услуги може да не оцелеят. Италианските кредитори, ударени от кризата в еврозоната, тъкмо се възстановяваха и намалиха лошите кредити наполовина, но в условията на криза от коронавируса отново изглеждат несигурни. Deutsche Bank, която от години се бори с проблеми, може да изпадне в още по-неприятна ситуация.

В Китай липсата на растеж ще постави банките в по-лошо положение от предвиденото от регулаторите. През 2019 г. стрес тестът на банките в Китай провери устойчивостта на 30 банки при различни сценарии. Най-лошият, при който се предвижда забавяне на растежа до 4.15%, показа, че 17 от 30 банки ще имат нужда от повече капитал. Световната банка очаква растежът през тази година в страната да бъде едва 2.3%. Според изчисленията на S&P - въз основа на предполагаемия растеж от 4.4% - лошите кредити може да се покачат до близо 8%, четири пъти повече от преди вируса. Показателят в страната може да достигне дори 13%.

Нарастващите страхове на Запад са, че сценарият с кратка карантина и бързо възстановяване на икономиката започва да изглежда твърде добър, за да е истина. Още няколко месеца на ограничения могат да означават години загуби за банките от непогасени кредити. Някои банкери може да открият, че има тънка граница между търпение и прошка: в САЩ призивите за отменянето на лихвите по кредитните карти за неопределено време стават все по-силни с всеки изминал ден.

Свръхниските лихви, наложени от централните банки за борба с пандемията, са друг проблем. Важен фактор за печалбите на банката е нейният "нетен лихвен марж" - разликата между лихвения процент, по който дава заеми, и този, при който олихвява събраните депозити. Дори преди коронавируса нетният лихвен марж за американските банки беше едва 3.3%. Доста вероятно е лихвените проценти да останат ниски и след като приключат мерките, свързани с пандемията, което ще означава, че нетният лихвен марж най-вероятно ще остане нисък с години.

Дали банките ще се удавят в червено мастило, или просто ще се напръскат с него зависи от множество неизвестни. Според сър Пол Тъкър, председател на Съвета за системен риск (Systemic Risc Council) - група от бивши политици, забавянето на създаването на ваксина може да удължи мъките. "Банките трябва да бъдат тествани за подобни сценарии, тъй като капиталовите изисквания на стрес тестовете не бяха настроени спрямо нещо подобно."

В годишното си писмо до акционерите на 6 април Джейми Димън, изпълнителният директор на JPMorgan Chase, увери акционерите, че банката може да премине "спокойно" през най-лошия ("и да се надяваме, малко вероятен") сценарий, в който БВП се понижава с 35%, а безработицата достига 14% , оставайки с достатъчно капитал, за да бъде над безопасния минимум. Но докато JP Morgan е една от най-влиятелните и най-печелившите банки в света, другите, изправени пред подобна буря, биха могли да се окажат в беда.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved


2 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Зависи какво разбираме под разболяване на банките. Ако са били предвидени приходи от такси и лихви Х, а са постъпили по-малко, но необслужваните кредити не са се увеличили значи само намаляваме печалбата, но не генерираме загуба, което за мен е ок, макар и да не се хареса на акционерите. Проблем има ако са били раздавани кредити при нереално добри очаквания за развитието на икономиката, а от там и по-ниска обезпеченост на рискови инвестиции. С две думи опасността е правопорционална на лакомията.

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    За мен рискът за банките трябва да се измерва през призмата на това ако всички хора с депозити и разплащателни сметки и кредитори на банката си поискат парите каква част от тях може да се събере от собствения капитал плюс продажбата на заложеното имущество дори да не е веднага. Защото за мен не е нормално да съм взел 1000 пари безсрочни депозити, които могат да си ги поискат във всеки един момент и да съм дал 950 от тях на заем при 100% финансиране на проектите, спрямо заложеното имущество, макар и лихвата да е по-висока.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK