Препятствието ПИБ

Банката ще направи още един опит да набере капитал през борсата, този път при още по-висока цена, която вероятно накрая ще бъде платена от данъкоплатците

От управляваната от Димитър Радев БНБ не отхвърлят възможност държавата да участва при опита на ПИБ да набере капитал
От управляваната от Димитър Радев БНБ не отхвърлят възможност държавата да участва при опита на ПИБ да набере капитал    ©  Надежда Чипева
От управляваната от Димитър Радев БНБ не отхвърлят възможност държавата да участва при опита на ПИБ да набере капитал
От управляваната от Димитър Радев БНБ не отхвърлят възможност държавата да участва при опита на ПИБ да набере капитал    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Банката трябваше да е попълнила капитала си до 26 април, но това вече няма как да се случи.
  • Новите срокове са съгласувани с ЕЦБ и тя ще се произнесе след два-три месеца.
  • ПИБ ще опита още веднъж увеличение през борсата, като обяви цена 8 лв. при текущи котировки около 2.20 лв.
  • При тези условия едва ли ще има инвеститорски интерес и дял вероятно ще придобие държавата през ББР.

През 2016 г. БНБ провери българските банки и почти всичките констатирани от нея нужни корекции бяха в две от тях - ПИБ и Инвестбанк. Три години по-късно, след изпълнени предписания и при растяща икономика, прегледът на ЕЦБ показа капиталов недостиг в същите две институции, и то в по-голям мащаб. Така реално несвършената по тях работа стана единствената причина за забавяне на членството на България в еврозоната с поне година, тъй като всички други ангажименти бяха изпълнени още в края на 2019 г. Сега, дори и при подновения устрем и споменатата от Бойко Борисов цел края на април, присъединяването към ERM II ще е реалистично в средата на годината.

По думите на премиера е останало само едно условие, което ще изпълним "незабавно". Той не го назова поименно, но не е особена тайна, че става въпрос за довършване на плана за капитализиране на Първа инвестиционна банка, където миналото лято ЕЦБ констатира 263 млн. евро недостиг. От разяснителните думи на финансовия министър Владислав Горанов стана ясно, че дупката е запълнена 70%, което би трябвало да означава, че са необходими още около 80 млн. евро. А предварителните индикации са, че Франкфурт иска да види реално увеличение на капитала с нови акции.

Проблемът е, че за това като че ли няма много време. ПИБ е публично дружество и набиране на капитал през борсата "незабавно" (по Борисов) или за две седмици (до края на април) просто няма как да се случи технологично. От уточненията, които "Капитал" получи от БНБ, става ясно, че все пак заявената от премиера голяма новина няма да се случи през текущия месец. След корекция на техническите срокове се очаква окончателно решение от ЕЦБ в рамките на следващите три месеца. Така, без да се променят официалните дати, се дава прозорец време - достатъчно ПИБ да представи нов проспект, той да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор и да се мине през цялата процедура по увеличение на капитала.

Той вече е внесен в регулатора и предложените условия са меко казано абсурдни. Увеличението остава за 200 млн. лв. максимум, но ако през декември банката планираше увеличение при 5 лв. за за акция, то сега офертата е при 8 лв., докато на борсата книжата се търгуват на около 2.20-2.30 лв. в последните дни. Това говори ясно, че се търси не пазарно решение, защото за това няма как да има инвеститорски интерес, а капиталът вероятно ще бъде осигурен от държавата.

Време за прегрупиране

По правилата на ЕЦБ двете банки, където беше констатиран капиталов недостиг, трябваше да го попълнят в рамките на девет месеца след констатирането му, или до 26 април. Инвестбанк наскоро обяви, че вече е изпълнила това за своите 52 млн. евро и те са набавени с комбинация от текущата печалба преди обезценки за 2019 г. (35 млн. лв.), конвертиране на подчинен срочен дълг в капитал (20 млн. евро) и увеличение на капитала (22 млн. лв.).

При ПИБ планът е подобен, обаче нещата не са докарани до край. За 2019 г. тя успя да отчете около 260 млн. лв. печалба преди обезценки и данъци, макар и с помощта на счетоводно разкрасяване, но планираното увеличение на капитала с 200 млн. лв. така и не се случи. То бе анонсирано през декември миналата година при индикативна цена 5 лв. за акция, или доста над тогавашните пазарни нива около 3 лв. Проспектът първо веднъж бе върнат от КФН за доработване, а през февруари регулаторът отказа да го одобри. След това от банката заявиха, че планират да го преработят и внесат отново, но междувременно покрай пандемията пазарите се сринаха и акциите на ПИБ паднаха до нива под 2 лв. и дори удариха абсолютно дъно от 1.50 лв. При тези нива пазарната капитализация на цялата банка е по-ниска от търсените 200 млн. лв., което прави намирането на инвеститори граничещо с невъзможното.

А от обясненията на БНБ пред "Капитал" става ясно, че целта - увеличение на капитала чрез емитиране на нови акции, се запазва. И така се прави нов опит. В сряда късно вечерта в 20:30 часа от банката оповестиха внесен проспект, според който ще се направи опит да се пласират 25 милиона нови акции по цена 8 лв. Тя видимо няма връзка с пазарната оценка на ПИБ, като от банката я обосновават с балансовата стойност на акция, други сделки по банкови придобивания в последните години, пазарната й позиция, иновативния й ппрофил, елиминирането на рисковите фактори при нея и... "отличното състояние на българската банкова система като цяло и положителната перспектива от предстоящото членство в ERM II"

Технологично изпълнимо

С отложените срокове това е технически изпълнимо. Допълнителните два-три месеца (за изпълнение на мерките, верифициране на резултатите и вземане на решение от ЕЦБ) са предостатъчно време да се структурира емисия, да се получат регулаторни одобрения и да се реализира самото увеличение - само за него по закон срокът за записване на нови акции е най-малко месец. Така дори при най-интензивни действия набирането на капитал може да е приключило най-рано някъде през юни.

Единственият друг теоретичен вариант увеличението да се случи по-бързо е, ако то бъде предписано от БНБ с надзорна мярка. В такъв случай тя има възможност да свика общо събрание след седем дни и при определени условия дори "да задължи банката да увеличи капитала си под условие - новите акции да се закупят от лица и по цена, определени от БНБ". Според уверенията на централната банка обаче такъв вариант не е обсъждан. "ПИБ е публично дружество и увеличаване на капитала там следва изискванията и процедурите за публично предлагане на ценни книжа - процес, изключващ записване под условие и регулиран и надзираван от Комисията за финансов надзор", заявяват от регулатора.

Предвид политическата заявка за ускоряване на процеса вероятно КФН ще е максимално експедитивна в разглеждането на новия проспект на банката, още повече че той вероятно е в голяма степен подобен на предишния, с който експертите в институцията са запознати.

Въпрос за 100 млн. евро

Така структурираната оферта от ПИБ към инвеститорите обаче е меко казано неприемлива. При текущи пазарни нива около 2 лв. в последните седмици, няма никакво рационално обяснение някой да е склонен да плати четири пъти по-висока цена. Особено при задаващата се глобална рецесия. Ако изходим теоретично търсената сума би трябвало да е минимум 80 млн. евро - липсващите около 30% за попълване на недостига след прегледа на качеството на активите и стрес теста на ЕЦБ, за които говори Владислав Горанов. БНБ също е съгласна с тази оценка. "Тези разчети са координирани между БНБ, МФ и ЕЦБ", казаха оттам.

Вместо това е обявено увеличение за 200 млн. лв., но то може да бъде записано ичастично. Сумата не е малка и би представлява рекордно увеличение на капитала за Българската фондова борса. А като към това се добавят стресът на пазарите и хроничните подозрения около качеството на активите на ПИБ, успехът при набирането на капитал далеч не е гарантиран, дори и при доста по-ниска оферта.

Тук управляващите нямат много опции. Единият вариант е да опитат да убедят български институционални инвеститори да участват. По принцип държавата има доста лостове да влияе на местните играчи във финансовия сектор (т.нар. финансова репресия) и това често се използва в световната практика, макар обикновено натискът да е да финансират правителството, а не частна компания. В по-мек вариант капиталът може да бъде изтъргуван срещу облекчения, а в по-твърд - да се действа и със заплахи. Засега обаче няма индикации това да се случва и да е имало натиск и при 8 лв. за акция едва ли има лост, с който да активират частни инвеститори.

Другият подход е самата държава пряко или чрез свои институции да осигури капитал и да запише част от увеличението. Във финансовите среди най-широко спряганата версия е това да стане през Българската банка за развитие. Тя беше прясно капитализирана със 700 млн. лв. с цел да се подпомагат бизнесите и хората, пострадали от кризата. Но държавната банка може да привлече и още средства, ползвайки имплицитна или експлицитна гаранция от правителството. За целта обаче първо трябва да се окомплектова и мениджмънтът на ББР, след като предишният начело със Стоян Мавродиев беше отстранен от премиера заради пореден съмнително отпуснат голям кредит.

Естествено, това е спорна мярка и като минимум минава през процедура по одобрение за държавна помощ от Европейската комисия. Официалната политика на Брюксел предвид пандемията е за разхлабване на правилата и снизходителност по темата, така че по тази линия едва ли ще има спънка. Същевременно обаче представените от ПИБ условия трудно могат да бъдат защитени. Ако изходим от пазарната ситуация - при последната борсова цена 2.20 лв. за акция набирането на 160 млн. лв. би означавало означава над 70 млн. нови акции, които съответстват на близо 40% дял. Сега всеки от настоящите основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев притежава по 42.5%, а при този сценарий, ако те не участват в увеличението, биха запазили по под 26%. Или за тях това е солидна загуба на контрол, а ако увеличението е за 200 млн. лв. ще паднат и под половината. Вместо това предложението в проспекта предвижда цена 8 лв. при която новите 25 млн. акции представляват 18.5%, а двамата мажоритарни собственици остават с по 34.6% и съвместно ще продължат да притежават над 2/3 от капитала.

От банката обявяват и известно подобрение на показателите си за капиталова адекватност и ликвидност през първото тримесечие на 2020 г. след 30 млн. лв. печалба преди обезценки, както и ръстове в кредитирането на граждани (с 13.8 млн. лв. или 7.2%) и малки и средни предприятия (47.3 млн. лв. или 10.4%), но не и нещо което да оправдае покачване на оценката от 5 на 8 лв. на акция. Докато в момента борсата оценява ПИБ на 243 млн. лв. това увеличение при успех би я оценило на 1 млрд. лв.

За управляващите ще е доста трудна задача да убедят обществото, че тази цена е справедлива за да се вложат при нея парите на данъкоплатеца, особено ако не се намери нито един частен инвеститор склонен да я плати. А също така и да обяснят защо се е стигнало дотам и препятствията не са били отстранени, преди да се прескочи поредният краен срок.