20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterstock

К10: Най-добрите банки на 2019 г.

Лидерът за 2018 г. Уникредит Булбанк запазва позицията си на върха, където е била в пет от деветте издания на К10 досега

Николай Стоянов
7110 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В края на 2019 г. картината изглеждаше съвсем различна. Българският банков сектор беше минал доста прилично през проверката на ЕЦБ, а двете банки, където бяха идентифицирани проблеми, работеха по планове за капитализирането си. Разчистването на тези последни пречки пред влизането в чакалнята на еврозоната - валутния механизъм ERM II, изглеждаше по-скоро формалност. А очакванията бяха това да даде подобряване на кредитния рейтинг и допълнителен тласък за догонващ растеж - самият той за поредна година се прогнозираше да е над 3%.

Сега тези планове са в руини. Глобалната пандемия от COVID-19 превърна разчетите за спокойна 2020 г., продължаваща плавните тенденции на ръст на кредитирането, в едно от най-големите предизвикателства за сектора от 2009 г. насам. Вероятно дори по-голямо и от банковите фалити през 90-те, тъй като има риск дълбочината на рецесията и последствията от нея да надминат шока от световната финансова криза след краха на Lehman Brothers. Много анализатори очертават магнитуд на икономическия трус, надхвърлящ дори Втората световна война, и рисуват паралели с Голямата депресия.

Пътят към еврозоната също стана по-трънлив, като управляващите минаха през валутна миникриза, временно отлагане на плановете всичко да е готово до края на април и накрая все пак заявка за силен финален спринт и обещания за ударно изпълнение на последното условие - увеличение на капитала на ПИБ.

Това прави снимката на банковия сектор в тазгодишната К10 неизбежно остаряла. Класацията, базираща се на данните за 2019 г., със сигурност не отразява толкова добре текущата картина в сектора. А в следващите месеци тя ще продължи да се променя още по-динамично. Заради наложения кредитен мораториум просрочията вследствие на кризата няма да проличат напълно, но влошаване на портфейлите неминуемо ще започне да се вижда. А това ще означава удар по финансовите резултати на банките - срив на печалбите, а за някои и загуби, които ще почнат да подяждат капиталовите им буфери.

Въпреки динамичните процеси и бързо променящите се данни обаче класацията на "Капитал" дава ценна информация, защото тя показва в какво състояние банките влизат в кризисен режим. В последните няколко години банкерите залагаха на различни стратегии - някои по-консервативно разчистваха балансите си, други се впускаха в експанзия и опит да завладеят пазарен дял в добрите години. През цялата си история методологията на К10 е давала бонификация на банките, залагащи на добър микс между стабилност и рентабилност, и това ни дава увереност, че по-челните места ще означават вероятност за преминаване с по-малко сътресения.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Тази година класацията обхваща 17 банки, или с две по-малко от миналата. Причината за това е продължилата вълна консолидации в сектора, която води до окрупняване на големите играчи. Банка Пиреос беше придобита и впоследствие влята в Пощенска банка и така вече към края на 2019 г. не съществуваше в правния мир. Такава е и съдбата, очакваща Експресбанк, която през цялата минала година функционира като дъщерна на Банка ДСК. Вливането още не е приключило, но за целите на К10 резултатите им се разглеждат комбинирано. Извън това от класацията традиционно е изключена държавната ББР поради особения й статут, а също и клоновете на чужди банки, които не оперират със собствен капитал в България и много от показателите са неприложими за тях.

Като се изключи това свиване, общата класация се запазва доста устойчива спрямо тази от 2018 г. В първите пет места няма нито едно разместване, а в десетката на мястото на липсващата Експресбанк се завръща Д банк. Извън топ 10 традиционно динамиката е по-сериозна, като най-мащабното движение е спадът с пет места на Общинска банка. След приватизацията й тя поведе странна политика да продаде почти изцяло портфейла си от ДЦК и да държи над половината от балансовото си число на депозит в БНБ при отрицателна лихва, което силно подяжда рентабилността й.

В голяма степен се запазва и разделението челото на класацията да е окупирано от банките с чужда собственост, а местните играчи да са концентрирани в долната половина. Размерът (възможностите за икономии от мащаба, а също и разпознаваемостта на големите банки) също продължава да има значение и да поставя по-големите по активи институции в по-предни позиции.

Лидерът за 2018 г. Уникредит Булбанк запазва позицията си на върха, където е била в пет от деветте издания на К10 досега. Това се случва, при все че комбинирано ДСК и Експресбанк я изместват от първото място по активи в страната, макар и при финализиране на реалното сливане след елиминации да няма разместване. Уникредит Булбанк задържа и традиционното си лидерско място в подкласацията "Стабилност и риск" благодарение на съществения излишък от капитал, с който оперира.

В другите две има размествания. Фокусираната върху потребителско кредитиране Ти Би Ай банк си връща лидерството при показателите за ефективност и рентабилност. Нейният модел, базиран на (в голямата си част) необезпечени краткосрочни заеми с високи лихви, в последните години й носи висока доходност, но и я поставя в по-високорискова категория. При сегашната криза вероятно той ще бъде поставен на тест.

При показателите за динамика и устойчивост донякъде изненадващо данните отреждат първото място на друга малка банка - Д банк. В последните години тя залага на не толкова агресивна стратегия, като в много отношения дори може да изглежда ретро и изоставаща от тенденциите на дигитализация. Лихвите по депозити са малко над лидерите, а кредитите са основно в класически направления с фокус да са добре обезпечени с недвижими имоти. Това се отплаща със сравнително висок ръст на активите от ниска база и устойчиви, макар и не бляскави резултати.

Последните спокойни времена

Като цяло 2019 г. маркираше солидно представяне за банките. Те реализираха буквално същата печалба като предходната (минимална разлика от 3 млн. лв. надолу, която дори теоретично може да се стопи или обърне с одитирането) - 1.67 млрд. лв. Продължаващите да се свиват лихвени маржове се компенсираха с растящите обеми кредити - особено за граждани, където годишните ръстове стигнаха двуцифрени стойности.

И през двете години резултатът беше подкрепен и от еднократни ефекти. Най-съществените от тях идват от ПИБ - в края на 2018 г. резултатът й получи сериозен тласък благодарение на сделката за част от терена на "Кремиковци". През декември 2019 г. също отчетът на банката беше украсен благодарение на продажбата на пакет лоши кредити, но ефектът е по-скромен.

Върхът на бизнес цикъла определено се отразяваше добре на сектора, компенсирайки рекордно ниските лихви. При много ниската безработица и бумтящата инвестиционна активност нормално разходите за обезценки продължаваха да падат - с 60 млн. лв. спрямо предходната година. Ръстът в кредитирането по принцип носи със себе си освен повече лихвени приходи и повече приходи от такси (над 40 млн. лв. ръст до 1.1 млрд. лв.), което допълнително подкрепяше банковите резултати.

Какво ще донесе пандемията

Не е трудно да се предвиди, че задаващата се икономическа криза ще има негативен ефект върху банковия сектор. Засега обаче все още няма никакви данни, на които да се стъпи.

Със сигурност въведеният шестмесечен мораториум ще даде глътка въздух. Заради него банките няма да има нужда масово да регистрират просрочия по вноски, което автоматично да ги залее с лоши кредити. И съответно на хартия те ще продължават да регистрират лихвени приходи, а не загуби от обезценка.

Разсрочването обаче не е панацея. Въпреки мораториума все пак ще има отчасти влошаване на портфейла (фалирали компании или пък такива със сериозно влошено състояние, ще трябва да се отчитат като по-рискови и съответно банките ще трябва да заделят провизии за тях). А освен това и след края на мораториума, дори и при осезаемо съживяване на икономиката, пак вероятно ще има вълна лоши кредити - хора, останали без доходи, или фирми, които така и няма да се съвземат от шока.

Освен загубите от обезценки банките ще страдат неминуемо и от потисната кредитна активност, а и бизнес активност, които водят със себе си спад на приходите от банкови такси. Друга голяма неизвестна е и доколко кризата ще се отрази на цените на имотите, което би могло да предизвика намаляване на стойността на обезпеченията по много заеми. Някои банки продължават все още в балансите си да държат съществени портфейли имоти, наследство от предишната криза, които също ще донесат загуби от преоценки надолу.

Със сигурност в следващите месеци ще следим с повишено внимание и показателите за ликвидност. От години секторът разполага със свръхрезерви и предизвикателството беше те да се управляват така, че да не носят загуби. Затова и ликвидността не беше във фокуса на вниманието, но при замразените за шест месеца кешови постъпления от лихви свободният ресурс ще почне да изтънява.

След одобрения от БНБ кредитен мораториум вълната необслужвани кредити, но банките неминуемо ще се сблъскат със значително влошаване на портфейлите си
Фотограф: Надежда Чипева

Добрата новина е, че секторът влиза в кризисен режим със солидни буфери - и ликвидни, и капиталови. Депозитът на сектора в БНБ е около 16 млрд. лв., от които около 7 млрд. лв. са свръхрезерви (над исканите от регулатора). А при нужда БНБ може да освободи и още, като понижи процента на минималните задължите резерви. Извън това банките разполагат и с още ликвидни активи (най-вече ДЦК), като сумарно ликвидният буфер се оценява на внушителните 29 млрд. лв. Регулаторно следеното съотношение на ликвидно покритие (LCR) към края на февруари е 264.6% при минимално изискуемо 100%. То се изчислява, като ликвидният буфер се раздели на нетния изходящ паричен поток в следващите 30 дни (10.9 млрд. лв.).

Що се отнася до капитал, декларираните съотношения за адекватност в края на 2019 г. на ниво система са с около 5-6 процентни пункта над изискванията на БНБ. Макар и неравномерно разпределени по банки, това дава близо 4 млрд. лв. общо излишък. При нужда регулаторът може да намали и наложените от него буфери, които сумарно са още над 4 млрд. лв. капитал, а и това преди 1.6 млрд. лв. печалба да влезе като капитал (тъй като БНБ спря разпределянето на дивиденти). При тези стойности секторът би трябвало да може не само да абсорбира дори и солидни загуби от кризата, но и да има възможност да продължи да кредитира спокойно при излизането от нея.

Методология

Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност и риск, ефективност и рентабилност, устойчивост и динамика и размер. На всеки показател след консултации с банкови експерти сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба, капиталови съотношения).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с имплицитни или експлицитни държавни гаранции. В изчисляване на показателите са сумирани финансовите данни на няколко слели се или опериращи като една група банки в последните три години (ОББ и Сибанк, Инвестбанк и ТБ "Виктория", Пощенска банка и Банка Пиреос, ДСК и Експресбанк). В методологията няма промени спрямо тази, използвана за миналогодишната класация.

Избраните показатели са:

Стабилност и риск - общо тегло 45%:

Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) - тегло 20%

Цена на финансиране от домакинства - тегло 10%

Цена на кредита (приходи от лихви към отпуснати кредити) - 20%

Цена на кредита за домакинства - 5%

Капитал/активи - тегло 15%

Кредити към депозити - тегло 15%

Дял на привлечени средства от държавно управление - 10%

Дял на материални и недоходоносни активи - 5%

Ефективност и рентабилност - общо тегло 30%:

Нетен лихвен марж (нетен лихвен доход към кредити и вземания) - тегло 30%

Cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) - тегло 30%

Печалба преди обезценки към активи - тегло 20%

Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) - тегло 10%

Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) - тегло 10%

Устойчивост и динамика - общо тегло 20%:

Нетен лихвен марж* - 20%

Стандартно отклонение на разходите за обезценка - 20%

Възвращаемост на капитала, ROE* - 15%

Стандартно отклонение на ROE - 15%

Ръст на активите** - 15%

Марж на нетния доход от такси и комисиони* - 10%

Промяна на капитал/активи** - 5%

* Показателите са класирани по тригодишната им средна геометрична стойност

** Промяна спрямо 2018 г.

Размер - общо тегло 5%:

Сума на активите

3 коментара
  • 1
    m_vladimirov avatar :-P
    Miroslav Vladimirov

    И кога беше тази "мини валутна криза" другарю Стоянов че не се сещам нещо ?

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Лидерът ви Унекредит скоро може да остане без клиянти, преди и вие да видите проблема. Тази банка вдигна таксите за клиентите си, по някои операции 7 пъти. Използваха нежеланието на фирмите да се раз плащат електронно като основание, но мисля, че ще съжаляват за това. Имам 6 лични и фирмени сметки там и мисля да се изнасям. От 25 години работя с тази банка, но напоследък забравиха, че банката трябва да печели не от такси а от въртене на чуждите пари. Тя трябва да раздава кредити, да поема ако трябвя риск заедно с кредито получателя при добра негова идея, а не само при тройно обезпечение... Не може да оставиш 10 000 лв. в банката и след 5 години да са станали значително по-малко. Решил съм да напескам банката и се оглеждам. Ако лакомията е повсеместна няма да държа пари в банка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK