К10 Стабилност и риск: С готови бушони за предстоящия удар
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К10 Стабилност и риск: С готови бушони за предстоящия удар

Лидерът в категорията - управляваната от Теодора Петкова Уникредит Булбанк, за втора поредна година е начело и в общата класация К10

К10 Стабилност и риск: С готови бушони за предстоящия удар

Банковият сектор навлиза в кризата с поразчистени баланси и добри капиталови буфери

Николай Стоянов
2711 прочитания

Лидерът в категорията - управляваната от Теодора Петкова Уникредит Булбанк, за втора поредна година е начело и в общата класация К10

© Цветелина Белутова


Кризите имат лошото качество да изненадват. Те обикновено никога не идват, когато ги очакваме, и никога не са каквито ги очакваме и за каквото сме се подготвяли.

Настоящата глобална рецесия вследствие на блокирането на стопанския живот заради COVID-19 пандемията не е изключение от това правило. Макар много анализатори да виждаха повсеместно прегряване на икономиките и балонизиране на пазарите, никой не очакваше и не залагаше в моделите си вирус, който да потопи света със скорост и дълбочина, невиждани от Голямата депресия. И съответно няма и финансова институция, готова за това.

Именно в тези моменти банковите показатели за стабилност показват колко са важни. По своя замисъл и конструкция банките неизменно са рискови - в най-класическия си вид те печелят от това, че поемат кредитен риск. И спирачките пред това да експлодират постоянно са здравословните лимити, наложени от самите тях или от регулаторите.

Голямата разлика спрямо 2008 г. е, че кризата не е финансова - не тръгва от банковия сектор, но със сигурност ще го удари. Още формата и размерът на кризата в България не са ясни. Инструментите за справянето с нея също не са напълно разгърнати, а не е ясно и какъв външен ресурс от европейски или други международни институции ще може да се ползва. Вече обаче действа кредитен мораториум, който временно ще позволи на банките да консервират капитал, но ще тества ликвидността им. Част от това предизвикателство може да се отслаби при скоростно влизане в ERM II, към каквото правителството се стреми. Само по себе си това не води до промяна и директен достъп до ликвидност от ЕЦБ или спасителни фондове, но намеците са, че то може да е съпътствано с някаква форма на подсладител от страните от еврозоната.

Така или иначе обаче вълна от лоши кредити е неизбежна и това неминуемо ще подкопае буферите на банките. Затова и е важно с какви показатели те влизат в това. В К10 индикаторите за стабилност имат най-голямо тегло и сега вероятно тепърва ще проличи значението им. Класацията по-назад по тях не означава непосредствена заплаха за банката, но със сигурност по-предното подреждане е бонус. Най-малкото банките са консервирали повече капитал на изхода от кризата и ще са в по-добра изходна позиция да кредитират и да завземат пазарен дял. А със сигурност и при тях през следващите месеци средата ще е относително по-спокойна и повече административен ресурс ще може да се насочи към обслужване на клиентите, а не само към привеждане в действие на нови кризисни планове и мерки.

Все пак картината на входа е прилична. В голямата си част лошите кредити - наследство от предишната криза, бяха разчистени, особено активно в последните две-три години. Всички банки имат капиталов излишък, който дава възможност за поемане на първите загуби безпроблемно. А и този път, макар кредитирането да се ускори до двуцифрени проценти, не достигна космическите ръстове от 2008 г.

В К10 показателите идват от отчетите на банките, което винаги носи опасност да са разкрасени или изкривени от еднократни ефекти. Също така, макар в обикновени години те да са устойчиви, сега предвид икономическия шок динамично ще се променят и не всички ще са толкова релевантни.

Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават. Непосредствено кризата не се очаква да повлияе драстично на лихвите, но в следващите тримесечия може да видим промени - агресивно покачване на лихви за привличане на депозити при нужда от ликвидност, а също и покачване на лихвите по кредити заради повишения риск в икономиката като цяло.

При разходите за финансиране на банките по традиция предимство получават пазарните лидери и банките със силна чуждестранна централа зад гърба си. В момента обаче този показател не е с толкова силно отражение - в условията на отрицателни лихви ножицата е свита и практически всички банки се финансират на нива около 0.5%. Кризата обаче може да промени това и да предизвика бягство към качеството от страна на клиентите, което да принуди някои банки да вдигат лихви, за да противодействат. А това неминуемо ще свива маржовете им.

При лихвите по кредитите базовата връзка е по-висока лихва - по-висок риск. При дълбока и относително кратка криза може да се очакват по-сериозни проблеми при скъпите и необезпечени потребителски кредити.

За трета поредна година К10 включва като показател и дела на привлечени средства от сектор "Държавно управление". В това една банка да работи активно с правителството или с местните власти няма нещо лошо и дори може да е търсен бизнес модел. Същевременно обаче зависимостта от депозити на държавни и общински институции и компании носи концентрационен, а и политически риск.

Като косвен измерител за качеството на балансите класацията ползва дела на материални и недоходоносни активи. В тази графа влизат клонове и централи, но най-вече придобити като обезпечения по необслужвани кредити. Завишените нива са показателни за остатъчен риск от предишната криза - трудни за реализиране имоти, при чиято продажба може да се налага да се отчете загуба и които не носят текуща доходност. Освен това срив на цените на имотите и тук обезценките ще значат загуби.

Показателят капитал към активи присъства като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, които към редакционното приключване на К10 не са публикувани за всички банки. Големите стойности на този измерител говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше ключов показател при предишния кредитен бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира изцяло от местни депозити и този показател не индикира реалистични рискове. Единствената с над 100% е Ти Би Ай банк.

В класацията за поредна година лидер е Уникредит Булбанк, а челните места са заети предимно от големи банки с чужда собственост.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK