Всичко това в момента ударно се променя. Тази година цялата банкова система ще е под преса. Наложеният шестмесечен мораториум за просрочия ще даде глътка въздух и много компании може да успеят да преодолеят шока и да се върнат към обслужването на кредитите си. За други обаче това ще е само отлагане на момента, в който ще започнат да се превръщат в лоши кредити.

От тази година банките ще усещат и натиска от поевтиняването на евровите преводи, което им беше наложено от Брюксел и влезе в сила през декември. Дори и без него обаче спрялата бизнес активност значи по-малко преводи, а забавянето на кредитирането също ще доведе до спад на приходите от такси.

В тази среда загубите ще са неизбежни и рентабилността поне временно ще се сгромоляса. Истински ефективната банка обаче не се измерва само през печалбата и особено в такъв момент ще започне по-силно да се усеща ефектът от оптимизирана клонова мрежа или добре разработени дигитални канали. Големите банки естествено имат предимство да правят икономии от мащаба. В такива кризисни моменти обаче понякога малките играчи могат да са по-маневрени и да успяват да извличат ползи.

За 2019 г. банките продължаваха да са под пресата на свиващия се нетен лихвен марж. Сега при изпилените спредове за тях ще е предизвикателно да продължат да оперират на печалба. При световната финансова криза 2008-2009 г. секторът така и не стигна до отчитане на загуба като цяло - донякъде заради снизходителността на БНБ, която остави доста свобода за разсрочване и замаскиране на лошите кредити. Сега и на европейско ниво регулаторите отхлабват юздите на надзора. Но когато почти няма незасегнат сектор на икономиката, банките няма как да не понесат съществен удар и загуба на ниво система е реалистично да се очаква.

Друг ключов измерител за ефективност е съотношението cost-to-income, което се базира на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи. Дори и без реализирана печалба той е ценен индикатор за качеството на управление и процесите в банките, като тези с ниски нива биха могли да очакват по-слаб трус от кризата при равни други условия.

Останалите по-класически показатели за рентабилност - възвръщаемост на активите и на собствения капитал, както и печалбата преди обезценки към активите, са с по ниски тегла. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно увеличава влиянието им върху крайния резултат, а другата е, че до дъното на отчета те често са изкривени от много еднократни ефекти.

След година прекъсване като номер 1 в категорията се завръща Ти Би Ай банк. Тя е малка банка с фокус в ритейл банкирането и най-вече в потребителските кредити, което й осигурява огромни маржове. Този бизнес модел обаче се счита за по-рисков и при сегашната криза може да я направи уязвима и да произведе по-големи колебания в резултатите. Традиционно силната в ритейл банкирането ДСК е втора, а миналогодишният лидер - Пощенска банка, е трета. На дъното е Общинска банка, която след приватизацията държи огромна ликвидност (над 50% от активите си), депозирана в БНБ като обезпечение по привлечените от нея средства от държавни институции и общини, като това й носи оперативна загуба.