К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година

Ръководената от Питър Барон Ти Би Ай банк през добрите години реализираше огромни маржове благодарение на стратегията си, фокусирана в потребителското кредитиране

К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година

След две години с по 1.68 млрд. лв. печалба банковият сектор се готви за срив в резултата

Николай Стоянов
2517 прочитания

Ръководената от Питър Барон Ти Би Ай банк през добрите години реализираше огромни маржове благодарение на стратегията си, фокусирана в потребителското кредитиране

© Надежда Чипева


В казиното може и банката винаги да печели, но в действителността не е съвсем така. През тази година вероятно финансовите резултати на банковия сектор навсякъде по света ще са катастрофални. Къде ще се стигне до загуби и къде само до сривове в печалбите ще зависи от сблъскването на много фактори - бизнес модел, риск мениджмънт преди кризата и късмет.

Едно е сигурно обаче - последната успешна година за обозримо бъдеще напред е зад нас. Дори рецесията да е кратка и дълбока, пак вероятно включването на по-бързи предавки и възстановяването и пренастройването на веригите на доставки ще отнемат време.

Това важи и за България. За 2019 г. за втора поредна година секторът отчете почти аналогичен резултат - 1.68 млн. лв. печалба. Тя се случи при още по-свити маржове, компенсирани от ръст на кредитирането. Ефектът от ниските разходи за провизии и обезценки заради бумтящата икономика пък се изяждаше от покачващите се заплати за служителите при рекордно ниска безработица.

Всичко това в момента ударно се променя. Тази година цялата банкова система ще е под преса. Наложеният шестмесечен мораториум за просрочия ще даде глътка въздух и много компании може да успеят да преодолеят шока и да се върнат към обслужването на кредитите си. За други обаче това ще е само отлагане на момента, в който ще започнат да се превръщат в лоши кредити.

От тази година банките ще усещат и натиска от поевтиняването на евровите преводи, което им беше наложено от Брюксел и влезе в сила през декември. Дори и без него обаче спрялата бизнес активност значи по-малко преводи, а забавянето на кредитирането също ще доведе до спад на приходите от такси.

В тази среда загубите ще са неизбежни и рентабилността поне временно ще се сгромоляса. Истински ефективната банка обаче не се измерва само през печалбата и особено в такъв момент ще започне по-силно да се усеща ефектът от оптимизирана клонова мрежа или добре разработени дигитални канали. Големите банки естествено имат предимство да правят икономии от мащаба. В такива кризисни моменти обаче понякога малките играчи могат да са по-маневрени и да успяват да извличат ползи.

За 2019 г. банките продължаваха да са под пресата на свиващия се нетен лихвен марж. Сега при изпилените спредове за тях ще е предизвикателно да продължат да оперират на печалба. При световната финансова криза 2008-2009 г. секторът така и не стигна до отчитане на загуба като цяло - донякъде заради снизходителността на БНБ, която остави доста свобода за разсрочване и замаскиране на лошите кредити. Сега и на европейско ниво регулаторите отхлабват юздите на надзора. Но когато почти няма незасегнат сектор на икономиката, банките няма как да не понесат съществен удар и загуба на ниво система е реалистично да се очаква.

Друг ключов измерител за ефективност е съотношението cost-to-income, което се базира на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи. Дори и без реализирана печалба той е ценен индикатор за качеството на управление и процесите в банките, като тези с ниски нива биха могли да очакват по-слаб трус от кризата при равни други условия.

Останалите по-класически показатели за рентабилност - възвръщаемост на активите и на собствения капитал, както и печалбата преди обезценки към активите, са с по ниски тегла. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно увеличава влиянието им върху крайния резултат, а другата е, че до дъното на отчета те често са изкривени от много еднократни ефекти.

След година прекъсване като номер 1 в категорията се завръща Ти Би Ай банк. Тя е малка банка с фокус в ритейл банкирането и най-вече в потребителските кредити, което й осигурява огромни маржове. Този бизнес модел обаче се счита за по-рисков и при сегашната криза може да я направи уязвима и да произведе по-големи колебания в резултатите. Традиционно силната в ритейл банкирането ДСК е втора, а миналогодишният лидер - Пощенска банка, е трета. На дъното е Общинска банка, която след приватизацията държи огромна ликвидност (над 50% от активите си), депозирана в БНБ като обезпечение по привлечените от нея средства от държавни институции и общини, като това й носи оперативна загуба.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK