Пазарният тест за ПИБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пазарният тест за ПИБ

При одобрените параметри дори при пълно записване от други инвеститори основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев ще запазят контрол с общо 62%

Пазарният тест за ПИБ

Банката ще опита да набере 200 млн. лв. от борсата на цена два пъти над пазарната и при задаваща се рецесия

Николай Стоянов
12367 прочитания

При одобрените параметри дори при пълно записване от други инвеститори основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев ще запазят контрол с общо 62%

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Комисията за финансов надзор одобри проспекта за увеличение на капитала на Първа инвестиционна банка за рекордните 8 дни.
  • Финално цената, на която ще се предлагат новите акции, е 5 лв. - по-малко от обявените седмица по-рано 8 лв., но и два пъти над борсовата в момента.
  • При неуспех пазарно да се наберат търсените 200 млн. лв. вероятно държавата пряко или косвено ще запише дял, за да разчисти последната пречка пред ERM II.

За своята 13-годишна история като борсова компания Първа инвестиционна банка (ПИБ) не се е възползвала особено от публичния си статут. Тя не е набирала капитал от пазарния си дебют през май 2007 г., когато при интерес, надхвърлящ шест пъти предлагането, привлече 107 млн. лв. Срещу тази сума основните акционери на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев се разделиха с едва 15% от капитала и запазиха пълен контрол. те 10.7 лв. за акция правеха оценка почти 1.2 млрд. лв., а малко след това се покачи и до 1.6 млрд. лв. После борсовият балон се спука и от 2008 г. насам котировките на банката не са се е качвали над 6 лв. за акция. Пазарната й капитализация днес е около 300 млн. лв., а в първите дни на коронавирус пандемията падна и далеч под 200 млн. лв.

Автор: Капитал

Сега няколко кризи, спасявания и проверки по-късно петата по активи банка в страната ПИБ е принудена да набира капитал, тъй като се превърна в последна пречка по пътя на България към по-тясното интегриране с еврозоната. Търсената сума е 200 млн. лв., което прави увеличението на капитала рекордно за българския капиталов пазар. И макар за тези години активите на банката да са нараснали от 3 на над 10 млрд. лв., този път подобен ентусиазъм и презаписване не се очаква. По-скоро обявената финално цена 5 лв. за акция - два пъти над борсовата, буди съмнения, че набирането на средствата може да е предизвикателство. И че предвид важността на успеха може държавата да трябва пряко или косвено да се намеси като купувач от последна инстанция.

С цялата бързина на регулатора

Още преди да е започнало увеличението на ПИБ, то вече разби един рекорд - за най-бързо одобрен проспект. Документът, внесен на 15 април, получи печат от Комисията за финансов надзор на 23 април, и то при все че в него имаше съществени корекции. Половината от осемте дни за разглеждане от регулатора бяха празници, което говори и за спешността, с която се действа. Капитализирането на банката е последният неизпълнен ангажимент на България за присъединяване към ERM II и банковия съюз, а в последните седмици правителството след пореден политически поворот по темата даде пълен напред. Досегашната цел - краят на април, вече е изпусната, но, по всичко личи, с ЕЦБ е договорено поразтягане на техническите срокове, така че операцията може да приключи до 2-3 месеца.

Ако се погледне цялата процедура обаче, скоростта е по-скоро мудна. ПИБ обяви намерения да пласира 40 млн. нови акции по 5 лв. през декември 2019 г. След едно връщане за доработване на проспекта през февруари 2020 г. КФН излезе с отказ, последва период на нищоправене и през април поднови светкавичните действия. Внесеният на 15 април проспект предвиждаше различни условия - 25 млн. акции по 8 лв., което е още по-далеч от пазарните реалности. Като крайно обаче на 22 април банката се връща към първоначалния план и ден по-късно получава надзорно ОК. Така реално цялата процедура ще отнеме далеч не толкова стегнатата половин година и ще приключи отвъд дадените от ЕЦБ девет месеца за попълване на недостига.

Цена по желание

"Емисионната цена е определена след комплексен анализ, включващ финансови показатели, очаквано развитие, рискови фактори и взетите мерки за тяхното управление, оценки, на които са извършени придобивания на конкурентни банки в България през последните 3 години, глобално и регионално макроикономическо развитие и др., като са взети предвид и интересите на акционерите на банката", пише в проспекта на ПИБ.

Като цяло до въпросните пет лева се стига, като се комбинира текущата пазарна цена (2.10 лв.) и такава, изчислена на база медианна средна оценките при три последните банкови сливания и придобивания в България (9.76 лв., съответстващи на 1.1 пъти балансовата стойност на активите). Така според методологията на ПИБ осреднено от двете се стига до справедлива цена 5.93 лв., а за достигане до финалните 5 лв. "е приложена отстъпка от 15% с цел привличане на по-широк интерес към емисията".

От банката и от мениджъра по емисията ПФБК (също контролиран от Минев и Мутафчиев) са се отказали да ползват сравнението с пазарните оценки на други банки в региона, тъй като в България няма много публични банки. Балансовата стойност на акция на самата ПИБ - 8.87 лв., също е взета под внимание, но не е ползвана при определяне на цената, тъй като подобна "емисионна стойност би застрашила до голяма степен успешното приключване на публично предлагане".

Теоретично цена под балансовата ощетява настоящите инвеститори, като ако те не участват, делът им се разводнява. В случая обаче акциите на ПИБ се търгуват на много по-ниски нива и дори след понижението от 8 на 5 лв. цената е около два пъти над борсовата. След одобряването на проспекта тя се покачи до нива около 2.60 - 2.70 лв., но все още премията за новите акции изглежда внушителна. Акциите на ПИБ имаха за последно цена над 5 лв. през пролетта на 2018 г., когато бяха обявени планове банката да търси стратегически инвеститор, но до сделка така и не се стигна.

Причини за недоверие

От ПИБ обясняват ниската борсова цена на акциите й с пословично ниската ликвидност на българския пазар. Тя обаче отразява и съмненията в качеството на активите на банката. И при проверката на БНБ през 2016 г., и при тази на ЕЦБ през 2019 г. тя е сред миналите с най-значими забележки и предписания за още капитал. Досега той не се попълваше със свежи средства, а с текуща печалба и намаляване на риска в баланса чрез продажби на необслужвани кредити и имоти. Проблемът е, че в почти всяка от последните години това се постига с еднократни сделки, видимо структурирани така, че да разкрасят счетоводно отчета.

Най-ключовата такава операция за 2019 г. беше вече описана от "Капитал" по източници, като в проспекта е дадено потвърждение за нея. На 17 декември 2019 г. ПИБ поема и записва емисия облигации на колекторската фирма "С.Г. груп" (същата, която взе заем от ББР за 75 млн. лв. тази пролет). Сумата е 236 млн. лв. с 5% лихва, като главницата започва да се погасява от края на 2023 г. Обезпечение по кредита са самите акции на "С.Г. груп", както и всичките й настоящи и бъдещи вземания, които тя притежава, като стойността им не бива да пада под 1 млрд. лв. по номинал.

Въпросните бъдещи вземания обаче идват буквално дни по-късно от самата ПИБ. На 19 декември банката продава пакет 4033 необслужвани фирмени и ритейл кредити на "С.Г. груп". Цената не е изрично посочена, но се казва, че тя е "в диапазона на пазарните нива на реализираните сделки от подобен тип в България през последните години" - около 18% от сумата на обезпеченията по кредитите над 1.1 млрд. лв. Това прави около 200 млн. лв., или голямата част от облигационната емисия е отишла за тази сделка. Целият пакет продадени лоши кредити е за 538 млн. лв., което означава цена 37% от номинала, което въпреки оценката на ПИБ е доста над обичайните нива на вторичния пазар на дългове, където сделките с такива стари вземания най-често се сключват при едноцифрени проценти.

Благодарение на операцията ПИБ отчита 54 млн. лв. доход от управление на цедирани вземания за 2019 г., което съществено подобрява резултата й - индивидуалната печалба е 129 млн. лв., а консолидираната - 137 млн. лв. При осъществяване на сделката на пазарни нива резултатът от нея би бил загуба. Според данните от ПИБ портфейлът е бил с 47% начислена обезценка, а ефектът от продажбата е намаление на рисково претеглените активи в размер на 171 млн. лв., което дава отражение в капитала от 44 базисни пункта. Това обаче е предимно счетоводно разкрасяване, като сделката реално не намалява, а маскира риска. Тя и капиталовият й ефект обаче са одобрени от одиторите на ПИБ, а явно приети и от регулаторите, които след нея и другото свършено от банката считат, че около 70% от констатирания недостиг 263 млн. евро е покрит.

Пазарът или държавата

Настоящата обстановка и очакваната дълбока рецесия заради коронавируса правят задачата още по-сложна, тъй като за банките предстои период на нов ръст на лошите кредити. Още преди началото на увеличението на капитала инвеститорите ще могат да видят и данните за първото тримесечие на 2020 г., които още няма да показват удара на пандемията. От досега разкритите данни от ПИБ става ясно, че има ръст в кредитирането на МСП и домакинства и че банката е реализирала 30.9 млн. лв. печалба преди обезценки. Но предвид предписанията на ЕЦБ да рекласифицира портфейли, което трябваше да е свършено до края на януари, е много вероятно нетният резултат да е много по-нисък или дори отрицателен.

В следващите седмици самооценката на ПИБ ще получи пазарен тест. Интересът към новата емисия ще е индикатор за това доколко банката е успяла да убеди инвеститорите, че проблемите са зад нея и домашното наистина е свършено. От самата банка изтъкват повишаващите й се капиталови показатели, като увеличението на капитала е посочено като регулаторно изискване, но не и като жизнена необходимост. Планира се то да осигури необходимия капитал за изпълнението на стратегията на банката за растеж - основно при МСП и банкирането на дребно. При събиране на максимално търсените 200 млн. лв. ще е подсигурен капитал за целта, а при набиране на минималните 20 млн. лв. банката ще ограничи кредитирането, се казва още в проспекта.

Този тест ще е важен и за правителството. Предвид големия залог и твърдо дадената заявка за присъединяване към ERM II вече на пазара са създадени очаквания, че при нужда и държавата ще участва в увеличението - вероятно през Българска банка за развитие. Нулев или минимален частен интерес обаче ще направи по-трудно да се защити влизането с пари на данъкоплатеца при цена над пазарната.

Темата накратко
  • Комисията за финансов надзор одобри проспекта за увеличение на капитала на Първа инвестиционна банка за рекордните 8 дни.
  • Финално цената, на която ще се предлагат новите акции, е 5 лв. - по-малко от обявените седмица по-рано 8 лв., но и два пъти над борсовата в момента.
  • При неуспех пазарно да се наберат търсените 200 млн. лв. вероятно държавата пряко или косвено ще запише дял, за да разчисти последната пречка пред ERM II.

За своята 13-годишна история като борсова компания Първа инвестиционна банка (ПИБ) не се е възползвала особено от публичния си статут. Тя не е набирала капитал от пазарния си дебют през май 2007 г., когато при интерес, надхвърлящ шест пъти предлагането, привлече 107 млн. лв. Срещу тази сума основните акционери на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев се разделиха с едва 15% от капитала и запазиха пълен контрол. те 10.7 лв. за акция правеха оценка почти 1.2 млрд. лв., а малко след това се покачи и до 1.6 млрд. лв. После борсовият балон се спука и от 2008 г. насам котировките на банката не са се е качвали над 6 лв. за акция. Пазарната й капитализация днес е около 300 млн. лв., а в първите дни на коронавирус пандемията падна и далеч под 200 млн. лв.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Индиректно, чрез компенсации по схемата 60/40 за кредитополичател, се подпомагат и собствениците:
    https://www.facebook.com/bivolnews/photos/a.179783075406816/3094845847233843

  • 2
    kotkaraka_iik avatar :-|
    kotkaraka_iik

    Аз моите пари от ПИБ отдавна ги изтеглих. Загубиха ми доверието когато падна КТБ и те бяха на косъм да се гътнат. Та успех да наберат финансовия си ресурс ама аз вложител там няма да бъда.

  • 3
    hlngr avatar :-|
    hlngr

    Тази история отдавна е с ясен край и не, не е фалит или пазарно решение...

  • 4
    chichka avatar :-|
    chichka

    парите, които ни дадат от Европа като помощ за коронавируса.... половината ББойко ще ги налее във Фибанк, а другата половина ще даде на Путин!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK