Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

През първия пълен месец след въведените извънредно положение и ограничения за бизнеса и хората банките отчитат свиване на кредитните си портфейли с 322 млн. лв. То се дължи основно на фирмените заеми, които се свиват с 275 млн. лв., но за пръв път от 2017 г. статистиката на БНБ показва и понижение при потребителските заеми с 85 млн. лв. При жилищните кредити има покачване с над 90 млн. лв. спрямо март, а като цяло кредитирането за домакинства се свива с 47 млн. лв. заради спада при овърдрафта, където влизат и задълженията по кредитни карти.

Слабият месец

Общо понижението на кредитите е с 0.5% до 58.86 млрд. лв., като спадовете през април охлаждат и ръста на годишна база. Той беше достигнал ниво над 7%, но към април вече е 5.5%. При фирмените заеми годишният темп се свива с 2 процентни пункта до 3.15%, а при потребителските спадът е аналогичен до 8.43%. Жилищните заеми, при които през февруари беше достигнат пик от над 15% ръст, сега се охлаждат минимално и ръстът пада до 14.5%.

От данните само за отделен месец не може да се изведе тенденция и те може да са повлияни и от еднократни ефекти. В края на март стана ясно, че държавната ББР е отпуснала на колекторска фирма кредит за изкупуване на лоши кредити от Пощенска и от Общинска банка за над 0.5 млрд. лв. номинал, което може и изцяло или частично да е счетоводно отразено през април. Според данните на БНБ през месеца са продадени портфейли за 45.1 млн. лв. през април 2020 година.

Отложено влошаване

Добрата новина е, че данните не показват съществен ръст на проблемните кредити - те се покачват с едва 5 млн. лв. до близо 5.19 млрд. лв., а делът им е 8.8%. Това беше до голяма степен очаквано. От една страна, за влошаването на кредитите трябва да се пропуснат няколко вноски, а кризата реално започна едва през март. А от друга, и приетият кредитен мораториум реално ще позволи на банките за много заеми да продължат да ги отчитат като редовни въпреки липсата на вноски по тях до шест месеца.

Така по-съществен ефект от корона кризата може да стане видим през лятото, а в пълна степен да се отчете чак в края на тази и началото на следващата година.

Трупане на резерви

Друг положителен момент е, че средствата по сметките на гражданите продължават да растат, като само за април се покачват с 593 млн. лв. и достигат 56.7 млрд. лв. Увеличението се движи изцяло от разплащателните сметки и овърнайт депозитите, докато при срочните депозити има лек спад. Този феномен може да се обясни с отложени разходи предвид несигурността около пандемията.

Банките към момента са свръхликвидни и държат излишните си резерви при отрицателна лихва в БНБ, така че конкуренцията за влогове не е изострена. Същевременно обаче притокът на средства е важен, тъй като предвид мораториума и кризата лихвените постъпления през 2020 г. се очаква да се свият чувствително.