Банковото кредитиране остава замръзнало и през май
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банковото кредитиране остава замръзнало и през май

Извънредно положение и икономическата криза вследствие на мерките логично се отразява на банковия сектор

Банковото кредитиране остава замръзнало и през май

Проблемните заеми се покачват със 127 млн. лв., като делът им се върна на ниво над 9%

Николай Стоянов
5725 прочитания

Извънредно положение и икономическата криза вследствие на мерките логично се отразява на банковия сектор

© Цветелина Белутова


Майските данни от паричната статистика на БНБ очаквано затвърждават оформилата в предходните месеци тенденция към замръзване на кредитирането. Общо кредитните портфейли на банките се свиват със 133 млн. лв. за месец до 58.7 млрд. лв.

Спадът се дължи най-вече на фирмените заеми, които намаляват със 154 млн. лв. за май. При домакинствата движенията продължават да са противопосочни. Втори пореден месец има свиване на потребителските заеми - с малко над 10 млн. лв. При жилищните пък продължава да се отчита ръст от 55 млн. лв., но темпът му се забавя - през 2019 г. средномесечно ипотечните портфейли на банковата система нарастваха с почти 114 млн. лв.

Корона охлаждане

Ако се гледат данните на годишна база, все още се виждат ръстове, но те започват да се стопяват. Спрямо май 2019 г. кредитите за фирми са с 2.96% повече, а тези за домакинства - с 8.19%. Тези показатели обаче са с по 1.5-2.5 процентни пункта под пиковите стойности от януари-февруари 2020 г. Особено чувствително е охлаждането при потребителските кредити, където темпът на годишно нарастване се стопява с 4 процентни пункта до малко над 7%. Това е очаквано предвид покачващата се безработица и очаквания удар върху доходите на много домакинства, като банките логично са особено консервативни при даването на необезпечени заеми в условията на очаквана рецесия.

При фирмите е любопитно, че спадът се дължи основно на овърдрафта, докато реално при дългосрочните кредити все пак има минимално повишение.

През следващите месеци вероятно данните за кредитирането ще получат лек тласък от започналите да действат програми за безлихвени заеми за домакинства и оборотно финансиране за малки и средни предприятия през ББР, както и други антикризисни схеми.

Новата вълна лоши кредити

Друг нов момент е покачването на лошите и преструктурирани кредити със 127.6 млн. лв., като те достигат 5.31 млрд. лв. Това е с 1 млрд. лв. повече от нивото в края на 2019 г., като статистиката показва за пръв път покачване на проблемните заеми на годишна база (3.64%) от 2014 г. насам.

Показателят "лошите и преструктурирани кредити" в паричната статистика не съответства напълно на необслужваните кредити от надзорната статистика на БНБ, но е показателен за тенденцията на влошаване на качеството на активите.

Тези данни обаче не са напълно показателни за щетите на извънредното положение за банковия сектор. Въведения кредитен мораториум за до шест месеца разсрочване на задължения реално ще отложи влошаването на много експозиции за края на 2020 и началото на 2021 г.

Стабилна ликвидност

Добрата новина за банките е, че основният им източник на ликвидност - депозитите от граждани, продължават да се покачват. Тук темпът също обаче е значително под обичайните и ако през април вложенията на домакинства се повишаваха с 600 млн. лв., сега те са малко над 150 млн. лв. При това постъпленията са по разплащателни сметки, докато при срочните депозити има лек спад.

При фирмените депозити също има покачване - 246 млн. лв., а още близо 100 млн. лв. идват от застрахователни дружества и пенсионни фондове. Спад има по линия на депозитите на кредитни институции, както и на тези от чужбина. Те обаче поне отчасти се дължат и на приключилото вливане на Експресбанк в ДСК, което влияе и на други показатели в статистиката. Така например при активите има спад на вложенията в акции с над 1 млрд. лв.

В следващите месеци следенето на ликвидността за банките ще е все по-важно, тъй като по голяма част от своите кредитни портфейли (над 10%, виж карето) няма да получават постъпления по лихви и главници заради мораториума. Засега обаче свръхрезервите в БНБ остават без промяна на нива около 7 млрд. лв., което само по себе си е съществен буфер, а банките разполагат и с други ликвидни активи при нужда.

Над 10% от банковите заеми са разсрочени с мораториума

Близо 102 хил. заявления за разсрочване на кредити вследствие на приетия мораториум са подадени до 31 май, сочат данни на БНБ, получени след запитване от в. "Сега". От тях одобрените са 80 300, като те съответстват на 6.046 млрд. лв., или около 10% от кредитния портфейл на банките. Финалната сума вероятно ще е по-висока, тъй като заявления се приемаха до вчера - 22 юни, а последните от тях продължават да се обработват до края на месеца. Така финалната сметка за ефекта от мораториума ще стане ясна чак след това.

От данните досега не може да се направи извод и какъв тип кредитополучатели са се възползвали в най-голяма степен. Мораториумът беше отворен както към фирми, така и към домакинства, при това за различни видове задължения - потребителски, жилищни, по кредитни карти... Средната разсрочена сума на отделно заявление възлиза на над 75 хил. лв., но това число може да е повлияно от няколко многомилионни фирмени заема. По данни на БНБ към март 2020 г. общо всички фирмени кредити са малко под 150 хил. Ипотечните са 166 хил. броя, а потребителските - над 1.3 млрд. броя. Отделно към домакинства банките имат още над 1.34 млрд. овърдрафт експозиции, където влизат и кредитни карти.

Майските данни от паричната статистика на БНБ очаквано затвърждават оформилата в предходните месеци тенденция към замръзване на кредитирането. Общо кредитните портфейли на банките се свиват със 133 млн. лв. за месец до 58.7 млрд. лв.

Спадът се дължи най-вече на фирмените заеми, които намаляват със 154 млн. лв. за май. При домакинствата движенията продължават да са противопосочни. Втори пореден месец има свиване на потребителските заеми - с малко над 10 млн. лв. При жилищните пък продължава да се отчита ръст от 55 млн. лв., но темпът му се забавя - през 2019 г. средномесечно ипотечните портфейли на банковата система нарастваха с почти 114 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK