Капитализирането на ПИБ: Драма до самия край
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Капитализирането на ПИБ: Драма до самия край

Дни след като приключи увеличението на капитала на ПИБ, на 9 юли в ЕЦБ ще се обсъжда готова ли е България за банковия съюз.

Капитализирането на ПИБ: Драма до самия край

Дни преди ключови за българската кандидатура за ERM II срещи не е оповестено кой влага 30 млн. евро в ПИБ. Неофициално - чешки милиардер

Николай Стоянов
7891 прочитания

Дни след като приключи увеличението на капитала на ПИБ, на 9 юли в ЕЦБ ще се обсъжда готова ли е България за банковия съюз.

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Въпреки че България остава с амбиции да влезе в "чакалнята на еврозоната", до последния момент не е ясно дали и как е изпълнена последната пречка.
  • Срокът за увеличението на капитала на ПИБ с 200 млн. лв. беше удължен до 3 юли и дни преди това не е ясно кой придобива 30% от новите акции.
  • Според четири независими източника на "Капитал" делът е записан от едър чешки инвеститор.

Още от времето на заветния гол през 1993 г. на "Парк де пренс", изпратил националния отбор на Световното първенство по футбол, българите са свикнали да се надяват на успешна развръзка в последната минута. Разбира се, това далеч не е единственият драматичен обрат в историята на спорта.

По-необичайно е обаче да се разчита на подобна изненада в самия край на мача при някои от най-важните икономически и политически събития, които самото правителство си поставя като приоритет. България се надява през юли да влезе в европейския банков съюз и валутния механизъм ERM II, като на 9 юли предстои ключова оценка за това от ЕЦБ. Но буквално дни преди това все още не е ясно дали и как е преодоляно последното препятствие - капитализирането на Първа инвестиционна банка (ПИБ) с 200 млн. лв.

Срокът за записване на новите акции беше 25 юни, а впоследствие той беше удължен до 3 юли (след редакционното приключване на броя). Ясно е, че Българската банка за развитие ще придобие малко под 70% от емисията срещу близо 70 млн. евро, но за да не се брои това за държавна помощ, трябва към останалите малко над 30% да има пазарен интерес. Кой е частният инвеститор, готов да вложи 30 млн. евро в ПИБ при цена почти два пъти над борсовата, обаче не само не бе оповестено, а почти се превърна в държавна тайна, като до последно се чака той да заплати акциите.

Според четири независими източника на "Капитал" от финансовия сектор става въпрос за чешки инвеститор - дружество, контролирано от няко й от най-богатите бизнесмени в страната. Оттук нататък обаче детайлите стават все по-размити, а хипотезите кой, защо и дали ще бъде компенсиран с нещо в замяна - най-разнообразни.

Какво се знае със сигурност

През двете седмици търговия с правата за участие в увеличението на капитала на ПИБ инвеститорският интерес беше минимален, изтъргуваните обеми - нищожни, цените около 0.1 стотинка и като крайно не беше упражнено нито едно право. Впоследствие на аукциона за неизползваните права на 10 юни обаче всичките 110 млн. броя бяха изкупени. Дни по-късно финансовият министър Владислав Горанов и икономическият Емил Караниколов обявиха, че държавната ББР е придобила 77 729 300 права и ще запише малко под 70% от новата емисия, а останалите са придобити от частни инвеститори.

Още при предишната финансова криза от 2009 г. Европейската комисия прие тълкуване при инжектиране на капитал да приема, че няма държавна помощ, ако става "при равни условия със значително участие (30% или повече) на частни инвеститори". В случая явно се цели да се покрие именно този критерий. Скоро след аукциона от мениджъра по увеличението на ПИБ - свързаният с нея посредник Първа финансова брокерска къща, обявиха, че първоначалният график се променя и финалният срок за плащане на новите акции от 25 юни става 3 юли.

Справка в регистъра на Централния депозитар показва, че дни преди тази дата са заявени за използване 107 483 200 права. Ако те бъдат платени, това ще означава, че в ПИБ ще постъпят 195.424 млн. лв. А останалите малко над 2.5 млн. права вероятно ще останат неизползвани. Това също беше очаквано, тъй като придобитото от ББР количество права беше малко над 70% и съответно, за да се докаже пазарността на сделката, тя трябва да не запише всички полагащи ѝ се акции.

И какво се предполага

Ако предположим, че всички тези 2.5 млн. неизползвани права са на държавната банка, то тя реално ще е използвала 75 212 500 права, които ѝ дават възможност да запише точно 27.35 млн. акции, за което трябва да плати 136.75 млн. лв. А това би съответствало на 69.98% от емисията и би ѝ дало 18.35% дял в ПИБ след увеличението. Частният инвеститор или инвеститори за останалите малко над 30% от новите акции, даващи 7.87% дял в ПИБ, ще трябва да платят 58.674 млн. лв.

Изтъкваните от анализаторите причини за липсата на по-голям и по-широк интерес към увеличението на ПИБ са разнообразни, но най-видимата явно е цената. Новите акции се предлагат по 5 лв., което макар и под 60% счетоводната им стойност е почти два пъти над борсовата оценка - акциите на ПИБ се търгуват в последните седмици на нива 2.50 - 2.80 лв. А в последните над десет години почти няма сделка на такива нива. Затова и естествено е любопитно кой все пак е пожелал да вложи солидна сума при условия, към които единствено българските управляващи са се съгласили, но с уговорката, че за тях това не е толкова инвестиция за печалба, а инструмент за постигане на стратегическия им приоритет - ERM II и евентуално еврозоната.

Самото нежелание да се обяви официално инвеститор на този етап е леко притеснително. "Капитал" се допита до 5-6 консултанти и адвокати, през които минават почти всички големи сделки на чужди инвеститори, но никой от тях нямаше информация. От банковите и финансовите среди историята от различни източници почти неизменно включва люксембургско или лихтенщайнско дружество, зад което стои един от най-богатите чехи. За това кой точно обаче е се стъпва по-скоро на версии и догадки, отколкото на сигурна информация.

Именник на чешките милиардери

Най-богатият чех Петр Келнер вече има инвестиции в България. По информация на "Капитал", въпреки че е бил поканен да придобие дял в ПИБ на по-ранен етап, той е отказал.
Фотограф: Капитал

Логичното първо предположение, пасващо на описанието, е номер 1 по богатство в Чехия и цяла Централна и Източна Европа Петр Келнер, чието състояние се оценява от Forbes на 17 млрд. долара. Той вече има интереси в България - притежава "Теленор" и е в процес на придобиване на регионалната телевизионна група CME, част от която е и bTV. Преди това той имаше апетити да купи основния ѝ конкурент Нова телевизия, но сделката беше блокирана с абсурдни мотиви от Комисията за защита на конкуренцията. Впоследствие по неофициална информиция на Келнер са били посочени братята Кирил и Георги Домусчиеви за местни партньори, ако иска да продължи със сделката. Финално той се оттегли и те придобиха телевизията.

Информацията на "Капитал" на по-ранен етап беше, че той е бил поканен да се включи в увеличението, но е отказал. Не е изключено обаче и това решение да се е променило. От пресцентъра на неговия инвестиционен холдинг PPF отговориха на запитването лаконично само, че не коментират пазарни слухове.

Един от източниците на "Капитал" обаче категорично изключва Келнер, като говори за "втория по богатство". Тук обаче няма едно мнение кой заема тази позиция, като според различни класации на Forbes и чешки издания сребърния медал си оспорват няколко местни бизнесмени. Сред тях е дори и премиерът Андрей Бабиш, чийто основен бизнес е в хранително-вкусовата индустрия, но той не изглежда вероятна опция.

Като човек с подходящ профил се очертава имотният магнат Радован Витек. Той няма инвестиции в България, но портфейлът на неговата CPI Property Group, оценен на над 9 млрд. евро, извън Чехия се разпростира из цяла Централна Европа. Включва и имоти в Германия, Франция, Италия, а на Балканите има хотели в Хърватия и офис, търговски и жилищни площи в Румъния. В кариерата си той има редица рискови рейдърски инвестиции, при които овладява цели компании - като по някои от тях се водят и съдебни дела. Друга допира точка с един от собствениците на ПИБ, Цеко Минев, е че Витек има и инвестиции в ски съоръжения в швейцарския курорт Кранс Монтана, около които през 2018 г. има противоречия, след като насред сезона спира лифтове заради финансов спор с общината. Говорителят на CPI обаче категорично отрече пред "Капитал" каквито и да било намерения за инвестиция в ПИБ.

Друг чешки милиардер сред най-големите е Карел Комарек. Той е собственик на най-голямата бетинг компания в региона - Sazka, като името му наскоро влезе в българските новини именно в това му качество. Васил Божков обясни обвиненията към себе си и атаката към бизнеса му именно с постигнати договорки с Комарек от септември 2019 г. Sazka да придобие 51% от "Националната лотария", която тогава е оценена на 1 млрд. евро. От Sazka потвърдиха само частично тази версия - според тях е отправена ориентировъчна, необвързваща оферта за мажоритарен дял, но тя не е приета и преговорите са прекратени. От холдинговата компания на Комарек KKCG, която включва и инвестиции в други сектори, не отговориха на въпросите на "Капитал" по темата ПИБ.

Освен заради чисто любопитство кой е новият инвеститор в ПИБ е важно и тъй като той трябва да получи и печат за одобрение от ЕЦБ. Цялата операция трябва и да не остави в Европейската комисия съмнение, че сделката не е пазарна и има и допълнителни уговорки. Например частният инвеститор би могъл да е компенсиран от държавата или настоящите мажоритарни акционери на ПИБ, да е получил някакъв друг актив като обезпечение или пък да има допълнителни клаузи делът му да бъде изкупен след време.

А най-същественият проблем е, че едно от решенията, които самото правителство е припознало като ключово в геополитически и икономически план, е оставено да виси до последния момент и да зависи от външен фактор. Проблемите на ПИБ с качеството на активите и инвестициите в свързани лица не са новина, а нуждата от рекапитализация беше изтъкната и през 2016 г. при проверката от БНБ, и през 2019 г. от ЕЦБ. Головете в последната минута се помнят, но също и гредите.

Инвестиция с гарантирана загуба

Освен ако не прояви доста творческо счетоводство, от придобиването на дял в ПИБ държавната ББР би трябвало почти незабавно да инкасира загуба. Причината е, че въпреки че плаща по 5 лева за всяка акция, банката трябва да осчетоводи инвестицията си по пазарни цени, които текущо са под 2.60 лв. Или това означава, че от операцията ще последва около 60 - 65 млн. лв. загуба. Международните счетоводни стандарти дават и опция загубата да не се прекара през отчета за доходите, а директно да се признае през намаляване на капитала. Това обаче е по-спорен метод, който може да не бъде признат от одитори и/или банков надзор. Тъй като обаче сделката не е финализирана преди 30 юни, този ефект би проличал евентуално чак в отчетите за трето тримесечие.

Така или иначе счетоводната загуба от инвестицията няма потенциал да застраши стабилността на ББР, която и без това традиционно оперира с най-високи нива на капиталова адекватност в България. Тази пролет в капитала на банката бяха инжектирани 700 млн. лв. за мерки за подпомагане на домакинства и бизнеси заради COVID-19 кризата. А и правителството вече взе решение за допълнително увеличение на капитала на самата ББР с цел да се финансира делът в ПИБ, така че загубата би подя ла от свежо налетия капитал.

Друг е въпросът дали тази инвестиция, директно носеща счетоводни негативи, е в най-добър интерес на данъкоплатците. През седмицата финансистът Владислав Панев, който е съпредседател на "Зелено движение" и столичен общински съветник, и адвокат Албена Белянова обявиха, че са обжалвали пред Върховния административен съд решението на правителството ББР да участва в увеличението на капитала на ПИБ. "Не смятаме, че можем да попречим на увеличението на капитала на ПИБ. Обаче, ако Върховният административен съд обяви решението на правителството за незаконно, тогава управителите на банката за развитие могат да носят персонална отговорност за безстопанственост", коментира Панев във Facebook профила си.
Темата накратко
  • Въпреки че България остава с амбиции да влезе в "чакалнята на еврозоната", до последния момент не е ясно дали и как е изпълнена последната пречка.
  • Срокът за увеличението на капитала на ПИБ с 200 млн. лв. беше удължен до 3 юли и дни преди това не е ясно кой придобива 30% от новите акции.
  • Според четири независими източника на "Капитал" делът е записан от едър чешки инвеститор.

Още от времето на заветния гол през 1993 г. на "Парк де пренс", изпратил националния отбор на Световното първенство по футбол, българите са свикнали да се надяват на успешна развръзка в последната минута. Разбира се, това далеч не е единственият драматичен обрат в историята на спорта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Нарастващите щети за европейските (българските са част от европейските) банки са последица от грешката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за неправилно емитиране на евро.
    Сега европейските щети бързо се увеличават, защото пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на ЕЦБ. Новите държавни дългове са потребни за плащане на нови щети от грешката на ЕЦБ.

    Вариантите са два:
    Първи: Пренебрегването на грешката на ЕЦБ увеличава щетите.
    Втори: За устойчиво спасение на европейските банки от щети е необходимо:
    1. Обществено разобличаване на злокобната грешка на ЕЦБ за неправилно въведено в употреба евро.
    2. Прекратяване на грешката на ЕЦБ.

  • 2
    danitoledov avatar :-|
    danitoledov

    Една голяма препоръка към автора на статията - сверявайте си моля информацията и следете новините. От подзаглавието ви виждаме, че явно не сте разбрали кой официално "влага 30 млн. евро в ПИБ". ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK