Първата вълна от финансовата буря
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първата вълна от финансовата буря

След вливането на Експресбанк в ДСК, тя е новият лидер с 21.95 млрд. лв. активи и над 19% пазарен дял.

Първата вълна от финансовата буря

През второто тримесечие банковите печалби рязко се стопяват заради повече провизии и свиващи се приходи от лихви и такси

Николай Стоянов
14296 прочитания

След вливането на Експресбанк в ДСК, тя е новият лидер с 21.95 млрд. лв. активи и над 19% пазарен дял.

© Велко Ангелов


Темата накратко
  • Корона кризата сви печалбата на банковия сектор за първата половина на 2020 г. с 44% до 515 млн. лв.
  • През второто тримесечие кредитирането замръзва, а отделни институции отчитат загуби заради намалели приходи от лихви и такси и повече провизии.
  • Същинският скок на лошите кредити по-скоро ще дойде с изтичане на мораториума в края на годината.

Ако можем да стъпим на клишето, че банковият сектор е огледало на икономиката, то в началото на настоящата криза наистина в него се вижда съществен спад на печалбите и дори първи тримесечни загуби. Отчетената печалба за полугодието сумарно е 515 млн. лв., което е с почти 44%, или над 400 млн. лв., по-малко от тази за същия период на 2019 г. Ако се гледат данните само за второ тримесечие, спадът е още по-драстичен - 64% до 219 млн. лв.

Засега обаче отражението все още е изкривено и не показва пълната картина на шока. Въведеният мораториум с възможност домакинства и фирми да отсрочат с до шест месеца плащанията си по лихви и главници реално отлага вълната от лоши кредити за края на годината. А в първото полугодие влизат повече разходи (годишните вноски за фондовете за гарантиране на депозитите и преструктуриране на банките), но и еднократни приходи - дивиденти от дъщерни дружества, каквито в следващите месеци (а и през 2021 г.) едва ли ще има.

Така предвиждането какво точно ще се види в огледалото към края на 2020 г. става все по-трудно и изпълнено с много неизвестни. Те ще започнат да се разчистват с наличието на повече данни колко точно е засегната икономиката, колко е пострадал туризмът от слабия летен сезон и, разбира се, от това как ще се развие епидемията и ще има ли нови рестрикции през есента. Банковите баланси продължават да показват солиден излишък от капитал и ликвидност, който да им позволи абсорбирането на шокове, но със сигурност по-продължително замръзване на кредитирането ще е предизвикателство, което тепърва ще се следи с особено внимание.

Падащи приходи, растящи разходи

Данните на БНБ показват, че банковите резултати са под преса по всичките си основни пера, които ги формират. Нетният лихвен доход за шестте месеца е малко над 1.3 млрд. лв. и спада с почти 75 млн. лв. (-5.4%), а нетният доход от такси е надолу с 60.7 млн. лв. (-11.2%) до 484 млн. лв.

И двата показателя обаче може и да са еднократно повлияни от счетоводни ефекти покрай приключилото през май вливане на Експресбанк в Банка ДСК. Особено при лихвения доход новата обединена банка показва 62 млн. лв. (над 20%) по-малко лихвен доход спрямо комбинираните на двете институции към юни 2019 г. и 60 млн. лв. (над 40%) спрямо тези за първо тримесечие. Често при сливания се наблюдават такива единични флуктуации, така че не е изключено и този път да има изкривяване, което в следващите месеци да не се наблюдава.

Дори и да се игнорира ефектът ДСК, тенденцията не е изолирана - при около половината банки има понижение на нетния лихвен доход, макар и доста по-умерен. Същевременно трябва да се има предвид и че счетоводно банките продължават да начисляват приходи дори по заеми, които са под мораториум и по тях реално няма парични постъпления. А ако след края на шестмесечните отсрочки клиенти нямат възможност да правят вноските си по новите погасителни планове, това може да доведе до по-резки загуби.

Най-съществен принос за спада на печалбата през полугодието обаче имат разходите за обезценка. Те скачат със 106%, или 195 млн. лв., до 379 млн. лв. Предвид малкото изтекло време от началото на корона кризата и наличието на кредитния мораториум обаче това вероятно още не отразява реално спрелите да правят вноски граждани и фирми. По-скоро тези провизии се дължат на по-лошите макроикономически перспективи, които банките залагат в моделите си, и съответно увеличената вероятност за неплащане по иначе водещи се редовни кредити.

За това говори и липсата на скок при лошите кредити - те се покачват минимално от 6.013 млрд. лв. към края на март на 6.017 млрд. лв. през юни, а като дял движението е съответно от 8 на 8.11%. Доскоро статистиката отчиташе дял на необслужваните кредити 6.37%, но това се дължеше на включването на експозициите към централни банки в сумата на брутните кредити и аванси на банките. От юни това се отменя и те се отчитат отделно и това води до различното число, като от БНБ уточняват, че при запазване на старата методология делът би се запазил без промяна - 6.37% към юни.

Така видимо единствената линия, по която резултатите на банките получават положителен тласък, е продължаващото свиване на административните разходи. Те се свиват на годишна база с над 20 млн. лв., като за пръв път от 2017 г. са под линията 400 млн. лв. Това обаче по никакъв начин не е достатъчно да компенсира другите негативните ефекти изпиляващи печалбите.

Печалби с подобрители

Ако се погледне в разбивка печалбата от 515 млн. лв., 296 млн. лв. са генерирани през първото и 219 млн. лв. през второто тримесечие на годината. Но и двете числа са повлияни от дивидентни приходи.

До март плюсът по тази линия беше основно за ДСК, която отчете рекордна 108.8 млн. лв. печалба благодарение на нетипични за банката 70 млн. лв. приход от дивиденти. Те бяха основно от дъщерната "Пенсионно-осигурителна компания ДСК-Родина", която разпределя сумарно 50 млн. лв. печалбата си за 2019 г. (10.6 млн. лв.) и неразпределени от минали години (39.4 млн. лв.).

През второто тримесечие пък вече традиционно за последните няколко години Уникредит Булбанк получава дивидент (основно от дружеството си за потребителски кредити "Уникредит консюмър файненсинг"). Това й дава допълнително близо 100 млн. лв. приход, чрез който за второ тримесечие печалбата й достига 158 млн. лв.

Ако се изключат общо над 180 млн. лв. приходи от дивиденти, печалбата на банките би била под 350 млн. лв. от началото на годината и около 120 млн. лв. за второ тримесечие. Същевременно трябва да се има предвид и че в началото на годината и особено през второто тримесечие е съсредоточено плащането на вноските към Фонда за гарантиране на влоговете и Фонда за преструктуриране на банките. За 2020 г. общо за двете схеми определените суми, които банките трябва да преведат, са 319.5 млн. лв. Данните към юни показват начислени в отчетите 226 млн. лв., което означава, че до края на годината остават да се осчетоводят като разход още около 93.5 млн. лв. При някои банки той е на 100% признат веднага, но при някои това се отразява в отчетите поетапно.

Дори и при всички тези съображения спадът на печалбите през второ тримесечие спрямо същия период на 2019 (когато също има дивиденти и вноски за гаранционни фондове) е драстичен. От 23 банки и клонове на пазара девет отчитат загуби за тримесечието, макар да става дума предимно за по-малки банки и сумите да не са големи. За същия период на 2019 г. отчетените загуби са от три, а за първото тримесечие на 2020 г. - две. Единствената по-значима институция с отрицателен резултат за април - юни е ДСК (-5.2 млн. лв.), което вероятно е резултат от споменатите ефекти около сливането. Но сред водещите банки дори и при останалите на плюс спадовете и в номинално изражение, и като процент са значителни. Единствено при Пощенска банка спадът е по-ограничен (но пак в двуцифрени проценти) и тя отчита втората най-голяма печалба за тримесечието след тази на Уникредит Булбанк - 32.2 млн. лв.

Замръзналото кредитиране

Това, което при свитите маржове тежи особено на банките в опита им да поддържат рентабилност, е липсата на ново кредитиране. Досега именно ръстът в кредитните портфейли помагаше печалбата да се запазва (за 2018 и 2019 г. беше около 1.67 млрд. лв.) въпреки все по-ниските лихви.

Сега обаче кредитите за фирми към юни се свиват спрямо март с 410 млн. лв. То е движено от спадове при ДСК, Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк. Същевременно обаче при някои от средните и малки по-размер играчи има и ръстове.

На пазара на дребно все още има ръст, движен от ипотечните заеми, които се покачват с 245 млн. лв., докато при потребителските има спад с 52 млн. лв. По принцип при криза те са най-рискови за банките, тъй като в голямата си част са необезпечени. Тук данните ясно очертават различния рисков апетит на банкерите - Пощенска банка и ОББ отчитат най-големи повишения на портфейлите си и в двата сегмента. Данните обаче са повлияни и от антикризисните мерки на правителството - гарантираните от ББР безлихвени кредити за хора в неплатен отпуск заради кризата достигнаха близо 50 млн. лв. до края на юни.

Добра новина за банките е, че при депозитите не само че няма отлив, но дори не се наблюдава и забавяне на прираста. И при фирмите (+440 млн. лв. до 28 млрд. лв.), и при домакинствата (+937 млн. лв. до над 59 млрд. лв.) ръстът е над този от предходното тримесечие и от средното за последните години. Този прираст компенсира пресъхналите постъпления покрай мораториума (към края на юни по 8.2 млрд. лв. кредити на фирми и домакинства има одобрени отсрочки на плащанията) и запазва ликвидността в системата висока. Същевременно при липсата на ново кредитиране увеличените депозити допълнително подяждат рентабилността на банките, тъй като свръхрезервите в БНБ се облагат с -0.7%, а алтернативите, където могат да се вложат, също носят отрицателна доходност.

Каре: Нов лидер

Данните на БНБ потвърждават, че след сливането вече Банка ДСК е новият номер 1 по активи в страната. Схватка за лидерството по пазарен дял обаче явно ще е оспорвана, тъй като с нейните 21.95 млрд. лв. активи тя води съвсем малко пред Уникредит Булбанк - 21.88 млрд. лв. Дори в рамките на тримесечие движения от порядъка на няколкостотин милиона лева не са необичайни. А сега предвид икономическата криза динамиката може да е и още по-изразена, така че не е изключено и двата местни банкови гиганта с по около 19% дял да разместват позицията си отново.

Темата накратко
  • Корона кризата сви печалбата на банковия сектор за първата половина на 2020 г. с 44% до 515 млн. лв.
  • През второто тримесечие кредитирането замръзва, а отделни институции отчитат загуби заради намалели приходи от лихви и такси и повече провизии.
  • Същинският скок на лошите кредити по-скоро ще дойде с изтичане на мораториума в края на годината.

Ако можем да стъпим на клишето, че банковият сектор е огледало на икономиката, то в началото на настоящата криза наистина в него се вижда съществен спад на печалбите и дори първи тримесечни загуби. Отчетената печалба за полугодието сумарно е 515 млн. лв., което е с почти 44%, или над 400 млн. лв., по-малко от тази за същия период на 2019 г. Ако се гледат данните само за второ тримесечие, спадът е още по-драстичен - 64% до 219 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    uri26589456 avatar :-(
    Alexander Alexandrov

    Имат мазнинки,Споко!

  • 3
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    Финтеха им яде от печалбите. Те вдигат таксите, за да компенсират, но вместо да спечелят, наливат още вода в мелничките на финтех компаниите. Ако продължат... ще накарат хората да ги заменят с револют или пейсера(които имат БГ IBAN, което значи, че ще могат и заплати да се получават).

  • 4
    rcs20503603 avatar :-|
    Kamen Iliev

    Съвсем логичен резултат, важното е, че не са на минус!

  • 5
    derko avatar :-|
    Derko

    "Въведеният мораториум с възможност домакинства и вноски да отсрочат с до шест месеца плащанията си по лихви и главници реално отлага вълната от лоши кредити за края на годината."
    Алоууу, автора, може ли малка корекция в изречението, че нещо не е много правилно! Редакторите спят или са на морето???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK