Нова длъжностна характеристика на Фед

През 2018 г., когато след дългото възстановяване на САЩ от финансовата криза през 2007-2009 г., безработицата спадна под 4%, Федералният резерв имаше просто послание за американските работници: не свиквайте с това ниво. Икономическите прогнози на централната банка разкриха, че нейните служители вярват, че 4.5% е най-ниският устойчив процент на безработица, към който САЩ ще трябва да се върне, за да спре инфлацията да се покачва. Ако за постигането на това са необходими по-високи лихвени проценти и по-бавен растеж, така да бъде.

На 27 август председателят на Фед Джером Пауъл призна това, което здравият разум предполагаше две години преди това: че умишленото увеличаване на безработицата е странно нещо, което трябва да се преследва след близо 20 години волатилност на пазара на труда. На банковия форум в Джаксън Хоул, Пауъл разкри заключенията от прегледа на стратегията за парична политика, започнат през 2019 г. Предстоящите промени във формирането на политиката на Фед могат да инициират важна глобална промяна в практиката на централните банки.

Връзка безработица - инфлация

Старата рамка на Фед беше приета в контекста на инфлационната суматоха през 70-те години. Следвоенните икономисти разбраха, че има отрицателна връзка между инфлацията и безработицата - известна като кривата на Филипс - такава, че политиците да могат да изтласкват безработицата толкова ниско, колкото им харесва, при условие че са готови да приемат по-голяма инфлация. Но растящите цени убедиха мнозина, че тази връзка не се задържа под някакво минимално устойчиво ниво на безработица. Опитите за понижаване на безработицата биха довели до по-висока инфлация, докато в същото време в най-добрия случай ще доведат само до временно намаляване на безработицата. Към 90-те години повечето централни банки бяха решили да се насочат поддържането на ниско ниво на инфлация, обикновено около 2%.

Но откакто банките приеха модела с инфлацията през 90-те години, връзката между заетостта и инфлацията отслабна. Нарастващата безработица по време на финансовата криза не успя да доведе до очаквания спад на цените. Нито пък ниските нива на безработица промениха исторически ниските нива на инфлацията. Не е сигурно точно защо връзката между инфлацията и безработицата се е променила. Някои икономисти смятат, че увереността на централните банки в управлението на инфлацията задоволява очакванията на обществеността. Други посочват спад в сплотеността на работниците, което е облекчава натиска върху фирмите да повишават цените, за да покриват разходите за допълнителни заплати. Трети посочват технологичните промени и глобализацията, които разширяват потребителските възможности и позволяват на фирмите да реагират на увеличеното търсене, без да повишават цените. Каквато и да е причината, промяната в кривата на Филипс, на която централните банки основават фискалните си политики, в крайна сметка подтикна Фед да преосмисли стратегията си.

Промените във фискалната рамка може да изглеждат скромни. Тъй като максималното устойчиво ниво на заетост не може да бъде измерено, Фед ще се откаже от притесненията, че ще го премине и ще се съсредоточи само върху липсата на заетост. Целта от 2% инфлация остава, но по-гъвкава от преди. Целта е средностастическа инфлация от 2%, обясни Пауъл, което означава, че периодите на по-ниска инфлация могат да бъдат компенсирани с поне известно време на по-висока инфлация.

Но концептуалната промяна - отказването от идеята за минимално устойчиво равнище на безработица - е значителна. А практическите ефекти могат да бъдат големи. Ако Фед се радваше на по-голяма свобода през последните години, можеше да повиши лихвените проценти по-постепенно или изобщо да не ги повишава, за по-бързо и по-пълно възстановяване на пазара на труда.

Каква ще е реалната промяната

Все още не е ясно дали политиката ще се промени много на практика. Пазарите от своя страна, изглежда, не виждат радикална промяна в стратегията. Пазарните индикатори за инфлационните очаквания са около 1.7%, под целта на Фед от 2%. Американските фондови борси, които, изглежда, политат дори при най-нежните побутвания, продължават да растат, като някои достигнаха рекордни върхове, преди през последната седмица да се понижат. По-важна е реакцията на валутните пазари.

Стойността на долара е спаднала с почти 1% спрямо кошница от чуждестранни валути от речта на г-н Пауъл насам (през тази седмица отчете лек ръст), което допринася за общия спад от май насам до около 8%. Отслабването на долара може да означава, че пазарите виждат повече пространство за различия в политиките между Фед и други централни банки, най-вече Европейската централна банка, чийто мандат не изисква изрично да минимизира безработицата.

При всички обстоятелства макроикономическото развитие, което накара Фед да преразгледа своята стратегия, несъмнено би повлияло на други централни банки да коригират собствените си политики. Но в слабо напредналите икономики с лихвени проценти, близки до нулата, поскъпването на валутата спрямо долара поставя въпроса за забавяне на разходите, което не може лесно да бъде компенсирано чрез допълнително облекчаване. По този начин Фед може да установи, че неговата скромна корекция насърчава имитатори на други места в изненадващо кратко време.