Ако не можеш да ги таксуваш, купи ги

Mastercard и Visa искат да извлекат максимума от бума на онлайн транзакциите

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Най-голямото признание, към което една платежна система може да се стреми, е тя да бъде невидима. "Хората не искат да се занимават с плащания, казва Даяна Лейфийлд, мениджър на екипа за разплащания в Google. Те искат лесни разплащания." Затова и най-големите битки в сектора често се случват в сянка. Последната борба между системите за картови разплащания, технологичните компании и правителствата да се установи контрол върху виртуалните канали за дигитални пари не е изключение. Последните маневри между тях, включително и основната система за мeждубанкови плащания SWIFT, показват как се променя бойното поле.

Системите за електронно плащане в миналото приличаха на пощенската услуга за изпращане на пари. Много страни имат евтина национална платежна мрежа, упълномощена от правителството, която трансферира средства между банките. Подобно на пощата, трансферът на парите може да отнеме дни, докато пристигне, проследяването на паричния поток също е сложно. Така че автоматизираните клирингови къщи (automated clearing-houses), както са известни националните системи, се използват най-вече за извършване на повтарящи се плащания като заплати или обезщетения, които не се нуждаят от незабавна ауторизация. За еднократни транзакции, например при пазаруване, хората използват частни картови мрежи, които позволяват незабавни проверки чрез технология, вградена в терминалите.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се