През 2021 г. картите с логото Bcard ще се приемат навсякъде и контактно, и безконтактно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

През 2021 г. картите с логото Bcard ще се приемат навсякъде и контактно, и безконтактно

През 2021 г. картите с логото Bcard ще се приемат навсякъде и контактно, и безконтактно

Стоилка Арсова, директор на дирекция "Национална картова и платежна схема" в БОРИКА

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
3755 прочитания

Докъде стигна позиционирането на Националната картова и платежна схема (НКПС) и как тя се свързва с развитието на проекта на БОРИКА за незабавни плащания Blink?

Националната картова и платежна схема (НКПС) е инициатива с нестопанска цел, включваща проекти с дългосрочно развитие. БОРИКА получи оперативно разрешение за работа по Схемата в средата на 2016 г. Преди това се намирахме в подготвителен период, в който направихме проучване между участниците на пазара за необходимостта от подобна схема. Всички се обединиха около очакванията, че подобен проект ще бъде двигател за развитието на целия сектор. Първата карта, която пуснахме на пазара, беше в средата на 2018 г. Оттогава не сме преставали да внедряваме технологии, които да осигурят на бранда равнопоставено приемане като метод за плащане спрямо това на другите картови брандове на пазара. Схемата успя да осигури контактно приемане на бранда Bcard навсякъде в страната, на всички банкомати и в търговската мрежа. В момента тече внедряването и на безконтактната функционалност, като към септември 2020 г. са заредени близо 30% от ПОС терминалите. Очакванията ни са до края на годината този процент да достигне до 60-70% от всички устройства. Пълното внедряване, което беше забавено от кризата с Covid-19 с близо три месеца, се очаква да се случи в първото полугодие на 2021 г. Това означава, че през следващата година картите ни ще могат да се приемат навсякъде както контактно, така и безконтактно. Следващата стъпка в развитието на Схемата е внедряването на мобилните незабавни разплащания под бранда Blink. В началото на тази година, с решение на съвета на директорите на БОРИКА, Схемата беше преименувана на Национална картова и платежна схема (НКПС), като в обхвата ѝ влязоха освен картовите и незабавните плащания чрез превод от сметка в сметка в лева. Това означава, че в бъдеще НКПС ще продължи да предлага картови продукти и услуги, които ще оперират под бранда Bcard, а незабавните плащания (преводи) в лева (т.нар. инстант плащания) ще оперират под бранда Blink. Имаме дългосрочен план за развитие на Blink, който включва всички доставчици на платежни услуги на пазара и преминаването им към стандарт ISO 20022 за обмен на съобщения. Схемата ще започне да внедрява в терминалната мрежа нови технологии, позволяващи разплащания и чрез мобилен телефон. Така клиентите ще могат да се разплащат незабавно от собствена сметка по сметка на търговеца единствено с мобилното устройство. Потребителите ще разпознават незабавните плащания чрез новото лого Blink, което ще се разпространи на терминалната мрежа в страната по план от 2022 г. Тук нашата основна задача е да осигурим поддръжка на функционалността от всеки тип смартфон, независимо от производителя и операционната система.

Как мобилните незабавни плащания ще се реализират за целия пазар през Схемата? Кога се очаква да стане това? Какви са основните предизвикателства в това отношение?

- Проектът започна тази година в рамките на програмата на БОРИКА за развитие на нова национална платежна инфраструктура за незабавни плащания. В първия етап на проекта, който ще продължи до края на следващата година, очакваме всички участници на пазара да бъдат технологично готови да приемат незабавни плащания в своите системи, както и да се сертифицират такива институции, които да могат да нареждат незабавни плащания.

Нашата роля като схема е да стандартизираме този вид разплащания за всички участници, като тук става въпрос не само за самото плащане като тип трансакция, но и за финансовия обмен на такси между участниците, правилата за оспорване, управлението на измами, политики за превенция на пране на пари и мерки срещу финансирането на тероризма, начина на идентификация на клиента, автентикация при плащане, както и основните права и задължения на крайните клиенти и търговци. Тоест, ние трябва да регламентираме един стандарт, по който да работят незабавните плащания в България. Този стандарт ще е съвместим със стандарта на СЕПА за инстант плащания.

Какво е разпространението на местни картови схеми в Европа? Защо един издател избира продукти на Националната картова и платежна схема? Какви са основите предимства?

- Към момента в Европа има картови схеми, подобни на нашата. Добър пример за това е френската Carte Bancaire, която е покрила със свои продукти и услуги локалните си сектори. Същото е и в Германия Белгия, Испания, Португалия, Дания, Норвегия и т.н. Подобно на тези схеми и в България развиваме локално ориентирани продукти и услуги, за да покрият секторите в икономиката, в които дигитализацията е слабо застъпена. По данни на Европейската Централна Банка на българския пазар има близо 7.4 млн. банкови карти към 2019 г. Това означава, че, средно, всеки втори българин има по две карти в себе си. Въпреки това все още сме на последно място с 29 броя трансакции на глава на населението от тип плащане на ПОС терминал при средно за Европа 168 броя (по данни на ЕЦБ за 2019г). Има много сектори, които все още оперират предимно с плащания в брой и на хартия. Остава значителен и делът на плащанията в брой на доставките с наложен платеж в страната. Около 500 000 приносители на ваучери за храна се разплащат на хартия, което още повече товари като разходи търговците, които ги приемат. Кеш обороти има в помещенията при големи работодатели. Значителни обороти в брой минават ежедневно и през вендинг машините. Сектори като здравеопазване, образование, транспорт и др. са все още слабо дигитализирани. От друга страна търговците, които имат инсталирани ПОС терминали, незначително нарастват с 5-6 % спрямо 2018 г. или към първото полугодие на 2020 г. на пазара са около 44 000 търговци (по данни на НКПС), приемащи плащания с ПОС терминал, което представлява около 10% от общия брой на нефинансови предприятия в България. Именно тези ниши бихме искали да адресираме с продуктите и услугите на Схемата, като предложим евтин платежен инструмент освен чрез незабавни плащания в лева и чрез бранда "Bcard ограничена мрежа", който е предназначен за нови Издатели на пазара - работодатели, училища, университети, големи търговски вериги, куриерски служби и много други. Продуктът е регулиран от Схемата за приемане по сектори на съществуващата ПОС инфраструктура и може да се съчетае с функционалност за контрол на достъпа, както и със стандартна платежна апликация, инструменти за идентификация на приносителя и др. От своя страна всички Участници - приемащи институции са се съгласили да предоставят терминалната си инфраструктура под наем за тези трансакции, като търговците не заплащат комисионна на банката или платежната институция, собственик на ПОС терминала, а уреждат финансовите си взаимоотношенията на база сключен договор между тях и Издателя. Комисионната за ползване на ПОС терминала се заплаща от Издателя, като нейният размер е регулиран от Схемата.
Не на последно място платежният ни продукт с бранда Bcard, издаван от доставчици на платежни услуги, е много добро решение за над един милион пенсионери по неофициални данни, които получават пенсиите си все още на гишета. Имаме и Издател, който отскоро издава Bcard без такси за клиентите, което е добро решение за този вид сегмент.

С поетапното навлизането на незабавните плащания в лева с бранда Blink от 2021 г. ще се покрие постепенно и делът на ниско стойностните преводи и плащания, като преводите по телефонен номер чрез синхронизиране на контактите от телефона на малки суми в брой - между колеги, приятели, родители и деца и т.н. От своя страна бизнесът ще има голямо предимство да получава парите незабавно по сметките си по всяко време на денонощието, без значение дали денят е работен или не. Дори в скандинавските страни въведоха наскоро тип трансакция чрез инстант за получаване на пари в брой при търговец, което е още един начин на дигитализация там, където не е ефективно да се инсталира банкомат.

Споменахте, че продуктите на БОРИКА са изцяло национални. Какви са плановете за развитие на европейски и международен достъп на НКПС?

- Имаме сходна визия с подобни на нас картови схеми в Европа за създаване на оперативна съвместимост между нашите продукти. В този смисъл за европейски достъп работим от няколко години, съвместно с други локални схеми. Целта ни е Bcard да може да се използва равнопоставено на терминалната инфраструктура в Европа и скоро ще обявим подобно партньорство в ново дружество, регистрирано в Брюксел заедно със схемите на Германия, Франция, Испания, Белгия и Португалия, с които инвестираме и разработваме европейска технология за безконтактни картови плащания с използване на чип, наречена CPACE, която вече е регистрирана в EMVCo. Следим и европейките инициативи в посока на създаване на европейска схема за инстант плащания.

По отношение на международния достъп считаме, че пазарът е достатъчно наситен с подобни продукти. Нашата политика е насочена, както вече споменах към покриване на слабо електронизирани ниши в икономиката на страната ни, където международният продукт, поради своята по-скъпа себестойност и глобални правила, не е толкова подходящ. Все пак по искане на нашите Участници работим и за осигуряване на възможност за международен достъп. Миналата година сключихме договор с американската схема Discover Financial Services, с която ще създадем съвместен продукт - Bcard Discover. Всеки един от нашите издатели ще има възможността да добави международен достъп към националната си карта. Важното тук е да защитаваме интереса си като в България продуктът ще работи по правилата и ценовата политика на Bcard, a извън България по правилата на Схемата партньор. В момента стартира технологичната разработка на връзката между оператора БОРИКА и Discover, а следващата година планираме да пуснем първия сертифициран продукт Bcard с международен достъп.

Как се развива първата национална петролна карта? Какви са нейните предимства?

- Националната петролна карта стана реалност благодарение на новите правила за продукти "Bcard ограничени мрежи", за които вече споменах. Първата национална петролна карта с логото на benzin.bg се издава от "Мотобул" ЕАД. Петролната карта вече работи много успешно на няколко вериги бензиностанции в страната, обслужвани от четири приемащи институции, участници в Схемата. Издателят сертифицира при нас и други продукти, в които виждаме много голям стратегически потенциал за развитие в този сектор.

Освен национална петролна карта по развитието на какви други национални продукти работите?

- Съвсем скоро стартирахме и с пилотна "работодателска карта", към която очакваме да има значителен интерес и да се предлага на големи работодатели, които да забранят изцяло плащанията в брой в своите помещения. Това е карта, която е съчетана с контрол на достъпа, идентификация на служителя и други функционалности. Работодателят може да заложи лимит, който служителят възстановява или чрез заплатата си в края на месеца чрез интеграция на ТРЗ системата, или като зарежда от друга карта на служителя през сайт на схемата, който скоро ще пуснем публично. Също така самият работодател може да разширява ползването на картата при търговци извън помещенията си чрез договаряне на допълнителни отстъпки за служителите. Втората стъпка в развитието на този продукт е да го надградим със съчетаването на работодателската карта с платежната дебитна карта на служителя, а и с ваучер за храна, когато това стане възможно регулаторно.

В тази връзка виждаме голям потенциал и при електронизирането на хартиените ваучери за храна. Представили сме продукта на всички оператори на ваучери в България и сме инициирали предложение за промяна на наредбата пред Министерство на Финансите, която ги регулира законово.

В момента се намирате в кампания "Носи българското в себе си! Плащай с Bcard и се наслади на родното." Какви са целите и очакванията за нея?

- Нашите директни ползватели са издателите, а не крайния клиент. Тоест ние първо трябва да убедим издателите да издават нашите продукти и след това те решават как да ги представят към клиента си.

Самата кампания е част от стратегията , която цели да позиционира Bcard и продуктите на Националната картова и платежна схема на пазара. Целта ни е от една страна да подпомогнем издателите да промотират този продукт. А от друга - бихме искали клиентите да разберат повече за нашия бранд, който вече е видим в ПОС терминалната и банкоматна мрежа и самите те да търсят нашата карта при различни издатели. Това, върху което искаме да акцентираме в кампаниите си, е именно българското, което си струва повече от всичко да продължим да развиваме.

Докъде стигна позиционирането на Националната картова и платежна схема (НКПС) и как тя се свързва с развитието на проекта на БОРИКА за незабавни плащания Blink?

Националната картова и платежна схема (НКПС) е инициатива с нестопанска цел, включваща проекти с дългосрочно развитие. БОРИКА получи оперативно разрешение за работа по Схемата в средата на 2016 г. Преди това се намирахме в подготвителен период, в който направихме проучване между участниците на пазара за необходимостта от подобна схема. Всички се обединиха около очакванията, че подобен проект ще бъде двигател за развитието на целия сектор. Първата карта, която пуснахме на пазара, беше в средата на 2018 г. Оттогава не сме преставали да внедряваме технологии, които да осигурят на бранда равнопоставено приемане като метод за плащане спрямо това на другите картови брандове на пазара. Схемата успя да осигури контактно приемане на бранда Bcard навсякъде в страната, на всички банкомати и в търговската мрежа. В момента тече внедряването и на безконтактната функционалност, като към септември 2020 г. са заредени близо 30% от ПОС терминалите. Очакванията ни са до края на годината този процент да достигне до 60-70% от всички устройства. Пълното внедряване, което беше забавено от кризата с Covid-19 с близо три месеца, се очаква да се случи в първото полугодие на 2021 г. Това означава, че през следващата година картите ни ще могат да се приемат навсякъде както контактно, така и безконтактно. Следващата стъпка в развитието на Схемата е внедряването на мобилните незабавни разплащания под бранда Blink. В началото на тази година, с решение на съвета на директорите на БОРИКА, Схемата беше преименувана на Национална картова и платежна схема (НКПС), като в обхвата ѝ влязоха освен картовите и незабавните плащания чрез превод от сметка в сметка в лева. Това означава, че в бъдеще НКПС ще продължи да предлага картови продукти и услуги, които ще оперират под бранда Bcard, а незабавните плащания (преводи) в лева (т.нар. инстант плащания) ще оперират под бранда Blink. Имаме дългосрочен план за развитие на Blink, който включва всички доставчици на платежни услуги на пазара и преминаването им към стандарт ISO 20022 за обмен на съобщения. Схемата ще започне да внедрява в терминалната мрежа нови технологии, позволяващи разплащания и чрез мобилен телефон. Така клиентите ще могат да се разплащат незабавно от собствена сметка по сметка на търговеца единствено с мобилното устройство. Потребителите ще разпознават незабавните плащания чрез новото лого Blink, което ще се разпространи на терминалната мрежа в страната по план от 2022 г. Тук нашата основна задача е да осигурим поддръжка на функционалността от всеки тип смартфон, независимо от производителя и операционната система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK