Затова ето и ключовите въпроси, на които комисията вероятно няма да отговори, и интерпретацията на "Капитал", доколкото е възможна:

Скъпа ли е цената 5 лв. за акция на ПИБ?

Колко е реалната стойност на един финансов актив е тема, по която може да се спори безкрайно. Има разнообразни методи за оценка и вероятно, ако дадете задача на някой що годе умел финансист, той би могъл да обоснове почти каквато и да е цена в доста широки граници.

От една страна балансовата или счетоводна стойност на акциите на ПИБ е над 8 лв. Тя грубо казано се получава като собственият капитал на банката се раздели на броя акции и е важен измерител. По принцип всяко увеличение на капитала под балансова стойност води до разводняване за настоящите акционери, ако те не могат или не искат да запишат от новите акции. Същевременно, за да е меродавен този показател, инвеститорите трябва да вярват, че счетоводните баланси на банката отразяват действителността. За ПИБ през годините има доста индикации, че тя ги поразкрасява и при две поредни проверки (от БНБ 2016 г. и от ЕЦБ 2019 г.) й бяха наложени корекции за стотици милиони лева.

Те на хартия са изпълнени, и това е минало през печат от одитори и прието от регулаторите. Явно обаче не и в степен да убеди инвеститорите - на борсата акциите й в последната година се търгуват на нива между 3.60 лв. (след първоначалния анонс за увеличение на капитала на 5 лв.) и 1.50 лв. в началото на пандемията. По време на самата процедура по увеличение те бяха на нива около 2.50-2.80 лв. Тук класическият контрааргумент е, че Българската фондова борса е неликвидна и плитка и цените не са релевантни. За ниската цена и слабият интерес се изтъква и влиянието на COVID-кризата, макар нива близки до 5 лв. да нямаше и преди нея.

Има и други методи за оценка - сравнения с пазарните множители на други банки аналози в страната и региона. Като крайно обаче истинският индикатор дали цената е пазарна е търсенето. При обявената цена 5 лв. след 11 дена търговия с права не беше записана нито една акция от настоящ или нов инвеститор. А след аукциона за неизползваните права се включиха едва два такива - ББР и семейната фондация на Комарек, които сумарно вложиха в банката 196 млн. лв.

След края на увеличението на капитала днес акциите на ПИБ се търгуват на 1.87 лв., което оценява цялата банка, заедно с допълнително инжектирания капитал, на около 280 млн. лв. Всеки държавник, който счита, че инвестицията на публичен ресурс при 5 лв. за акция е добра и има възможност за печалба, днес би могъл да гласува за това със собствените си пари - да си купи от акциите на ПИБ с още по-голяма отстъпка. Ако е прав в анализите си, това ще му осигури няколкостотин процента печалба.

Естествено, на ниво държава негативите от цената, биха могли да се претеглят с ползите от приближаването към еврозоната. Балансът като крайно може и да е положителен, което обаче не променя принципният въпрос - разпореждането с квазидържавни средства на загуба. ББР би трябвало и чисто счетоводно да отчете такава - разликата между цената на придобиване и пазарната цена на акциите на ПИБ, в порядъка на 70 млн. лв. Единственият чисто технически въпрос е дали тя ще се види в отчета и като нетна загуба или под черта във всеобхватния доход, което е въпрос на счетоводна политика и тълкуване на стандарти.

Имаше ли друг начин?

В нормални условия единствено продавачът - самата ПИБ може да определи на каква цена би продавала акции. Ако тя няма нужда от този капитал, формално няма кой да й каже въобще да направи увеличение на капитала, нито на каква цена да е то. Така за държавата би останало единствено опцията да се включи или не. А аргументът е, че чисто технически ПИБ отговаря на изискванията за капиталова адекватност (прегледът и стрес тестовете на ЕЦБ не са обвързващи за нея).

Предвид големият политически залог в случая и по-голямата цел - влизане в ERM II и банковия съюз, едва ли в случая дебатът е протичал на тази формална плоскост. От една страна, да - банката би могла да играе сечено и да попречи на амбициите на БНБ и най-вече на тези на управляващите да отчетат външнополитически успех. От друга, никоя банка по света не е в толкова силна позиция, че да се конфронтира открито с финансовотото си министерство и регулатора си.

Теоретично БНБ има много лостове и опции за надзорни мерки, включително и в най-драстични случаи да предпише увеличение на капитала на банка при посочени от нея параметри и под условие, че акциите се запишат от посочени от нея лица. Това естествено не е предпочитан метод на работа и води със себе си рискове и гарантирани съдебни дела.

Държавна помощ ли е?

Чисто формално сделката успява да се прокрадне като пазарна. Условията това да стане са да има частни инвеститори, които да запишат поне 30% от емисията при същите условия, при каквито се включва и държавата. ЕК е прегледала и е преценила, че това е изпълнено. А другите институции и регулатори нямат отношение към този аспект.

Голямата неизвестна е дали наистина Карел Комарек участва при същите условия като държавата. Ако той получава насреща някаква допълнителна облага или гаранция, то това не би било така, но естествено това няма как да се докаже сега, като единствено евентуално след време би могло да проличи. Което отваря поле за хипотези и спекулации.

Една такава беше разгъната накратко с недомлъвки от Румен Гечев. Комарек е собственик на Sazka Group, един от най-големите хазартни оператори в Европа. Имал е интерес миналата година да придобие дял в лотарийния бизнес на Васил Божков. В последствие с промени в закона той беше закрит, като само държавният Български спортен тотализатор вече може да го извършва. Не е изключено обаче след време вратата отново да се открехне за него.

Друга опция е подсладител да му е предоставен от самите мажоритарни акционери в ПИБ. Договор за обратно изкупуване след време със солидна неустойка, паралелна сделка да му се прехвърли или заложи друг актив или нещо друго.

Ако някое от тези неща е факт, то реално сделката би представлявала непозволена държавна помощ. По време на парламентарната комисия зам.-финансовият министър Маринела Петрова увери, че не е имало никакви договорки с него и дори не се е знаело кой е до финалната права. Според нея представителите на DG Competition в ЕК на всяка стъпка са задавали много по-тежки въпроси, отколкото сега в комисията, и накрая са дали одобрението си.

Управителят на БНБ Димитър Радев също обясни, че при всички срещи по темата, на които е присъствал, въпросът за капитализацията на ПИБ не е стоял като отворен. От думите му стана ясно, че в БНБ все пак са знаели кой е от по-рано, макар и неформално, и че този инвеститор е имал интерес към ПИБ от много време. Все пак остава доста необяснимо да се съгласи на миноритарен дял под 10%, без никакво представителство в управлението, на цена, каквато видимо никой друг не иска да плати.

Трябва ли ББР да има представител в ПИБ?

Чисто юридически управителните органи на банката се избират с мнозинство от общото събрание на акционерите. След увеличението на капитала ББР притежава под 19% от капитала на ПИБ, докато Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев сумарно са с над 50%. Така държавната банка не би могла да им наложи никакво решение или своя номинация. Делът й дава право единствено да свиква общо събрание с предложения.

Чисто практически обикновено в корпоративния свят такъв дял (дори и при концентрирана акционерна структура) се съпътства с място или места в борда. Също така очевидно държавата има своите лостове да го изиска - най-малкото: ако тя поиска свой представител и той бъде отхвърлен, за самата ПИБ това би бил репутационен проблем.

Обратно: външен човек (особено ако е експерт с добра репутация) в борда е нещо, което би могло да внесе доверие, че банката не се управлява еднолично в полза на собствениците и приближените им - нещо, което след КТБ тегне като подозрение навсякъде. Чисто законово има решения като формирането на големи експозиции и отпускането на кредити на свързани лица, които изискват единодушно одобрение на управителния съвет.