Преди банковата зима
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преди банковата зима

Активите на Уникредит Булбанк се покачват с 1.2 млрд. лв. до 23.1 млрд. лв. Така тя си връща загубената лидерска позиция след вливането на Експресбанк в ДСК.

Преди банковата зима

Секторът остава на печалба до септември, но в следващите месеци с изтичането на мораториума вероятно спадът й ще продължи

Николай Стоянов
7262 прочитания

Активите на Уникредит Булбанк се покачват с 1.2 млрд. лв. до 23.1 млрд. лв. Така тя си връща загубената лидерска позиция след вливането на Експресбанк в ДСК.

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Банковият сектор отчита едва 15.7 млн. лв. печалба за септември и 45% спад за деветмесечието до 701 млн. лв.
  • Засега картината е спокойна и данните показват ръстове и при отпуснатите кредити, и при привлечените депозити.
  • С изтичането на кредитния мораториум и новата вълна на заразата и ограниченията лошите кредити ще започнат да растат.

От 23 банки и клонове на чуждестранни институции в България за деветмесечието 22 са на печалба. Не звучи кризисно, нали?

Зад тази лицеприятна фасада обаче се крие доста дълбок всеобхватен удар върху сектора, който вече се усеща, но тепърва ще се разгръща. Въпреки че кредитирането продължава да расте, финансовият резултат се свива - основно заради повечето провизии заради забавящата се икономика и неминуемото следствие - ръст на лошите кредити. Но натискът е по всички линии - хронично ниски доходности, свиващи се лихвени маржове и дори (напук на всеобщото усещане) понижаване на приходите от такси.

Този коктейл вече доведе до стопяване на печалбата на сектора за деветмесечието до 701 млн. лв. при 1.27 млрд. лв. за същия период на 2019 г. А само за септември тя е едва 15.7 млн. лв. - най-ниско ниво от три години, като тогава месечната загуба се дължеше на еднократно ударно отписване на лоши кредити от ОББ след приключилото придобиване от KBC и сливане със Сибанк. Сега също стоят 137 млн. лв. обезценки през месеца (и почти 250 млн. лв. за тримесечието), но доста по-широко разпръснати.

Отложени загуби

Основната причина банките още да показват доста добро представяне въпреки блокираната икономика през пролетта, ръста на безработицата и спада на доходите е кредитният мораториум. В месеците от началото на кризата фирми и хора със заеми за над 9 млрд. лв. получиха възможност да не правят вноски за до шест месеца по главници и лихви, без това да се брои автоматично за просрочие. Сега тези полугодишни отсрочки започват да свършват и хиляди компании и граждани ще трябва отново да започнат да обслужват кредитите си. А ако не могат, те ще се превърнат в необслужвани заеми и банките ще трябва да заделят провизии за тях. Това обаче изисква няколко месеца просрочие, които тепърва ще започнат да текат след изтичане на мораториума.

Това е и причината за сравнително малкото покачване на разходите за обезценки, ако 80% ръст на годишна база може да се нарече така. Те скачат до 627 млн. лв. за деветмесечието при 348 млн. лв. за януари - септември 2019 г. и 447 млн. лв. за цялата минала година.

Тези провизии идват по две линии. От една страна, въпреки мораториума за банките остава задължение да начисляват обезценки, където има основание - например заради рязко влошени резултати на корпоративните клиенти. А освен това заради влошените макроикономически прогнози те би трябвало да заделят и повече провизии за бъдещи загуби. Така като цяло и резултатите на банките по тримесечия зависят най-вече от това в кой момент начисляват тези обезценки. Например за юли - септември най-голяма печалба - 42.2 млн. лв., отчита ОББ, при която през периода обезценките се покачват с едва под 3 млн. лв. след близо 40 млн. лв. през предходните три месеца.

Най-големите банки в страната - Уникредит Булбанк и ДСК, отчитат и най-големи печалби за деветмесечието, но и при двете те са съществено подкрепени от приходи от дивиденти. При Булбанк те са 99 млн. лв. и идват най-вече от дъщерното дружество за потребителско кредитиране, а при ДСК са 74 млн. лв., от които съществената част са натрупани печалби от минали години на пенсионноосигурителната компания в групата "ДСК-Родина".

Вирусът на растежа

Другата интересна тенденция е, че въпреки пандемията продължават ръстовете както при раздадените кредити, така и при набраните депозити от банките.

При фирмените заеми продължава трендът на забавяне на ръста на годишна база, но след спада през второто тримесечие има ръст през третото, и то с над 530 млн. лв., като така те надхвърлят 37 млрд. лв. Той е разпръснат, като единствено няколко от чуждите клонове и част по-малките местни банкови играчи отчитат спадове. С най-голямо покачване в номинално изражение е Уникредит Булбанк (171 млн. лв.), следвана от Прокредит банк (121 млн. лв.). Последната въпреки по-скромния си размер е най-растящата в сегмента на годишна база - 312.6 млн. лв., или 18.6%.

В сектора на домакинствата най-съществени тримесечни ръстове отчитат ДСК (154 млн. лв.), Пощенска банка (152.8 млн. лв.) и ОББ (104.6 млн. лв.). Тук също има плавно забавяне на темпа на годишен растеж, но от по-висока база и той остава над 7.7% за целия пазар и над 10% за ипотечните заеми, докато при потребителските кредити ръстът пада под 5%. Те са подкрепени и от над 80 млн. лв. безлихвени кредити от антикризисната мярка през държавната ББР.

При депозитите ръстът е повсеместен, като през трето тримесечие той е движен предимно от фирмите (+ 2.6 млрд. лв. до рекордните 30.6 млрд. лв.). Домакинствата увеличават спестяванията си с 830 млн. лв. до малко под 60 млрд. лв. Тук движещи сили вероятно са сезонният фактор (макар и слабото лято все пак осигурява доходи за сезонни работници) и трупането на резерви за черни дни. Това е и добра новина за банките, тъй като запазва свръхликвидността им непокътната - при липсата на вноски покрай мораториума, ако някои банки трябваше да поемат и съществени тегления от клиенти, това можеше да доведе до изчерпване на ликвидните им ресурси.

Последните прогнози на БНБ от септември са за 2020 г. ръстът на кредитирането за фирмите да е символичните 0.2%, а на домакинствата - 5.7%, което, за да се сбъдне, трябва да видим още забавяне през последните месеци на годината. През следващите две години централната банка залага на възстановяване, но без то да достигне темповете на растеж от преди кризата. За сметка на това БНБ очаква съвсем плавно понижаване на ръста на депозитите с 1 процентен пункт до 8.7%.

Рекорди посред криза

Със сигурност корона кризата още не се е проявила в пълната си сила за банковия сектор. Данните на БНБ показват и че вече мораториумът за първите кредити изтича. "Спрямо 31 август 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства е намалял с 2267, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, спада с 48 млн. лв.", пише в месечния обзор на състоянието на банковия сектор на БНБ. Обяснителната бележка за спада от централната банка е, че понижението се дължи на доброволно отказалите се кредитополучатели, първоначално подали молба за ползване на възможностите на мораториума, и на онези, за които гратисният период по мораториума е изтекъл. В следващите месеци предстои още милиарди заеми на най-пострадалите от кризата фирми и домакинства да излязат от фризера и да трябва да се обслужват, което ще предизвика ръст на просрочията и на необслужваните експозиции. А новата вълна на покачване на заразените вече занижава очакванията за бързо икономическо възстановяване и може да дерайлира прогнозите.

Все пак сегашната междинна картина показва и рекорди - ръстовете в привлечените средства и задължителното капитализиране на печалбите за 2019 г. доведоха банковите активи до най-високото им ниво - 119.2 млрд. лв., а логично и повечето банки отчитат лични рекорди в балансовите си числа. Уникредит Булбанк се завръща като лидер с почти 23.1 млрд. лв. активи, след като към средата на годината беше загубила топ позицията си заради приключилото вливане на Експресбанк в ДСК.

Освен това и капиталовите показатели на банковата система се подобриха чувствително до рекордни нива - 22.1% адекватност на базовия капитал от първи ред (CET1) и 23.1% обща капиталова адекватност. Това обаче се дължи най-вече на временните облекченията на европейско ниво и най-вече на отпадане на рисковите тегла на ДЦК, деноминирани в чужда валута. Тези регулаторни промени обаче не произвеждат повече стабилност, а само усещането за такава - помагат на банките да продължат да отговарят на изискванията.

Темата накратко
  • Банковият сектор отчита едва 15.7 млн. лв. печалба за септември и 45% спад за деветмесечието до 701 млн. лв.
  • Засега картината е спокойна и данните показват ръстове и при отпуснатите кредити, и при привлечените депозити.
  • С изтичането на кредитния мораториум и новата вълна на заразата и ограниченията лошите кредити ще започнат да растат.

От 23 банки и клонове на чуждестранни институции в България за деветмесечието 22 са на печалба. Не звучи кризисно, нали?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK