Печалбата на банките до октомври пада с 43% до 796 млн. лв.
Данните за месеца са сред най-добрите от началото на пандемията, но тепърва ще се усещат ефектите от втората вълна
Банковата система отчита 95 млн. лв. печалба за октомври, с което натрупаният резултат от началото на годината достига 796 млн. лв. Това е с почти 600 млн. лв., или 43%, по-ниско от резултата за същия период на 2019 г. За цялата минала година печалбата на сектора беше 1.675 млрд. лв., но с еднократни подобрители в последния месец, което означава, че към края на 2020 г. резултатът вероятно ще е наполовина. Сега положителни ударни ефекти са малко вероятни, а, напротив, втората вълна на пандемията и краят на кредитния мораториум по-скоро ще теглят в обратна посока.
Заразата в отчетите
Основната причина за спада, естествено, са по-високите провизии, свързани с влошената икономическа перспектива. Разходите за обезценки за десетте месеца са 691 млн. лв. при 385 млн. лв. за същия период на 2019 г. и 430 млн. лв. за цялата година.
Засега балансите не показват скок на лошите кредити благодарение на мораториума, който даде възможност за шест месеца да се спре обслужването на кредити, без това да се брои за просрочие. Така ръстът на обезценките в голямата си част се дължи вътрешни модели на самите банки, които залагат провизии за бъдещи загуби. Политиката за признаване на тези загуби обаче варира силно, така че е възможно някои банки тепърва да трябва да отчитат загуби.
Ударът по рентабилността не идва само по тази линия. Нетният лихвен доход се свива с над 120 млн. лв. до 2.196 млрд. лв. за януари - октомври. А нетният доход от такси и комисиони също се понижава с около 75 млн. лв. до 850 млн. лв. Това са двата основни приходоизточника на банките, които обяснимо са под натиск при криза. И при очакванията за позамръзване или поне позабавяне при кредитирането тази тенденция може още да се задълбочи. В предходните години банките успешно компенсираха свиващите се маржове заради ниските лихви с нов бизнес, но сега това ще е още едно предизвикателство.
Изходът от мораториума
Данните показват, че към края на октомври 8.53 млрд. лв. експозиции остават под мораториум, като вече над 0.5 млрд. лв. са излезли от него с изтичането на шестмесечния период. В следващите месеци този процес ще се ускори и все повече клиенти ще трябва да се завърнат към обслужването на кредитите, като само през изминалия ноември те би трябвало да са за над 2.5 млрд. лв.
Това съвпада с новата вълна на медицинската криза и новото частично затваряне на икономиката, което може да се окаже предизвикателно за много компании. Така появата на просрочия вероятно ще оказва допълнителен натиск за провизиране в края на годината. Все пак превръщането на кредитите в лоши става чак след месеци необслужване и чак тогава се налагат съществени обезценки. Така по-съществен негативен ефект би имало чак в отчетите за първо тримесечие на 2021 г. А при леко преминаване през локдауна той би могъл и да не е толкова съществен. На този етап банкери коментират, че първоначалните индикации от излизащите от мораториума са оптимистични и в голямата си част клиентите успяват да се завърнат към редовното обслужване на заемите. Дори обаче да предположим, че те ще са 80-90% от всички, то пак говорим за поне около 1 млрд. лв. нови лоши кредити.
Оптимизмът на банкерите
Засега в сектора не виждат причини за големи притеснения. Банкери уверяват, че въпреки предизвикателствата са добре капитализирани, свръхликвидни и съответно повече от готови да кредитират, стига да има търсене. А лихвените проценти се очаква да се запазят на и около рекордно ниските си нива. Всичко това с уговорката, че в момента всяка прогноза има кратък срок на годност и може тотално да се преобърне с нови тревожни данни за епидемията или пък с бързото й ограничаване с успешно масово ваксиниране.
