Когато банкерите са оптимисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато банкерите са оптимисти

Когато банкерите са оптимисти

Въпреки че в сектора очакват възстановяване догодина, те ще поискат от БНБ удължаване на кредитния мораториум

Николай Стоянов
6408 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Топ мениджърите във финансовия сектор очакват възстановяване догодина, като лихвите ще останат ниски и все пак ще има ръст на кредитирането.
  • Въпреки позитивните очаквания обаче клиентите вероятно ще получат възможност за още три месеца мораториум по вноските си.
  • Дори и без COVID-19 секторът ще остане притиснат от свити маржове, конкуренция от технологични компании и регулации.

Икономическите кризи са период, в който банките обичайно имат сериозни проблеми. Дори и при най-разумното и консервативно кредитиране трудностите за бизнеса неминуемо произвеждат просрочия и необслужвани заеми, а те започват да изяждат печалбите. А силен, повсеместен и изненадващ шок, какъвто беше избухването на COVID-19 пандемията, звучи като рецепта за солидна ударна вълна и към финансовия сектор.

В края на годината, белязана от вероятно най-дълбоката глобална рецесия от Втората световна война насам, настроенията в българската банкова общност далеч не са апокалиптични. Напротив, сред топ мениджърите, участващи на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал", по-скоро витаеше умерен оптимизъм, но без да са нахлузени розови очила. Всички те очакват предизвикателства в следващите месеци с изтичащия кредитен мораториум и ефектите от втория локдаун в момента за бизнеса, но са уверени, че този път са влезли в кризата в достатъчно добро здраве. А това ще им позволи да не са в режим да мислят за оцеляването си, а за активно кредитиране.

Здраво корабче сред големите вълни

Като цяло добра оценка за изходното състояние и на публичните финанси, и на банковия сектор даде подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", Калин Христов. Според него България все още е с ниска задлъжнялост и бюджетните дефицити ще могат да се финансират лесно с дълг. Неговите притеснения, споделяни от години насам, са в дълбоките структурни проблеми на Европейския съюз, които с пандемията се увеличават и ще останат ограничител за потенциала на възстановяване на целия континент. С всички традиционни уговорки колко е трудно в момента прогнозирането, той по-скоро очерта причините защо възстановяването едва ли ще е бързо. Добрите новини около ваксините срещу коронавирус намаляват риска от нови затваряния на икономиките, но остава несигурност как те ще могат да бъдат поставени масово и каква част от населението ще пожелае да се включи. А отделно някои сектори ще останат дългосрочно засегнати дори и след края на епидемията.

Според Христов мерките във финансовия сектор досега са били навременни и са изиграли ролята си. Към септември капиталовата адекватност на банковия сектор е по-висока от началото на кризата заради регулаторни облекчения на европейско ниво, но и заради забраната да се разпределят дивиденти, които превърнаха близо 1.7 млрд. лв. печалба за 2019 г. в капитал. Сигналът от БНБ е, че тази мярка ще остане в сила и през следващата година. Въпреки мораториума е запазена и високата ликвидност, която според централния банкер се дължи на рационалното поведение на домакинствата да генерират спестявания предвид икономическата несигурност.

Мораториум 2.0

По отношение на самия мораториум подуправителят по-скоро счита, че в голяма степен е изчерпан като инструмент и ако бъде продължен, той няма да носи съществени ползи. "Мораториумите са добри за временно решение. Проблеми на платежоспособността не могат да се решат с такива мерки и те с времето стават все по-неефективни. Сектори с такива дългосрочни проблеми трябва да се адресират по други начини - с фискална политика или държавна подкрепа", уточни Калин Христов.

Все пак с последни промени от Европейския банков орган беше дадена възможност мораториумите да се удължат с още шест месеца до март 2021 г., но до максимум 9 месеца за кредитополучател. Това ефективно означава, че вноските биха могли да останат замразени за още 3 месеца, тъй като повечето затруднени клиенти вече са ползвали 6 месеца. В България мораториумът беше частен, по инициатива на Асоциацията на банките в България (АББ), а не наложен от регулатора, и тя вече съобщи, че работи по проект за удължаването му, което подлежи на одобрение от БНБ.

Освен скептичния поглед на Калин Христов обаче и управителят на БНБ Димитър Радев наскоро даде сигнал, че централната банка не възнамерява да го продължава, а е готова при нужда с други мерки за подкрепа - предимно капиталови облекчения. Това обаче беше преди новия локдаун, като сега източници на "Капитал" от сектора казват, че е възможно регулаторът да е по-благосклонен към ново отсрочване. Това обаче вероятно ще е съпътствано с мерки, които да неутрализират трупащия се риск за банковата система. Това се загатва и в съобщението на БНБ: "Също така банките следва да осигурят необходимите им ресурси за посрещане на бъдещо влошаване в качеството на кредитите. Поради това Българската народна банка планира да продължи и през 2021 г. да прилага всички мерки, приети през месец март 2020 г., като мярката за неразпределение на дивиденти ще покрие и печалбите от текущата година."

Сред банкерите мнението за ползата от продължаване на мораториума също не е единно, като някои считат, че не само не е необходим, а дори е вреден. Реално той е механизъм, който не толкова помага на клиентите, колкото на самите банки - така те могат да отлагат начисляването на задължителните провизии за необслужвани или преструктурирани заеми, а с това и загубите. Това само временно маскира проблеми, като позволява капиталовите показатели да изглеждат по-добре, но ги оставя да се натрупат. Някои банки консервативно могат да заложат провизии за загуби за бъдещи периоди и да неутрализират този риск, което вече се наблюдава, но няма гаранция, че това се прави от всички. А това изкривява картината, и то в полза на по-рисковите играчи.

Банкирането - между революцията и класиката

Извън COVID неволите секторът остава под натиск и по други линии, които действат отдавна. Някои от тях са повтаряни от години - ниски лихвени нива, които изяждат маржовете, и засилващи се регулации. Председателят на АББ и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов очерта и някои по-дългосрочни и не толкова експонирани заплахи. Едната от тях са големите технологични компании, които отхапват от банковия бизнес, без да са регулирани. "Те имат свобода и милиарди клиенти. Имат и предимство да могат да работят дълго на загуба, докато банките трябва да осигуряват текуща печалба, за да привличат инвеститори", заяви Андронов, като обаче според него, за да запазят това, те няма да искат да се превърнат в банки, така че е вероятно двата сектора да се развиват в симбиоза. Друг голям и пренебрегван фактор според него е "зелената регулация", с която все повече секторът ще трябва да се съобразява.

Според главния изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова най-важните тенденции, които трябва да се следят, са качеството на кредитните портфейли и възстановяването, а Добромир Добрев, зам.-председател на управителния съвет на Райфайзенбанк, очерта като основно предизвикателство управлението на ликвидността: "В предходната криза имаше недостиг, а сега е свръхмного". И двамата обаче залагат на оптимистични прогнози за запазване на ниските лихви и продължаващ ръст на кредитирането, като очакват възстановяване още през пролетта и по-осезателно във втората половина на 2021 г.

Позитивни са очакванията и на Христо Илиев, който е основател и председател на борда на една от най-големите компании в сферата на недвижимите имоти в странат- AG Capital. "В началото на пандемията бяхме с много негативни очаквания, но те не се оправдаха. През годината се финализираха много започнали преди това сделки с минимални промени в условията. Вероятно и заради мерките, но няма и distress имоти на пазара, наемателите си плащат вноските. Най-печеливши са сегментите на жилищните и логистичните площи", обясни Илиев. За него обаче в по-дългосрочен план остават въпросителни в много области: моловете (доколко ще се запази този бум в онлайн пазаруването), офис сегментът (доколко ще остане тенденцията за работа от къщи), жилищата (дали във връзка с последното няма да се търсят по-големи жилища).

По-умерен беше тонът единствено от Тамаш Хак-Ковач, който едва от няколко седмици пое управлението на ДСК. "Очаквам възстановяването да е много по-бавно заради лошата ситуация с втората вълна в България. Търсенето на кредити ще е слабо, което при конкуренцията между банките ще произведе отпускане на стандартите и ценови натиск. Кредитополучателите ще са в изключително изгодна позиция", каза той.

Той внесе контрапункт и по отношение на очакванията на останалите банкери за по-ударна дигитализация и внедряване на иновации вследствие на пандемията. "Моето виждане за банкирането е доста по-опростено. Банките правят три неща - пазят пари (депозити), трансформират пари (кредити) и придвижват пари (преводи). В корпоративното банкиране не сме виждали иновация от 150 години, а в потребителското последната е от 50-те години на миналия век - кредитната карта. Всички останали иновации не са банкови - подобренията на потребителския интерфейс и изживяване са неща, които технологичните компании правят от десетилетия", обясни Хак-Ковач.

"В икономически план всички надценихме шока от първата вълна, но сега не бива да подценяваме втората. Тя може да е по-плитка, но по-дълга."

Петър Андронов, председател на Асоциация на банките в България
Темата накратко
  • Топ мениджърите във финансовия сектор очакват възстановяване догодина, като лихвите ще останат ниски и все пак ще има ръст на кредитирането.
  • Въпреки позитивните очаквания обаче клиентите вероятно ще получат възможност за още три месеца мораториум по вноските си.
  • Дори и без COVID-19 секторът ще остане притиснат от свити маржове, конкуренция от технологични компании и регулации.

Икономическите кризи са период, в който банките обичайно имат сериозни проблеми. Дори и при най-разумното и консервативно кредитиране трудностите за бизнеса неминуемо произвеждат просрочия и необслужвани заеми, а те започват да изяждат печалбите. А силен, повсеместен и изненадващ шок, какъвто беше избухването на COVID-19 пандемията, звучи като рецепта за солидна ударна вълна и към финансовия сектор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gmw46695127 avatar :-|
    gmw46695127

    The Bulgarian banks are with some 9bn BGN potential bad credits after Covid Credit moratorium. Observe that banks will not be bailed out from government as EU banks to show who is really creating the corruption and that EU banks are controlling the Bulgarian Central Bank BNB and Government with brain Implants and Mind Control on the waves of A1 and Tetra EU network. Banks should according to EU directive be bailed in with stocks , bonds and big deposits. EU banks have some 5 bn EUR deposits that should be enough if they bankrupt due to bad loans. Please EU people observe Bulgarian banks , I will observe your money not to be wasted on EU banks that are also close to bankruptcy after bad management last decade , zero bound interest rate by ECB , even negative, and covid.  


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK