В последните години българските банки се справяха с много предизвикателства - крахът на КТБ, мащабни проверки и стрес-тестове, тежки регулаторни промени и навлизане на финтех конкуренти. Но не и с вътрешни корпоративни драми - повечето са част от големи международни групи, а в останалите контролът е в твърдо ядро от местни играчи.
Сега обаче изплува и случай, в който прехвърчат искри между акционери. Историята накратко - решенията на последното общо събрание на Инвестбанк са оспорени от миноритарния инвеститор Адил Саид Ахмед ал Шанфари, който притежава 28% дял. Той е недоволен от промените в устава, както и от изваждането от надзорния съвет на приемания за негов представител Димитрийка Андреева, приети с гласовете на основния собственик Петя Славова, която пряко и чрез свързани лица държи около 70% от капитала.
Вписването на решенията на този етап е блокирано чрез съдебно определение, стъпило основно на процедурни неточности при провеждането на събранието, като обаче не е ясно на какво може да разчита Шанфари дългосрочно чисто юридически предвид, че въпреки вложените през годините солидни суми, уставът на Инвестбанк не му дава някакви съществени правомощия.
Същността на спора
Проведеното на 4 ноември общо събрание е кратко. Едната точка са промени в устава относно вида решения, които управителният съвет може да взема самостоятелно, без предварителна или последваща санкция от надзорния съвет. Може би най-важното - отпада нуждата да се потвърждават сделки за стойност над 10% от собствения капитал на банката. Втората точка е продължаване на мандата на двама от членовете на надзорния съвет (Петя Славова и контролирания от нея "Феста холдинг") и промяна на третия - Димитрийка Андреева. Вместо нея е предложен Мартин Богданов, който още в средата на октомври е получил одобрение от БНБ. Той има дълги години опит в банковия сектор - бил е управител на банката на ПИБ в Албания, след това директор корпоративно банкиране в Общинска банка (в ерата на Христо Ковачки), а после на директорски постове в Алфа банк и Пощенска банка. Последните пет години е изпълнителен директор на българското поделение на литовския финтех Paysera.
Повечето аргументи в исковата молба за блокиране на решенията са чисто процедурни. По-същественото обаче е, че там има и недоволство от начина на провеждането на капитализирането на Инвестбанк в началото на годината, което беше наложено след констатирания недостиг от ЕЦБ. Тогава няколко пряко или косвено контролирани от Петя Славова дружества записаха близо 22 млн. нови акции при цена 1 лв., а две емисии подчинен срочен дълг за 20 млн. евро (39.2 млн. лв.), притежавани от Шанфари, бяха конвертирани в капитал, но при оценка 20 лв. за акция, като така той получи под 2 млн. акции. Така делът му пада от 32.6 на 28%.
От обясненията на Шанфари пред "Капитал" става ясно, че той се чувства подведен. "В този труден момент от Инвестбанк се обърнаха към мен за съдействие. [...] От ръководството на банката ми беше обяснено, че БНБ няма да разреши акционерното ми участие в банката да надхвърли 33%", коментира той.
В отговор на въпросите на "Капитал" главният изпълнителен директор на Инвестбанк Здравка Русева заяви лаконично: "Всички законови изисквания относно провеждането на общото събрание на акционерите са спазени и не са налични основания за претенции." Тя уточни, че акционерният конфликт не се отразява по никакъв начин на дейността на банката, която приключва годината с изцяло завършени проекти, свързани с модернизация на АТМ мрежата, дигитализация, иновативни онлайн депозитни и кредитни продукти.
Търпението на "спасителя"
Адил Саид Ахмед ал Шанфари е представител на богата оманска фамилия, чиято дейност е обединена в Shanfari Group of Companies, създадена от баща му през 1960 г. Нейното име се появи в България за пръв път още през 2008 г. като потенциален кандидат за фалиралия "Кремиковци". Инвестицията му в Инвестбанк е от 2012 г., като тя идва, след като година по-рано БНБ поиска от банката да увеличи капитала си с 50 млн. лв. Тогава сумата е осигурена от Шанфари, който влиза като акционер с 25% дял лично, а не през фамилния конгломерат. През следващите години делът му се покачва до малко под 33%, а също така той осигурява и още средства под формата на подчинен срочен дълг, което прави инвестицията му сумарно над 100 млн. лв.
Според неофициална информация на "Капитал" свръзката между него и Петя Славова е била направена от адвокат Цветан Цанев, чието име нашумя около скандала с преведените по сметки в Инвестбанк пари от венецуелската държавна петролна компания. Димитрийка Андреева се счита за близка до него.
Самият Шанфари описва решението си да вложи пари в Инвестбанк като икономически обосновано - очаквания с влизането в ЕС банката да се възползва от открилите се възможности. Същевременно обаче признава, че от 2011 г. не е получавал никаква възвращаемост под формата на дивиденти, лихви или облаги. "Бих искал да знаете, че е много вероятно да поискам всички дължими суми, на които имам законно право, с професионалната помощ и експертиза на Адвокатско дружество "Брага и партньори", които ме представляват в момента", каза той.
Друга негова заявка е, че след платената "много висока цена" да подкрепи Инвестбанк да отговори на капиталовите изисквания остава много ангажиран с банката и нейното бъдеще: "Занапред очаквам да увелича участието си в дейността ѝ. Въпросът е доколко регулаторът на банковия сектор - Българската народна банка, е в състояние да гарантира интересите на чуждестранните инвеститори в български банки", обяснява Шанфари.
Ще е любопитно какви ще са юридическите му оръжия да постигне това. На въпрос на "Капитал" дали разполага с някакви други гаранции, договорени с банката, той обяснява, че темата е конфиденциална. "Но мисля, че вие може да предположите какъв би бил отговорът ми с оглед предприетите от мен действия и категоричното ми решение да търся правата си по законов ред", казва още той.
В последните години българските банки се справяха с много предизвикателства - крахът на КТБ, мащабни проверки и стрес-тестове, тежки регулаторни промени и навлизане на финтех конкуренти. Но не и с вътрешни корпоративни драми - повечето са част от големи международни групи, а в останалите контролът е в твърдо ядро от местни играчи.
Сега обаче изплува и случай, в който прехвърчат искри между акционери. Историята накратко - решенията на последното общо събрание на Инвестбанк са оспорени от миноритарния инвеститор Адил Саид Ахмед ал Шанфари, който притежава 28% дял. Той е недоволен от промените в устава, както и от изваждането от надзорния съвет на приемания за негов представител Димитрийка Андреева, приети с гласовете на основния собственик Петя Славова, която пряко и чрез свързани лица държи около 70% от капитала.
14 коментара
Самият факт, че позволяват на служители като Диана К. да работят в банката и то на такава позиция, говори достатъчно за управлението на банката...
Съгласен съм, аз съм един от многото пострадали от непрофесионализма на Диана К. За щастие не изгорях с много, но има хора които все още страдат заради нея.
Аз лично не съм имал контакт с Диана К., но съм слушал от познати, че не и е чиста работата и че доста хора са подали жалба срещу нея, за некоректната и работа.
Здравейте, Диана К. е лице, което със сигурност може да Ви звънне за да иска "дребна сума" от Вас за да ви мине някоя транзакция.
При мен изнудването беше продължително. Накрая нито си свършиха работата, както обещаваха докато им давах пари, нито видях нещо обратно... Много жалко , че това нещо продължава толкова дълго и все още безнаказано!
Здравейте, Диана К. е разследвана и разпитвана многократно от икономическа полиция за измами и източване на сметки, как изобщо все още има хора които се доверяват на тази банка?
Дамата е директор, а търгува с личните данни на клиентите на банката. Безобразие!
Само от репутационна гледна точка на банката. има достатъчно причини да бъде махната от този пост, но може би благодарение на тези техни качества са назначени...