Тамаш Хак-Ковач: Инвеститорите започват да гледат на България като на член на еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тамаш Хак-Ковач: Инвеститорите започват да гледат на България като на член на еврозоната

"В повечето случаи, когато банковият пазар е доминиран от местен капитал - независимо държавен или частен - рано или късно това се оказва много скъпо за данъкоплатеца", посочва Тамаш Хак-Ковач

Тамаш Хак-Ковач: Инвеститорите започват да гледат на България като на член на еврозоната

Според новия главен изпълнителен директор на Банка ДСК всички трябва да се подготвят, че отрицателните лихви ще останат дълго

Николай Стоянов
9451 прочитания

"В повечето случаи, когато банковият пазар е доминиран от местен капитал - независимо държавен или частен - рано или късно това се оказва много скъпо за данъкоплатеца", посочва Тамаш Хак-Ковач

© Банка ДСК


Визитка

Тамаш Хак-Ковач е новият председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Той пое поста миналия ноември от Виолина Маринова, която ръководи институцията от приватизацията й от OTP Group през 2004 г. Тя се оттегли малко след като финализира вливането на Експресбанк в Банка ДСК, което я изведе до близо 23 млрд. лв. активи и я затвърди като лидер в банкирането на дребно.

Преди да дойде в България, от 2012 г. Хак-Ковач управлява поделението на унгарската банкова група в Украйна. Кариерата до присъединяването му към OTP е свързана с Commerzbank. От 2000 до 2007 той е главен изпълнителен директор на дъщерната й банка в Унгария, след това до 2010 г. на тази в Русия, а от 2010 отговаря за целия регион на Централна и Източна Европа.

Идвате от Украйна, която е на изток и извън ЕС, а очевидно познавате и Унгария, която е по-близо до Запада. България е някъде между тях - как я оценявате като икономика, бизнес климат, стандарт на живот...

Работил съм на пет пазара и краткият ми отговор е, че хората са еднакви навсякъде. Всяка страна иска да е различна - руснаците се считат за уникални, украинците се считат за уникални, а унгарците се считат за особено уникални. Но всъщност никой не е различен. От опита си мога да кажа, че корпоративната култура е по-силна от националните особености.

Извън това, макар да напуснах Унгария преди 15 години, не мисля, че България е някъде по средата между нея и Украйна. Мисля, че е много сходна с Унгария - като икономическо развитие, размер и дори донякъде в политическо отношение. Може жизненият стандарт да е по-нисък, но не го усещам в София. В страната може и да е различно. Вероятно затова OTP сме успешни тук - разбираме пазара, сякаш е домашен.

Но някак усещането е, че Унгария и другите страни от Централна Европа привличат повече чуждестранни инвестиции от България...

Не е вярно. Според мен просто България е малко закъсняла за партито. Централноевропейските страни започнаха да привличат инвестиции втората половина на 90-те, а вече веднъж стъпили компании по-лесно увеличават инвестициите си. Но това е като с възрастта на хората - въпрос на съзряване. Ако двама души са на 5 и 15 години, разликата е голяма. Но ако са на 65 и 75 години, тя няма значение - те са просто двама възрастни. Така че не мисля, че България е изостанала, а по-скоро наваксва заради късното си включване. Не виждам и някакви големи различия между структурата на икономиките на Унгария и България.

А по отношение на банкирането виждате ли нещо специфично на тукашния пазар?

В сравнение с Унгария - не. В сравнение с Украйна - има много разлики. Тя може и да не е пример за банкиране като цяло, но е много напред в развитието на дигиталните канали.

Ако има една голяма разлика, тя е успехът на евроинтеграцията на България. Инвеститорите вече започват да гледат на България като на членка на еврозоната, а това понижава риска и съответно увеличава апетита за поемане на риск.

Наистина подходите са различни - Унгария е открито скептична към еврото. Коя стратегия според вас е по-успешна дългосрочно?

Това е сложен въпрос и бих го разделил на две. Едната част е теоретична икономика и се отнася до устойчивостта на еврозоната. Но това е тема, която обикновените хора, а дори и голяма част от икономистите не разбират. Затова за мен еврото е по-скоро национална цел - да си част от Европа. Така че лично за мен като гражданин българският подход е по-добър. Не съм гледал проучвания, но предполагам, че еврото има и публична подкрепа, особено ако хората не са манипулирани. В крайна сметка въпросът се свежда до това къде искаш да живееш - в Москва или в Берлин. Така че за мен това е исторически избор и влизането в еврозоната е последната крачка, като няма връщане назад като при Brexit.

Друга разлика е, че в България банковият сектор е доминиран от чужди капитали, а в Унгария и Украйна от местни. Какви са предимствата и недостатъците на двете?

Недостатъците са много ясни. В повечето случаи, когато банковият пазар е доминиран от местен капитал - независимо държавен или частен, рано или късно това се оказва много скъпо за данъкоплатеца. България също има скорошен опит с банкови фалити. Политиците не го усещат, докато не се наложи да харчат голям процент от БВП за спасяване на банки. Хората също не го усещат - ще е много здравословен експеримент, ако при такъв случай се изпрати фактура на всеки данъкоплатец: "Похарчихме 10% от БВП за тази банка, това е вашият дял - моля, платете." Тогава хората веднага ще разберат последствията. Така че за мен това в дългосрочен план винаги е лоша стратегия.

OTP не е местна банка, тя е международна институция и навсякъде прилагаме едни и същи принципи. А предимствата на чуждестранните банки също са ясни. Първото е чуждо ноу-хау и стандарти, второто е чужд капитал и трето - конкуренция. Вижте лихвите, които българските клиенти плащат - това са плодовете на засилената конкуренция.

В повечето случаи, когато банковият пазар е доминиран от местен капитал - независимо държавен или частен - рано или късно това се оказва много скъпо за данъкоплатеца.

Тамаш Хак-Ковач

главен изпълнителен директор на Банка ДСК

В пандемията банкирането се променя, а Банка ДСК е банката с най-много клонове. Те тежест ли са и колко е оптималният размер на мрежата?

Не мисля, че банкирането се променя толкова бързо. Много числа за ръстове се цитират, но мисля, че те са манипулативни. Промяна, разбира се, има, но противно на общото мнение, нямам усещане, че тя се ускорява.

Няма такова нещо като оптимална клонова мрежа. Като с бензиностанциите е - няма във всяко село просто защото няма достатъчно клиенти. Зависи от търсенето, от потребителското поведение, а то не се променя рязко.

Все пак в този период, предполагам, много клонове са по-празни от обичайно, а така носят разходи, без да има ползи...

Пандемията е краткосрочен ефект. Тепърва ще видим дали поведението се променя трайно. За мен клоновата мрежа не е стратегическо, а тактическо решение. Обслужването в клон със сигурност ще става все по-скъпо, а дигиталното - все по-евтино. България се развива и трудът става по-скъп - всеки иска да има по-голяма заплата, но не и да плаща повече за обслужване. А основният разход в клоновете са заплатите.

Голямата промяна идва от лихвените нива. В миналото можеше да субсидираш клонове или някакви други дейности, като вземеш депозити и ги вложиш примерно в ДЦК. Но сега привлечените пари от хората носят отрицателна лихва, като се вложат, и се превръщат в разходи. Но клоновете си остават важни за нас - те са разход, но и конкурентно предимство, като въпросите са как да се възползваме от него и как да го управляваме по-ефективно. При банките е по-добре да си голям и да трябва да се оптимизираш, отколкото да си малък и да се опитваш да станеш голям.

Един начин да ставаш по-голям е чрез придобивания и Банка ДСК постигна това с придобиването на Експресбанк. Планирате ли и други?

Казвал съм вече няколко пъти, че амбицията ми е да сме най-големи във всеки пазарен сегмент. Ако придобиване би ни приближило до тази цел, бихме се интересували. Така че отговорът е да. Пазарът е вече доста консолидиран и не очаквам големи банкови сливания. Но при отделни сегменти на пазара може да има размествания и затова се оглеждаме непрестанно за възможности. Но вече придобиванията в България са скъпи.

Един сегмент, където определено сте лидер, са потребителските заеми, а те обикновено са най-пострадали при кризи. Очаквате ли рязък скок на лошите кредити?

Отново сложен въпрос. Тази пандемия може и да не е първата в света, но е първата в историята на съвременното банкиране и е трудно да се сравни с нещо преди. Обикновено банките имат добър поглед какво се случва и какво би могло да се случи в икономиката. През второто тримесечие на 2020 г. сякаш си бяхме нахлупили чувал на главата и не виждахме нищо. Затова всички банки по света заделяха много провизии, като очакваха някаква катастрофа. През третото и четвъртото тримесечие нещата се подобриха, вече има ваксини и т.н. Чувалът още е на главата, но в него има процеп. Виждаш малко повече отпреди, но не цялата картина. Това, което виждаме, не е катастрофа, но е много трудно да се прецени, защото виждаме много малък отрязък. Затова и не бих се наел с прогноза, тъй като е много несигурно.

През 2020 г. вашите провизии в Банка ДСК скочиха доста над средното за сектора. Това значи ли, че сте отчели в по-голяма степен проблемите от корона кризата и през 2021 г. сумата ще е по-малка?

Провизиите не са отражение на качеството на портфейла, а предположения какво ще стане с него по-късно. По време на пандемията инвеститорите се фокусираха много повече на печалбата преди провизии, тъй като те зависят много от очакванията за бъдещото развитие. Те обикновено са стабилни, но при пандемията не е така и прогнозите варират много. В OTP сме обикновено много консервативни и залагаме консервативен макроикономически сценарий и затова начислихме много провизии, очаквайки че не виждаме пълната картина и като чувалът се вдигне, ще е по-зле. Ако е така, другите ще трябва да начисляват провизии, а ние ще можем вече да ги реинтегрираме. Така че мисля, че сме пред конкурентите в това отношение.

Мораториумът също скрива картината, поне за нас като външни наблюдатели, за вас, банкерите, по-малко...

Вярно, но това не изглежда особено страшно за България, поне ако съдим от данните при нас. Сравнително малък дял от клиентите ни бяха под мораториум. Доколкото разбирам от пресдайджестите, които ми изготвят, при нас са само около половината на средното за пазара. Така че не е голям проблем и като сума, и като брой клиенти - около 10-11 хил. клиента от общо над 2 млн. клиенти на Банка ДСК. 95% от тях вече са извън мораториум и това, което наблюдаваме, е, че около 20% от тях са под риск - не се връщат директно към редовното обслужване. Някои от тях желаят преструктуриране, други се възползват от втория мораториум, някои се нуждаят от повече убеждаване. А другото е, че предприехме доста консервативен подход за третиране на клиентите под мораториум - ако още преди него имаха над 30 дни забава, ние ги третираме като проблемни експозиции, въпреки че мораториумът ни позволяваше да не го правим.

Мораториумът предизвиква по принцип създаване на ефект на скалата - опасност да си вървиш спокойно и изведнъж да пропаднеш. Ние се опитахме да го превърнем по-скоро в наклон.

Друг риск при комбинация от ниски лихви и изобилна ликвидност е банките да влязат в надпревара да преследват всеки клиент и да занижат кредитните стандарти. Виждате ли това да се случва и как могат банкерите да го избегнат?

Като външен наблюдател струва ми се, че се случва. Това е цикличен ефект и не е само в България. Ако гледате заявленията за кредит, най-вече при фирмените заеми, но също и ритейла, за всички 11 страни, където OTP оперира, вероятно тези от България ще са най-агресивни като структуриране, цена и въобще всичко. Но от гледна точка на клиента въпросът е дали е наистина силно циклично и изведнъж финансирането ще пресъхне напълно. Аз съм убеден, че най-важната функция на банката е да бъде надежден партньор за клиента. А това може да се постига само ако балансираш рисковете, и ние се опитваме да правим това. Това може да значи, че не сме особено агресивни на върха на цикъла, но смятаме да сме на линия и когато слънцето не грее. Мисля, че голямата част от клиентите ценят това.

Този ефект ще продължи и в обозримо бъдеще. 2021 г. според мен ще е изгодна за клиентите, защото икономиката ще се възстановява бавно и търсенето на кредити ще е слабо, а предлагането ще е голямо.

Това е така за търсещите заеми, но за вложителите, а и за самите банки сегашните условия на отрицателни лихвени проценти не стават ли все по голям проблем?

Така е, но какво правят централните банки с отрицателните лихви, защото те имат същия проблем - те ги прехвърлят към банките. Така че въпросът е ние какво да правим и рано или късно и ние го прехвърляме на клиентите. Явно трябва да се приспособим към тази среда, защото вероятно ще се задържи дълго. И всички трябва да си изградят стратегия какво да правят с отрицателните лихви, независимо дали сте голяма компания или ритейл клиент, дали сте богат или беден. Няма безплатен обяд и щом има разход в системата, той трябва да се прехвърли.

Очаквате ли отрицателни лихви по депозити на физически лица?

Не могат да съществуват, защото законът казва, че банката трябва да върне поне номинала. Но считам, че рано или късно ще има разходи да си държите парите в банка, което няма да е под формата на отрицателна лихва, но ще има същият икономически ефект. Ако сега ми донесете 100 лв., за тях имам много разходи, ако ги сложа в БНБ, тя ми взима 0.7%, така че и аз трябва да ви таксувам за това. Вече се случва за много големи суми, но ще стане и за по-малки, стъпка по стъпка. Вероятно няма да се стигне до това при съвсем малки наличности. Знам, че психологически е трудно да приемеш идеята за отрицателна лихва, че работиш усилено, спестяваш пари и започваш да ги губиш.

Знаете, че в момента, в който това се случи, ще има вопли: "Вижте ги банките, правят милиони печалби, а ни взимат лихва от спестяванията..."

Да, разбира се, не е толкова просто да се обясни, че печалбите са обвързани с цената на капитала. Осъзнавам, че е политически трудно, но ще се случва. Това не е нещо валидно само за България, а навсякъде. И не е, за да печелят банките от това. В нормални условия от депозитите извличаме приходи, а сега те носят разходи. Целта е да ги намалим.

А на пазара на имоти очаквате ли дългосрочни ефекти от пандемията, особено при офис площите, където видимо много компании не смятат скоро да се върнат в предишния си режим на работа?

При жилищните имоти, изглежда, пандемията засилва търсенето. Хората искат да живеят на по-голяма площ, повече навън и това се вижда на пазара и в ипотечния ни портфейл. Има голямо търсене и имахме силна година. Не мога да кажа дали е предизвикано само от пандемията, или е в комбинация с ниски лихви, икономическо развитие, но пазарът расте.

Що се отнася до търговските площи, там е същото като с чувала на главата. Всеки има мнение, но няма данни, с които да го подкрепи. Моето лично мнение е, че ситуацията ще се върне към обичайното след около година. Не вярвам, че масово работата от къщи ще се превърне в норма. Мога да изредя много причини, но това са по-скоро лични наблюдения за поведението на хората. Според мен ефектът на пандемията е много надценен. Ние в Банка ДСК например не планираме да намаляваме офис площите си и философията ни е, че всеки си има работно място, на което може да се върне.

Не вярвам, че масово работата от къщи ще се превърне в норма. Моето лично мнение е, че ситуацията ще се върне към обичайното след около година. Мога да изредя много причини, но това са по-скоро лични наблюдения за поведението на хората. Според мен ефектът на пандемията е много надценен.

Тамаш Хак-Ковач

главен изпълнителен директор на Банка ДСК

Ако днес дойде клиент и ви каже "Искам да строя тази нова голяма офис сграда", също така уверено ли бихте му дали кредит, както преди година?

Не, няма да е толкова уверено, защото преди година нямах чувала на главата и можех по-лесно да предположа как ще се развие този пазар в бъдеще. Така че сега рискът в този сегмент на имотния пазар се увеличава.

Работата от дома е сложен въпрос, защото има и много психология. Някои аспекти могат да се измерят, други не. Ако мога да отида да живея на плажа, да работя за Google и да получавам същата заплата, то, да, хоум офисът е перфектно решение. Но ако живея в малък апартамент в София и работя за Банка ДСК, кое е по-добре - да си стоя вкъщи или да идвам на работа.

Банка ДСК е една от малкото банки в OTP Group, която е под директен надзор на ЕЦБ. По какво се различават надзорниците от Франкфурт от тези в българската или унгарската централна банка?

Трудно е да се прецени, защото са минали само няколко месеца, и то при пандемията. Едното е, че подходът им е много еднотипен. Не знам дали това е за добро или лошо, но е факт, докато националните надзори имат доста повече гъвкавост, защото по-добре познават особеностите на пазара. А второто, и то не се отнася само до ЕЦБ, е, че като цяло разходите за отговаряне на регулации растат. Но това е нещо, което ако си в сектора, трябва да приемеш. Както ако искаш да произвеждаш нещо, ти трябва завод, така и ако искаш да си банка, трябва да имаш капитал и да можеш да работиш в регулирана среда.

Как си представяте Банка ДСК след пет години?

Не обичам този жаргон, но си представям Банка ДСК като seamless omnichannel - да можете да започнете транзакция през един канал, да продължите през друг, да я завършите в трети и всичко това да стане лесно. Често казвам, че банковите продукти в основата си не се променят - депозитът, кредитът, плащането са си същите, каквито са били преди век. Цялата дигитализация е единствено да ги правим по-удобни за клиентите.

Интервюто взе Николай Стоянов

Визитка

Тамаш Хак-Ковач е новият председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Той пое поста миналия ноември от Виолина Маринова, която ръководи институцията от приватизацията й от OTP Group през 2004 г. Тя се оттегли малко след като финализира вливането на Експресбанк в Банка ДСК, което я изведе до близо 23 млрд. лв. активи и я затвърди като лидер в банкирането на дребно.

Преди да дойде в България, от 2012 г. Хак-Ковач управлява поделението на унгарската банкова група в Украйна. Кариерата до присъединяването му към OTP е свързана с Commerzbank. От 2000 до 2007 той е главен изпълнителен директор на дъщерната й банка в Унгария, след това до 2010 г. на тази в Русия, а от 2010 отговаря за целия регион на Централна и Източна Европа.

Идвате от Украйна, която е на изток и извън ЕС, а очевидно познавате и Унгария, която е по-близо до Запада. България е някъде между тях - как я оценявате като икономика, бизнес климат, стандарт на живот...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.