Новият брой: Да си посееш бъдеще

Кривото броене на милионерите

Кривото броене на милионерите

Често цитираните данни на БНБ за това колко хора са с депозит на 1 млн. лв. всъщност не показват това, но дават друга ценна информация

Николай Стоянов
9714 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко
  • Детайлната статистика на БНБ за депозитите и кредитите често произвежда заглавия с колко са се увеличили милионерите.
  • Данните наистина са ценни и интересни, но въобще не могат да се използват, за да се измери точно това.
  • Те дават ценна картина за тенденциите при спестяванията и кредитирането.

Абсолютно неизбежно е. На всеки три месеца, след като БНБ публикува своите данни за "Депозити и кредити по количествени категории и икономически дейности", започват в медиите да валят материали за това с колко са се увеличили милионерите в страната. Конкретно за 2020 г. те са достигнали рекордните 1180, като въпреки пандемията са се увеличили със 151, а само за последното тримесечие - със 110. Или както "24 часа" отбелязва, явно всеки ден в края на годината се е пръквал по един нов милионер, откривал по депозит със сума над тази граница.

Има само един проблем. Данните изобщо не позволяват да се направи такъв извод и не показват това по начина, по който са поднесени и агрегирани. Дори бегъл прочит на методологията на БНБ би дал доста по-вероятни други обяснения на числата. Това естествено не пречи да валят дълбокомислени анализи по темата, стигащи до интерпретации как неравенствата се задълбочават и до оплакване за липсата на алтернативи за влагане на спестяванията.

Всъщност тези данни на БНБ наистина са ценни и интересни и дават възможности за много разрези. От тях може да се види например каква е структурата на спестяванията в икономиката, кои сектори кредитират банките или пък да се измери по-добре пулсът на ипотечното кредитиране. Никое от тези неща обаче явно не прави толкова атрактивни заглавия, привличащи достатъчно читатели, зрители и кликове.

Фабрика за милионери

Конкретното число, което регулярно пленява въображението на журналисти и анализатори, са депозитите на сума над 1 млн. лв. на сектор "Домакинства и НТООД". Първосигнално то наистина звучи като да е измерител на броя на свръхбогатите, но за да се разбере къде е проблемът, трябва да видим какво влиза тук.

Очевидно групата е съставена от две неща. "Домакинства" явно включва всички физически лица, но тук попадат и едноличните търговци (ЕТ). По своята логика те са фирми, но юридически са пряко обвързани с конкретен човек - съдържат задължително неговите две имена и той е неограничено отговорен с имуществото си. Затова и за целите на статистиката те се приравняват към физическите лица и съответно техните депозити и кредити се вписват в графата "домакинства", а не "нефинансови предприятия".

За разлика от 90-те години на XX в. сега ЕТ не са особено предпочитана форма за стопанска дейност в България. Например за 2020 г. по данни на Агенцията за вписванията от регистрирани почти 47 хил. юридически лица едва 2078 са ЕТ, а огромната част - 43 хил., са ЕООД и ООД. Няма точни данни колко са активните еднолични търговци, които реално извършват дейност, и определено огромната част от тях са малки и средни предприятия, но все пак някаква неизвестна част от милионните депозити може да се обясни с тях.

В графата "Домакинства" влизат още и "пазарните производители без независим юридически статус", като тук би трябвало да попаднат например земеделски стопани, които също биха могли да са част от пъзела, особено като се има предвид, че при тях сезонно се акумулира ресурс с продажбата на реколтата, което обяснява по-силните ръстове в милионните депозити в края на годината.

Другият компонент е живописната абревиатура НТООД. Тя обозначава нетърговски организации, обслужващи домакинствата. Тук по дефиниция влизат "профсъюзи, професионални или научни общества, асоциации на потребителите, политически партии, църкви или религиозни общества (включително тези, които са финансирани от държавното управление, но не са под негов контрол), както и обществени, културни, развлекателни и спортни клубове". По много от тези линии могат да се открият доста потенциални "милионери" - големите синдикални организации, партиите с техните субсидии и т.н. Освен това в тази група са включени и сдруженията и фондациите, които също биха могли да са отговорни за съществена част от настоящите и новите големи депозити.

Така всъщност ясна статистика колко са милионерите в България няма, а още по-малко можем да заключим дали броят им се увеличава насред пандемията. Не е изключено те да са и много повече от хиляда на брой - логично повечето заможни хора не биха складирали цялото си имущество в една банка. Най-малко много от тях биха пръснали спестяванията си, още повече че едва до 196 хил. лв. на едно лице в една банка са гарантирани от държавата. Освен това е логично да се предположи и че те биха вложили и част от богатството си в други активи - имоти, акции или пък в сметки зад граница, докато статистиката на БНБ обхваща само данни от влоговете в местните институции. Естествено и за много милионери реалното им състояние е стойността на бизнеса, който притежават - най-богатите хора по света са не тези с най-големи банкови авоари, а собствениците на най-големите компании като Amazon, Microsoft, Tesla

На другия полюс

Може би доста по-интригуващи и информативни са данните за обратния край на спектъра - най-малките депозити. Броят на сметки с по до 1000 лв. наличност в тях намалява през 2020 г. с 423.5 хил. до общо 5.42 млн. Сумата по тях също се понижава с 28.4 млн. лв., или 3%, до малко над 900 млн. лв. Това реално е единственият свиващ се сегмент, като във всички други разрези с по-големи наличности и бройките, и сумите растат, но именно заради най-малките общият брой на депозитите спада с 237 хил. до 9.37 млн.

Тук при големите бройки логично няма как да има изкривяване, като при милионерите и спадът може лесно да получи логично обяснение: в пандемията хората с най-малки спестявания са прибегнали до тях. Това естествено може и да е фактор, но отново данните трябва да се четат с повишено внимание, тъй като вероятно има и други, действащи с по-голяма сила. От една страна, голяма част от тези сметки не са реално спестявания, а разплащателни сметки. За спадащия им брой може да влияе консолидацията в банковия сектор. През 2020 г. приключи вливането на Експресбанк в ДСК, а миналата година - на "Пиреос" в Пощенска банка. За хора, които досега са били клиенти на двете обединяващи се институции, това често означава закриване на едната сметка. А дори и само от клиентите на поглъщаната банка обичайно има отлив.

Има и още един ефект от пандемията и покачващите се банкови такси: хора, които досега са ползвали услуги на няколко банки, да намалят броя им, за да си свият разходите. Така една част от изчезващите малки депозити вероятно не са похарчени, а са се окрупнили и са преминали в някоя от горните групи.

Иначе най-голямата част от общо 61 млрд. лв. спестявания на домакинствата (да, да - и НТООД) и най-бързите темпове на растеж са в диапазона 50 - 100 хил. лв. (10.2 млрд. лв.) и 100 - 200 хил. лв. (9 млрд. лв.) Над тази граница сумите намаляват, което е обяснимо и с лимита на държавната гаранция.

Какво кредитират банките

Любопитни изводи могат да се правят и от статистиката за кредитирането. При домакинствата броят на ипотечните заеми се увеличава през 2020 г. от 164.5 до 172 хил., като темпът на растеж се свива съвсем леко спрямо 2019 г. Сумата им надхвърля 12 млрд. лв., като расте с 11.6%. Това потвърждава и твърденията на банкери, че на жилищния пазар има търсене въпреки кризата.

При потребителските кредити обаче, въпреки че сумата се увеличава, броят им намалява с над 73 хил. Тук отново влияние би могла да има консолидацията, а също и продажбите на портфейлите необслужвани кредити през годината. Все пак, изглежда, банките затягат стандартите и са по-предпазливи при отпускането на нови малки заеми, като ръстът при кредитирането на домакинствата се дължи основно на по-големи експозиции. Допреди кризата една част потребителските кредити бяха дофинансиране на ипотеки вместо самоучастие на клиента и тази рискова практика сега е поограничена. А и реално близо ⅕ от нарастването на потребителските портфейли на банките (с близо 570 млн. лв.) се дължи на антикризисните безлихвени заеми с финансиране от ББР. При овърдрафта, където влизат и кредитните карти, има спад и като бройка, и като сума със 119 млн. лв., или 9%, до 1.17 млрд. лв.

При фирмените кредити е интересна картината по сектори. С най-големи суми се увеличават заемите за "Операции с недвижими имоти" (с 411 млн. лв. до 3.97 млрд. лв.), "Транспорт, складиране и пощи" (с 336 млн. лв. до 2.12 млрд. лв.) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 273 млн. лв. до 2.47 млрд. лв.). Така видимо банките подпомагат най-ударените от кризата сектори въпреки покачващите се рискове. Най-съществено спадат заемите за фирми, занимаващи се със "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (със 141 млн. лв. до 584 млн. лв.). Това обаче се дължи почти изцяло на погасяването на дълга на БТК след смяната на собствеността на телекома.

Темата накратко
  • Детайлната статистика на БНБ за депозитите и кредитите често произвежда заглавия с колко са се увеличили милионерите.
  • Данните наистина са ценни и интересни, но въобще не могат да се използват, за да се измери точно това.
  • Те дават ценна картина за тенденциите при спестяванията и кредитирането.

Абсолютно неизбежно е. На всеки три месеца, след като БНБ публикува своите данни за "Депозити и кредити по количествени категории и икономически дейности", започват в медиите да валят материали за това с колко са се увеличили милионерите в страната. Конкретно за 2020 г. те са достигнали рекордните 1180, като въпреки пандемията са се увеличили със 151, а само за последното тримесечие - със 110. Или както "24 часа" отбелязва, явно всеки ден в края на годината се е пръквал по един нов милионер, откривал по депозит със сума над тази граница.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов

    Ако човек има депозит от 200 000, след което купи къща с тези пари, от гледна точка на банката е обеднял.

  • 2
    phn45703249 avatar :-|
    phn45703249

    The Bulgarian banks are with some 15% potential bad credits after Covid Credit moratorium. Observe that banks will not be bailed out from government as EU banks to show who is really creating the corruption, and that EU banks are controlling the Bulgarian Central Bank BNB and Government with brain Implants and Mind Control on the waves of A1 and Tetra EU network. Banks should ,according to the EU directive, be bailed in with stocks , bonds and big deposits. EU banks have some 5 bn EUR deposits ,that should be enough if they bankrupt due to bad loans. Please EU people observe Bulgarian banks , I will observe your money not to be wasted on EU banks that are also close to bankruptcy after bad management last decade , zero bound interest rate by ECB , even negative, and covid.

  • 3
    phn45703249 avatar :-|
    phn45703249

    - Optimal Currency Area requires flexible labor mobility that is not in EU , only USA. Shambaugh
    - Currency devaluations return you fast to growth , internal rigid price devaluations are unsuccessful.
    - So the EURO is in danger. Currency Acount deficits of south europe for years cannot be balanced by reducing prices but only own currency.

    - Shambaugh. The EU sovereign , banking, growth crises are interlinked
    - attempts at fiscal austerity to relieve the problems are slowing growth. without growth the sovereign debt crisis will persist.
    - the sovereign debt are so large that if Greece, Ireland, Italy, Portugal, and Spain cannot pay, the banking system is insol-
    vent
    - troubles for the banks could bankrupt certain sovereigns, supporting the banks , and failure of these banks could lead to a broken credit channel to stop growth.
    - Ireland , Greece in EURO currency suffers severe crises , Iceland devaluates their currency , the crisis is mild and short. Italy is also ready to leave EURO

  • 4
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов

    До коментар [#2] от "phn45703249":

    Братле, в българия си има официален език.

  • 5
    wda36649348 avatar :-P
    wda36649348

    Милионерите в България са в пъти повече. Имам предвид хората с активи (имоти, земи, движимо имущество, кеш, участия във фирми) за над милион.
    Скорошно проучване за Лондон, показа че всеки 10ти там е милионер.
    Жалко, че в България подобни статистики липсват.

  • 6
    beachball avatar :-P
    beachball

    Забавлявам се с откритото възмущение на автора за масовия начин, по който се възприема някого за милионер . Множество изследвания са доказали, че над 95% от хората имат именно такова ограничено разбиране за стойността и *богатството*. Ще гласувам с две ръце за този, който постави повишаването на финансовата грамотност като основен свой приоритет.

  • 7
    aussie avatar :-|
    aussie

    Винаги съм си мислел че милионер е човек който изкарва от милион нагоре чист доход на година. А не да имаш в банката един милион.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал