Банките са давали месечно по 220 млн. лв. жилищни и 330 млн. лв. потребителски заеми

Новата по-детайлна статистика на БНБ дава по-ясна картина за банковото кредитиране

Банките са давали месечно по 220 млн. лв. жилищни и 330 млн. лв. потребителски заеми

Нова по-детайлна статистика на БНБ показва, че през 2020 г. са рефинансирани по около 200 млн. лв. кредити за граждани месечно

Николай Стоянов
4860 прочитания

Новата по-детайлна статистика на БНБ дава по-ясна картина за банковото кредитиране

© Цветелина Белутова


Българските банки са предоговаряли и рефинансирали средно на месец по около 200 млн. лв. заеми за домакинства през 2020 г., докато при фирмите сумата е близо 800 млн. лв. Както и при новото кредитиране, се вижда рязък спад в началото на пандемията, но във втората половина на годината обемите се възстановяват. Това обаче се случва на фона на кредитен мораториум, който отложи необходимостта за около 9 млрд. лв. заеми да бъдат обявени за необслужвани или да бъдат преструктурирани, като в следващите месеци би могъл да се очаква ръст на предоговарянията.

Всичко това става ясно от новата по-детайлна лихвена статистика на БНБ, която предоставя повече разбивки и възможности за анализ. Данните за предоговорените и рефинансирани кредити обаче започват едва от началото на 2020 г., така че за съжаление не могат да се правят съпоставки с предходни периоди.

Вече наистина "нов бизнес"

Досега БНБ предоставяше данни за лихвите и обемите на кредитите по салда (с натрупване) и по "нов бизнес". Проблемът беше, че въпреки името й в последната графа не влизат само наистина новоотпуснати кредити. Там попадат и предоговорени заеми, когато са променени съществени условия - например лихва или срок. А освен това очевидно вътре като нови влизат и рефинансирания - кредит, отпуснат от една банка, с който клиентът покрива задълженията си към друга. Тук се отчитат и увеличенията на размерите на съществуващи кредити, когато се използват за погасяване на други задължения, както и обединяването на няколко кредита на един длъжник. Затова и "новият бизнес" съществено надхвърляше реалния темп на ръста на кредитирането, но трудно можеше да се каже с колко.

Сега вече БНБ дава отделно и данни за предоговорените и рефинансирани кредити, като така може да се види освен динамиката при тях и по-изчистена картина на истинското ново кредитиране. Така например през януари 2021 г. при жилищните кредити "новият бизнес" е 287.3 млн. лв., но от тях 117.6 млн. лв. са предоговаряния и рефинансирания, а реално новоотпуснатите са само 169.7 млн. лв.

Според представените данни при жилищните кредити предоговаряния и рефинансирания са средно около ⅓ от новия бизнес, но в някои месеци надхвърлят и 40%. При потребителските делът е по-нисък - около 23-24%, като това е обяснимо, тъй като те като цяло са по-краткосрочни и за по-малки суми. Същевременно при фирмите този процент надхвърля 50% при левовите и достига 60% при евровите заеми. Това също е разбираемо, тъй като при корпоративните кредити има много повече варианти за промени на договора с банката - например вкарване на допълнителни обезпечения, съдлъжници и др.

Кое как расте

Така, след като се приспаднат от новия бизнес, рефинансиранията и предоговарянията, може да се види по-ясна картина на реално новоотпуснатите заеми. При левовите ипотеките те са средно 213.5 млн. лв. месечно, а при евровите още малко над 7 млн. лв. с видимо ускорение в края на годината. През януари 2021 г. има спад, но той е традиционен за началото на годината. При потребителските заеми средната месечна сума през миналата година е 325 млн. лв. при тези в левове и още 2.4 млн. лв., отпускани в евро. Това на пръв поглед изглежда като по-активен сегмент, но всъщност ръстът при потребителските портфейли на банките е доста по-скромен. Причината е, че при тях има и много по-високи погашения всеки месец, тъй като са по-краткосрочни и главницата по-бързо се амортизира. Също така е важно да се отбележи и че в обемите на лихвената статистика не влизат необслужваните заеми, така че техният ръст също води до свиване на салдата. А естествено влияние имат и продажбите на портфейли, макар че те обичайно са вече необслужвани кредити и съответно не попадат в тази статистика.

Фирмените новоотпуснати левови кредити средномесечно са около 370 млн. лв., а евровите - 270 млн. лв. Те са по-волатилни, като в отделни месеци подскачат със стотици милиони, движени от единични сделки. Като цяло във всички сегменти се вижда добре изразен спад в началните месеци на пандемията.

Лихви около дъното

Извън това очаквано при лихвените проценти не се наблюдават съществени движения и те остават около рекордно ниските си нива. При жилищните кредити средно за нов бизнес за януари процентът е 2.82 при 2.81 през предходния. Ако се гледат само рефинансираните и предоговорени заеми, там лихвата е съвсем малко по-висока - 2.92%. При потребителските отчетеният среден процент е 8.26 при 9 в края на 2020 г., но там колебанията са по-големи - през миналата година имаше и месеци с по-ниски нива, достигащи до 7.65%. При преструктурираните заеми в този сегмент пък лихвата е по-ниска - 6.69%. Обяснението е, че се рефинансират основно по-дългосрочните потребителски заеми с над петгодишен матуритет, докато лихвата при краткосрочните е чувствително по-висока и вдига средното ниво. Ако се вземат само заемите, които при сключването им трябва да се погасят в рамките на година, средният лихвен процент е над 25 при новите и над 35 при предоговорените и рефинансираните. Те обаче са малка част от банковите портфейли, като са по-характерни за фирмите за бързи кредити.

Българските банки са предоговаряли и рефинансирали средно на месец по около 200 млн. лв. заеми за домакинства през 2020 г., докато при фирмите сумата е близо 800 млн. лв. Както и при новото кредитиране, се вижда рязък спад в началото на пандемията, но във втората половина на годината обемите се възстановяват. Това обаче се случва на фона на кредитен мораториум, който отложи необходимостта за около 9 млрд. лв. заеми да бъдат обявени за необслужвани или да бъдат преструктурирани, като в следващите месеци би могъл да се очаква ръст на предоговарянията.

Всичко това става ясно от новата по-детайлна лихвена статистика на БНБ, която предоставя повече разбивки и възможности за анализ. Данните за предоговорените и рефинансирани кредити обаче започват едва от началото на 2020 г., така че за съжаление не могат да се правят съпоставки с предходни периоди.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал