Банките са давали месечно по 220 млн. лв. жилищни и 330 млн. лв. потребителски заеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките са давали месечно по 220 млн. лв. жилищни и 330 млн. лв. потребителски заеми

Новата по-детайлна статистика на БНБ дава по-ясна картина за банковото кредитиране

Банките са давали месечно по 220 млн. лв. жилищни и 330 млн. лв. потребителски заеми

Нова по-детайлна статистика на БНБ показва, че през 2020 г. са рефинансирани по около 200 млн. лв. кредити за граждани месечно

Николай Стоянов
3544 прочитания

Новата по-детайлна статистика на БНБ дава по-ясна картина за банковото кредитиране

© Цветелина Белутова


Българските банки са предоговаряли и рефинансирали средно на месец по около 200 млн. лв. заеми за домакинства през 2020 г., докато при фирмите сумата е близо 800 млн. лв. Както и при новото кредитиране, се вижда рязък спад в началото на пандемията, но във втората половина на годината обемите се възстановяват. Това обаче се случва на фона на кредитен мораториум, който отложи необходимостта за около 9 млрд. лв. заеми да бъдат обявени за необслужвани или да бъдат преструктурирани, като в следващите месеци би могъл да се очаква ръст на предоговарянията.

Всичко това става ясно от новата по-детайлна лихвена статистика на БНБ, която предоставя повече разбивки и възможности за анализ. Данните за предоговорените и рефинансирани кредити обаче започват едва от началото на 2020 г., така че за съжаление не могат да се правят съпоставки с предходни периоди.

Вече наистина "нов бизнес"

Досега БНБ предоставяше данни за лихвите и обемите на кредитите по салда (с натрупване) и по "нов бизнес". Проблемът беше, че въпреки името й в последната графа не влизат само наистина новоотпуснати кредити. Там попадат и предоговорени заеми, когато са променени съществени условия - например лихва или срок. А освен това очевидно вътре като нови влизат и рефинансирания - кредит, отпуснат от една банка, с който клиентът покрива задълженията си към друга. Тук се отчитат и увеличенията на размерите на съществуващи кредити, когато се използват за погасяване на други задължения, както и обединяването на няколко кредита на един длъжник. Затова и "новият бизнес" съществено надхвърляше реалния темп на ръста на кредитирането, но трудно можеше да се каже с колко.

Сега вече БНБ дава отделно и данни за предоговорените и рефинансирани кредити, като така може да се види освен динамиката при тях и по-изчистена картина на истинското ново кредитиране. Така например през януари 2021 г. при жилищните кредити "новият бизнес" е 287.3 млн. лв., но от тях 117.6 млн. лв. са предоговаряния и рефинансирания, а реално новоотпуснатите са само 169.7 млн. лв.

Според представените данни при жилищните кредити предоговаряния и рефинансирания са средно около ⅓ от новия бизнес, но в някои месеци надхвърлят и 40%. При потребителските делът е по-нисък - около 23-24%, като това е обяснимо, тъй като те като цяло са по-краткосрочни и за по-малки суми. Същевременно при фирмите този процент надхвърля 50% при левовите и достига 60% при евровите заеми. Това също е разбираемо, тъй като при корпоративните кредити има много повече варианти за промени на договора с банката - например вкарване на допълнителни обезпечения, съдлъжници и др.

Кое как расте

Така, след като се приспаднат от новия бизнес, рефинансиранията и предоговарянията, може да се види по-ясна картина на реално новоотпуснатите заеми. При левовите ипотеките те са средно 213.5 млн. лв. месечно, а при евровите още малко над 7 млн. лв. с видимо ускорение в края на годината. През януари 2021 г. има спад, но той е традиционен за началото на годината. При потребителските заеми средната месечна сума през миналата година е 325 млн. лв. при тези в левове и още 2.4 млн. лв., отпускани в евро. Това на пръв поглед изглежда като по-активен сегмент, но всъщност ръстът при потребителските портфейли на банките е доста по-скромен. Причината е, че при тях има и много по-високи погашения всеки месец, тъй като са по-краткосрочни и главницата по-бързо се амортизира. Също така е важно да се отбележи и че в обемите на лихвената статистика не влизат необслужваните заеми, така че техният ръст също води до свиване на салдата. А естествено влияние имат и продажбите на портфейли, макар че те обичайно са вече необслужвани кредити и съответно не попадат в тази статистика.

Фирмените новоотпуснати левови кредити средномесечно са около 370 млн. лв., а евровите - 270 млн. лв. Те са по-волатилни, като в отделни месеци подскачат със стотици милиони, движени от единични сделки. Като цяло във всички сегменти се вижда добре изразен спад в началните месеци на пандемията.

Лихви около дъното

Извън това очаквано при лихвените проценти не се наблюдават съществени движения и те остават около рекордно ниските си нива. При жилищните кредити средно за нов бизнес за януари процентът е 2.82 при 2.81 през предходния. Ако се гледат само рефинансираните и предоговорени заеми, там лихвата е съвсем малко по-висока - 2.92%. При потребителските отчетеният среден процент е 8.26 при 9 в края на 2020 г., но там колебанията са по-големи - през миналата година имаше и месеци с по-ниски нива, достигащи до 7.65%. При преструктурираните заеми в този сегмент пък лихвата е по-ниска - 6.69%. Обяснението е, че се рефинансират основно по-дългосрочните потребителски заеми с над петгодишен матуритет, докато лихвата при краткосрочните е чувствително по-висока и вдига средното ниво. Ако се вземат само заемите, които при сключването им трябва да се погасят в рамките на година, средният лихвен процент е над 25 при новите и над 35 при предоговорените и рефинансираните. Те обаче са малка част от банковите портфейли, като са по-характерни за фирмите за бързи кредити.

Българските банки са предоговаряли и рефинансирали средно на месец по около 200 млн. лв. заеми за домакинства през 2020 г., докато при фирмите сумата е близо 800 млн. лв. Както и при новото кредитиране, се вижда рязък спад в началото на пандемията, но във втората половина на годината обемите се възстановяват. Това обаче се случва на фона на кредитен мораториум, който отложи необходимостта за около 9 млрд. лв. заеми да бъдат обявени за необслужвани или да бъдат преструктурирани, като в следващите месеци би могъл да се очаква ръст на предоговарянията.

Всичко това става ясно от новата по-детайлна лихвена статистика на БНБ, която предоставя повече разбивки и възможности за анализ. Данните за предоговорените и рефинансирани кредити обаче започват едва от началото на 2020 г., така че за съжаление не могат да се правят съпоставки с предходни периоди.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.