Дайте парите, пък ще му мислим

Най-богатият европеец - собственикът на модния конгломерат LVMH Бернар Арно, също обяви свой SPAC, в чийто мениджмънт е доскорошният главен изпълнителен директор на Unicredit Жан-Пиер Мустие

Дайте парите, пък ще му мислим

Борсовата мания по SPAC в САЩ за някои е инвестиционна възможност, а за други - още един индикатор за балон на пазара

Николай Стоянов
8844 прочитания

Най-богатият европеец - собственикът на модния конгломерат LVMH Бернар Арно, също обяви свой SPAC, в чийто мениджмънт е доскорошният главен изпълнителен директор на Unicredit Жан-Пиер Мустие

© Reuters


Темата накратко
  • От началото на годината в САЩ 70% от набрания капитал при IPO е от компании без никаква дейност.
  • Това са SPAC - своеобразни фондове, създадени единствено с цел да търсят изгодна сделка за сливане с непублична компания.
  • Все повече технологични компании приемат такива сделки заради тромавите процедури по излизане на борсата, но инвеститорите трябва да внимават за рисковете.

Дори да не разбирате особено от финанси, сигурно сте чували за първично публично предлагане, или IPO. Една компания решава да излезе на борсата и да набере капитал от инвеститори. Тя изготвя един дебел документ, кръстен проспект, където разказва с какво се занимава, кой я притежава и управлява и какви са ѝ резултатите досега. Той минава през одобрение от регулатор и след това, който вижда добра перспектива, може да си купи акции. Естествено има рискове да загуби и нещата да не се развият добре, но бизнесът и рисковете са описани и оповестени.

Какво ще кажете обаче за компания, която излиза да набере капитал, без да има никаква дейност, а единствено заявява, че събраният ресурс ще се ползва за придобиване или сливане, но тепърва ще се търси подходяща цел? Добре дошли в странния свят на SPAC (special purpose acquisition companies), който в момента буквално бумти на Уолстрийт. От началото на 2021 г. такива компании, жаргонно наричани "празни чекове", са отговорни за 80% от IPO-тата и 70% от набрания капитал в САЩ. Само за два месеца те са привлекли близо 60 млрд. долара спрямо 83 млрд. долара за цялата минала година, а само преди няколко години бяха по-скоро нишов сегмент.

Някои са фокусирани в конкретен сектор, но много от новите SPAC излизат без каквато и да е заявка каква точно цел за сливане ще преследват. Все по-често в редиците на основателите им, за да привлекат доверието на инвеститорите, влизат публични фигури - от бивши топ банкери и технологични CEO до политици, музиканти и спортни легенди като Шакил О'Нийл. А това логично привлича все повече внимание от анализатори и предупреждения, че може да става въпрос за опасен балон, още повече че манията по "празните чекове" от САЩ се пренасочва към Европа.

Бърза писта към борсата

Ако ви трябва актуална аналогия, за да си представите SPAC, погледнете политическия проект на Васил Божков. Както той, притиснат от ЦИК и времето, реши да се възползва от вече регистрирана за изборите партия, така и непублични компании често решават да заобиколят тежката и тромава процедура по одобряване на проспект и да се слеят с някоя вече качена на борсата компания. Така, ако примерно един такъв SPAC е набрал 300 млн. долара, слива се с някоя искаща да стане публична компания и инвеститорите получават акции от нея, а парите остават вътре (все едно тя ги е набрала чрез IPO).

Това не е нещо ново. SPAC съществуват от десетилетия и по същество моделът им не се е променил. Различното е, че от сравнително малък рисков сегмент на капиталовия пазар във втората половина на 2020 г. те се превърнаха в сърцето му - основен източник на финансиране. Близо 250, или над половината от IPO през миналата година в САЩ, са на SPAC, а набраният от тях капитал е 46% от целия чрез първични публични предлагания.

За 2021 г. само за два месеца вече има приключени 189 предлагания на SPAC, а за още 181 има подадени документи, така че рекордът от миналата година може да падне още през март. Вече набраната сума е 60.7 млрд. долара, а висящите предлагания са за още 48.8 млрд. долара - и по тази линия се очертава миналогодишните 83 млрд. долара скоро да бъдат надхвърлени.

Как работи

Да дадеш на някого пари просто срещу обещанието да направи всичко възможно да намери хубава сделка, звучи като рецепта за измами и злоупотреби. Всъщност вложението в SPAC не е чак толкова наивно и инвеститорите все пак имат немалко защити. Когато участват в IPO-то им, те си купуват акции по обичайната стартова цена 10 долара, техните пари влизат в специална блокирана ескроу сметка. До откриването на подходяща сделка те могат да се ползват само за издръжката на самия SPAC, която очевидно не е особено голяма, макар разходите по самото му излизане на борсата да не са пренебрежими.

Самите основатели и мениджъри също участват, като типично записват 20% от капитала, и така и те имат стимул да договорят максимално изгодно сливане. А за това имат и ограничен срок - обикновено две години, като след това компанията се закрива и парите се връщат на инвеститорите с натрупана лихва (при сегашните условия не особено голяма). Освен това и при обявяването на самата сделка трябва да се получи одобрение от инвеститорите, като тези, които не са доволни, могат да получат своите 10 долара обратно.

Всичко това кара американския финансов анализатор Бърн Хобарт да оприличи SPAC на "не особено добре представящ се фонд на паричния пазар с добавена опция като Kinder Surprise: инвестираш и за това, че връзваш капитала си за известно време, получаваш възможност да получиш... нещо".

Отделно всеки инвеститор получава освен акции и варанти, които им дават право да придобият още определено количество акции по фиксирана цена (обикновено 11.50 долара). Те могат да бъдат продадени отделно и така да се извлече печалба. А самите акции на SPAC също се търгуват и при слухове, че някой е близо до сделка, могат да скочат до доста над началните 10 долара. Така на пръв поглед изглежда, че е създаден някакъв магически инструмент, който предоставя възможност да спечелиш много, без съществени рискове да загубиш.

Опасностите на "празния чек"

Безплатен обяд естествено няма и тук също си има рискове. Някои от тях са очевидни и те не са толкова резултат на дизайна на SPAC, а характерни за всяка инвестиция - замразяване на пари за дълъг период и пропускане на други възможности или откровени измами. Естествено нещата не са съвсем като в Дивия запад (основателите на схемата да вземат парите и да изчезнат) и участието на популярни личности, залагащи репутацията си, е някаква гаранция. Това, че някой е известен спортист или певец, обаче не го прави непременно добър бизнесмен.

Един от рисковете е напливът от нови SPAC и ограниченият брой цели за придобиване да доведат до сделки при космически раздути оценки и неизгодни параметри за инвеститорите. С изтичане на прозореца на мениджърите да намерят сделка те биха станали по-склонни на компромиси. Естествено, както стана ясно, инвеститорите може да не я одобрят, но при сливането информацията е чувствително по-малко от тази при IPO. А и дребните инвеститори имат доста по-малко възможности за анализ. Още повече че SPAC предвидимо се насочват към перспективни технологични сектори, където обичайно компаниите са на загуба, а стойността се базира на очаквана бъдеща употреба и недоказали се бизнес модел и стратегия - електромобили, космически пътувания и какво ли още не. По данни на специализирания сайт SPACAlpha в началото на март от 452 активни SPAC на пазара 95 от началото на годината са подписали сливане, а 357 са в търсене. Напълно финализираните сделки от началото на годината са 16.

През миналата година имаше множество знакови такива сливания, донесли стотици проценти доходност и привлекли вниманието на още повече инвеститори като платформата за онлайн игри и спортни залагания DraftKings. Но имаше и провали като производителя на електромобили Nikola, който беше обвинен в измама.

Горивото за SPAC манията

Естествено няма единствен фактор за избухналия интерес към SPAC в момента. От едната страна стои изливащата се ликвидност от напечатани пари и други стимули заради корона кризата. Тя произвежда търсене на всякакви рискови активи, включително и тук. Това се подсилва и от сравнително рязко нахлулите на борсите орди дребни инвеститори през платформи като Robinhood. SPAC с тяхната ниска цена са естествен вход към иначе недостъпния M&A пазар за малките играчи, доминиран от големи частни фондове, а и няколко примера на сделки с баснословна доходност и популярни марки като Virgin Galactic на Ричард Брансън приковаха интереса на затворените у дома нови инвеститори, които търсят как да умножат чека антиковид помощ от правителството.

За самите компании пък несигурността на финансовите пазари направи по-изгодно да търсят сделки със SPAC, вместо да пристъпят към IPO. В момента може да виждаш как котировките на всичко в твоя сектор хвърчат, но за няколко месеца докато получиш готов и одобрен проспект, настроенията може да са на другия полюс. Това е и едно от основанията много анализатори да виждат в SPAC бума индикатор за балонизиране на капиталовия пазар и всички гледат да се възползват от високите оценки.

При описанието на може би първия документиран борсов балон през 1720 г. Чарлз Маккей разказва за създадена от неизвестен предприемач "компания за реализиране на много доходоносно начинание, което никой не бива да знае какво е". На върха на манията с обещанията за баснословна печалба той успява да събере 2000 паунда и благоразумно изчезва. А коментарът на британския журналист и писател е: "Ако това не беше факт, свидетелстван от десетки очевидци, човек няма как да повярва, че някой би бил измамен от такъв проект." Е, 300 години по-късно проспектите на SPAC не звучат много различно.

Темата накратко
  • От началото на годината в САЩ 70% от набрания капитал при IPO е от компании без никаква дейност.
  • Това са SPAC - своеобразни фондове, създадени единствено с цел да търсят изгодна сделка за сливане с непублична компания.
  • Все повече технологични компании приемат такива сделки заради тромавите процедури по излизане на борсата, но инвеститорите трябва да внимават за рисковете.

Дори да не разбирате особено от финанси, сигурно сте чували за първично публично предлагане, или IPO. Една компания решава да излезе на борсата и да набере капитал от инвеститори. Тя изготвя един дебел документ, кръстен проспект, където разказва с какво се занимава, кой я притежава и управлява и какви са ѝ резултатите досега. Той минава през одобрение от регулатор и след това, който вижда добра перспектива, може да си купи акции. Естествено има рискове да загуби и нещата да не се развият добре, но бизнесът и рисковете са описани и оповестени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


12 коментара
  • 1
    nks2222 avatar :-?
    Никола Станчев

    Моля, ескперт да сподели каква е разликата между SPAC и АДСИЦ?
    Има ли български еквивалент или подобие?
    Възможни ли са подобни компнаии и на капиталовия пазар в България?

  • 2
    nickolaystoyanov avatar :-|
    Николай Стоянов

    До коментар [#1] от "Никола Станчев":

    В България АДСИЦ са ограничени по закон да инвестират набраните средства само в имоти или вземания (едното от двете, за което са създадени). Те трудно могат да се използват като инструмент за сливания, така че не са аналог на SPAC.

    Реално няма точен аналог на БФБ. Преди години имаше серия компании без дейност, които се костваха, макар и без да наберат капитал. Някои от тях бяха използвани като инструмент за ускорено излизане на борсата чрез сливане, но това не е точно същото. Най-фрапантния пример беше "Уелкъм холдинга", което се превърна в "Кепитъл консепт лимитид" - компанията на Стивън Ло, която трябваше да строи гигантски увеселителен комплекс край Мусачево. Но може би не е голям повод за гордост:

    https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2020/11/06/4135640_borsovata_mashina_za_pasporti/

  • 3
    nks2222 avatar :-|
    Никола Станчев

    До коментар [#2] от "Николай Стоянов":

    Здравейте,

    Много Ви благодаря за отговора и за примера.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход