К10: Най-добрите банки на 2020 г.

Shutterstock

К10: Най-добрите банки на 2020 г.

Банките запазиха устойчиви показатели, но все още не са усетили пълния удар на кризата. Лидер за трета поредна година е Уникредит Булбанк

Николай Стоянов
25245 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Годината на отложените проблеми. Така може да се определи накратко банковата 2020 г. Ударът на пандемията върху кредитополучателите - и граждани, и фирми, беше леко притъпен от различни правителствени мерки, компенсиращи стопяващите им се доходи. Така месеците на принудително затваряне за много бизнеси, плачевният туристически сезон и повишената безработица не произведоха висока приливна вълна от лоши заеми.

За това спомогна и кредитният мораториум, който позволи на засегнатите от кризата временно да не правят вноски по кредитите си, без банките да трябва автоматично да ги поставят в графа "Необслужвани". Първоначално за до 6, а после и за до 9 месеца фирми и граждани можеха да разсрочат задълженията си и така в пика на мораториума 9 млрд. лв., или 15% от кредитните портфейли на банките, бяха временно "замразени".

През 2021 г. тези апарати за изкуствено дишане поетапно ще се изключват и истинските щети от кризата ще започнат да проличават. Банковият сектор има готовност за това - още през миналата година започнаха да се начисляват ударно провизии за бъдещи загуби, които свиха печалбата наполовина. Те са на база влошените макроикономически очаквания, заложени в моделите на банките, а не на реално отчетени лоши кредити, но така вече някаква част от трупащия се все още невидим риск е покрита. По предписание на БНБ също така втора поредна година не се разпределят дивиденти, което сумарно добавя над 2 млрд. лв. капитал - той също при нужда ще послужи да се абсорбират загуби.

Така изглежда едрата картина на сектора. Тазгодишната десета поредна класация на "Капитал" на най-добрите банки в страната обаче дава и някои дребни щрихи. Без големи размествания в общия план данните очертават различните стратегии и апетит за риск. Свръхликвидността и ниските лихви продължават да пораждат агресивна конкуренция в сектора и банкерите са принудени да балансират между желанието за запазване и увеличаване на пазарния дял и опасността експанзията да е за сметка на риск мениджмънта. Видимо някои продължават да залагат на експанзия и текущо да показват по-добра рентабилност, докато при други стратегията явно е по-консервативна, което им дава преимущество в показателите за стабилност.

За това кой е правилният път верен отговор няма. Методологията на К10 се стреми да бонифицира банките, залагащи на добър микс между стабилност и рентабилност. А и двете са неразривно свързани, доколкото в българската банкова система основният източник на капитал е натрупаната печалба. Все пак по-ранното и равномерно провизиране със сигурност внася устойчивост, като така намалява риска от резки обезценки и загуби, а също и от натрупване на проблеми, чието изчистване от балансите да тежи дълго на резултатите, както се случи след предишната криза с много институции.

Устойчиво на върха

Традиционно К10 не предлага динамични размествания и дори в турбулентната 2020 г. тази устойчивост на върха се запазва. Топ 3 банките в общата класация - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Пощенска банка, запазват позициите си. Най-голям прогрес от две места отбелязва ОББ, която се изкачва до четвърта позиция. Сред десетката има и други малки рокади, но като цяло елитната група е устойчива. В нея има едно-единствено ново попълнение - ЦКБ, която измества Д банк от десетата позиция. Така като цяло се запазва и тенденцията челото на класацията да е доминирано от банките, част от международни групи, които всички са в топ 10.

За Уникредит Булбанк това е трета поредна година като номер 1 в K10. През миналата година тя запази и лидерството си на пазара, въпреки че след сливането на ДСК и Експресбанк борбата за върха е доста по-оспорвана.

Лидерът за 2018 г. Уникредит Булбанк запазва позицията си на върха, където е била в пет от деветте издания на К10 досега. Това се случва, при все че комбинирано ДСК и Експресбанк я изместват от първото място по активи в страната, но заради елиминации след сливането промяна няма. Уникредит Булбанк задържа и традиционното си лидерско място в подкласацията "Стабилност и риск".

В другите две има размествания. За пръв път лидерството по "Ефективност и рентабилност" се поема от Пощенска банка. През последните години тя е неизменно сред институциите с най-голям апетит за риск и с доста експанзионистична кредитна политика във всички сегменти. За 2020 дори нетният й лихвен приход надхвърля този на около два пъти по-голямата като активи Уникредит Булбанк. Така тя съумява да работи при по-високи маржове от тези на другите големи банки.

Фокусираната върху потребителско кредитиране Ти Би Ай банк си връща лидерството при показателите за устойчивост и динамика. Нейният модел, базиран на (в голямата си част) необезпечени краткосрочни заеми с високи лихви, в последните години й носи висока доходност и тя често е и лидер по рентабилност. Той обаче предстои да бъде поставен на изпитание - в последното тримесечие на годината вече банката е сред тези, отчитащи загуби. Трябва да се отбележи, че тази категория е традиционно най-волатилна и в нея често има размествания поради разнородните показатели в нея и влиянието на сделки по сливания и придобивания. Също така в нея има и малка модификация на методологията, като за пръв път в К10 е въведен и показател за ликвидност (виж карето).

Преполовена, но печалба

През 2020 г. банковите резултати бяха под тотална преса по почти всички линии. Печалбата се сви с над 50% до 815 млн. лв. Основната причина за спада й безспорно са разходите за обезценки, които се покачват почти двойно до 879 млн. лв. Това на този етап са основно провизии за бъдещи загуби, които банките заделят върху съвсем редовно обслужвани заеми. Те отразяват по-високия риск те да станат необслужвани заради кризата. Тепърва обаче се очаква и съвсем истинско влошаване на кредитните портфейли.

Нетният лихвен доход, отчетен от банките за 2020 г., се свива с 96.7 млн. лв., или 3.5%, до 2.65 млрд. лв. Тенденцията не е нова, но се изостря от по-слабия ръст на кредитирането заради пандемията. Нетният доход от такси и комисиони също спада с 67.7 млн. лв. (6.1%) до 1.04 млрд. лв. И тук слабото кредитиране е фактор, но също и потиснатата икономическа активност, регулаторно намалените такси за еврови преводи, а и конкуренцията от небанкови институции. А на другия полюс за банките е предизвикателно да оптимизират административните си разходи, тъй като въпреки кризата натискът за покачване на заплатите не намалява, а и клоновата мрежа, макар и слабо натоварена в пандемията, носи фиксирани разходи.

Въпреки годишната печалба последното тримесечие на 2020 г. задава тон за очакваните трудности и през 2021 г., когато мораториумът върху кредитите ще изтече и част от хилядите фирми и домакинства, разсрочили около 9 млрд. лв. кредити, ще трябва да се върнат към вноските си. За периода октомври - декември 9 от 24 банки и клонове на чужди банки са на загуба, а финансовият резултат сумарно за сектора е едва 113 млн. лв. За това влияние имат и ударно начислени провизии от държавната ББР, които са свързани с антикризисните програми, които правителството провежда през нея.

В очакване на истинския шок

През 2021 г. банките вероятно ще трябва да посрещнат приливните вълни от отложената буря. Колко силни ще са те засега е трудно да се каже, но консервираните ликвидност и капитал, а и вече започналото превантивно провизиране дават увереност, че няма да са опустошителни.

Адекватността на базовия капитал от първи ред в края на 2020 г. на системата е 21.7%, което е доста високо в исторически план, а и в сравнителен (с останалите в ЕС). През кризисната година той се покачи по две линии - едната е временна промяна в правилата как се отчита - чрез т.нар. quick fix на европейските правила на банките временно беше позволено да третират отново държавния дълг в евро с нулев риск, което механично вдигна капиталовите съотношения. А освен това и с предписание на БНБ дивидентите бяха забранени и цялата печалба от предходната година - над 1.6 млрд. лв., остана в капитала. Сега предстои това да се случи и с отчетената през тази печалба - 0.8 млрд. лв.

Друг позитивен момент е, че тази година банките ще имат по-малко разходи за гаранционни фондове. Причината е, че при влизането в банковия съюз стана ясно, че в българския Фонд за преструктуриране на банките има надсъбрани средства, така че вноската за европейския фонд за тази, а вероятно и за още няколко години ще може да се прави от него.

От другата страна стоят неизвестните за дълбочината на кризата. С новите налагащи се ограничителни мерки и бавната ваксинация надеждите за връщане към нормалност и сериозно оживление във втората половина на годината стават все по-несигурни. А това би могло да значи по-потиснато кредитиране и повече лоши заеми от очакваното.

Другата неизвестна е пазарът на имоти. През 2020 г. той не пострада особено от кризата и цените във всички сегменти не само се задържаха, а и покачиха. Тепърва обаче предстои да се види колко продължително ще е отражението на кризата - например доколко компаниите ще се върнат към нормалната си дейност или ще имат трайно по-малка нужда от офис площи. А естествено ще има и ръст при необслужваните ипотеки, които ще извадят на пазара жилища за продажба, и това може да оказва натиск върху цените.

Решението на това уравнение няма да е еднозначно. Със сигурност следващите месеци и години ще са по-предизвикателни за банките с по-малки капиталови буфери, а и за тези, които още не са разчистили наследството от предишната криза. Така представянето в К10 за 2020 г. вероятно ще е отправна точка и за следващите, тъй като като рентабилността в следващите години ще е производна от това кой колко консервативен е бил досега.

Методология

Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност и риск; ефективност и рентабилност; устойчивост и динамика; размер. На всеки показател след консултации с банкови експерти сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба, капиталови съотношения).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с имплицитни или експлицитни държавни гаранции. В изчисляване на показателите са сумирани финансовите данни на няколко слели се или опериращи като една група банки в последните три години (Пощенска банка и Банка Пиреос, ДСК и Експресбанк).

Избраните показатели са:

Стабилност и риск - общо тегло 45%:

  • Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) - тегло 20%
  • Цена на финансиране от домакинства - тегло 10%
  • Цена на кредита (приходи от лихви към отпуснати кредити) - 20%
  • Цена на кредита за домакинства - 5%
  • Капитал/активи - тегло 15%
  • Кредити към депозити - тегло 15%
  • Дял на привлечени средства от държавно управление - 10%
  • Дял на материални и недоходоносни активи - 5%


Ефективност и рентабилност - общо тегло 30%:

  • Нетен лихвен марж (нетен лихвен доход към кредити и вземания) - тегло 30%
  • Cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) - тегло 30%
  • Печалба преди обезценки към активи - тегло 20%
  • Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) - тегло 10%
  • Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) - тегло 10%


Устойчивост и динамика - общо тегло 20%:

  • Нетен лихвен марж* - 20%
  • Възвращаемост на капитала, ROE* - 20%
  • Касови наличности, вложения в централни банки и ДЦК към активи* - 15%
  • Стандартно отклонение на разходите за обезценка - 15%
  • Ръст на активите** - 15%
  • Марж на нетния доход от такси и комисиони* - 10%
  • Промяна на капитал/активи** - 5%


* Показателите са класирани по тригодишната им средна геометрична стойност

** Промяна спрямо 2018 г.


Размер - общо тегло 5%:

  • Сума на активите


Промени в методологията

Спрямо предходната година методологията на К10 претърпява леко освежаване. То засяга само показателите в категория "Устойчивост и динамика", като изчислено по старата методология разместване би настъпило само в самата нея, но не и в общото класиране.

Причината за промяната е вкарването за пръв път в класацията на показател за ликвидност. Това е сборът на паричните наличности на всяка банка, депозитите й в БНБ и инвестициите й в ДЦК, съпоставени с активите й. Класирането е по тригодишната средна геометрична стойност на индикатора, като така целта е да се даде бонус на банките, които системно поддържат висока ликвидност, а не на тези, които поради някаква еднократна причина в края на отделна година са се озовали с повече свободен ресурс. Освен това всички показатели в категорията са разглеждани в тригодишна динамика. Теглото на показателя в рамките на общата оценка за "Устойчивост и динамика" е 15%.

Същевременно, за да не стане методологията прекалено сложна от изчисленията, отпада показателят "Стандартно отклонение на ROE", а за сметка на това теглото на тригодишната средна геометрична стойност на същия показател се покачва от 15 на 20%. Теглото на "Стандартно отклонение на разходите за обезценка" пък се понижава от 20 на 15%.

Годината на отложените проблеми. Така може да се определи накратко банковата 2020 г. Ударът на пандемията върху кредитополучателите - и граждани, и фирми, беше леко притъпен от различни правителствени мерки, компенсиращи стопяващите им се доходи. Така месеците на принудително затваряне за много бизнеси, плачевният туристически сезон и повишената безработица не произведоха висока приливна вълна от лоши заеми.

За това спомогна и кредитният мораториум, който позволи на засегнатите от кризата временно да не правят вноски по кредитите си, без банките да трябва автоматично да ги поставят в графа "Необслужвани". Първоначално за до 6, а после и за до 9 месеца фирми и граждани можеха да разсрочат задълженията си и така в пика на мораториума 9 млрд. лв., или 15% от кредитните портфейли на банките, бяха временно "замразени".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал