К10 Ефективност и рентабилност: Кризисно преполовяване

815 млн. лв. печалба не звучи чак толкова лошо, особено като за пандемия и рекордно дълбока рецесия през миналата година. Ако се приложи класическият журналистически трик, това ще рече, че българските банки са печелили по 1550 лв., или повече от една средна месечна работна заплата, през всяка минута от 2020 г. И това първосигнално често предизвиква гневни реакции.

Естествено реалният анализ на рентабилността на банките не е толкова прост. Спадът на печалбата спрямо 2019 г. от над 50% наистина е драстичен. Той е движен по всички основни линии и на приходи, и на разходи за банките. Лихвените маржове продължиха да изтъняват, приходите от такси се свиха заради потисната активност, регулаторни промени и конкуренция от небанкови компании. Ръстът на кредитирането се забави. А същевременно административните разходи продължават да растат - въпреки кризата заплатите в страната се покачваха през цялата 2020 г. с около 8% на годишна база. Във финансовия сектор това дори се случваше с по-лек темп, но все пак разходите за труд на банките се повишават с около 4%.

Пандемията със сигурност насочи много клиенти към онлайн и мобилните услуги на банките, но тази ускорена дигитализация също на първо време носи повече разходи в инвестиции, докато евентуалните икономии от оптимизации и намаляване на клоновата мрежа ще се случат по-плавно.

Но най-вече за никого не е ясно доколко тези 815 млн. лв. печалба отразяват цялата картина на кризата. Прекият ефект - просрочия и съответно необслужвани заеми, беше отложен с наложения мораториум и с други временни регулаторни облекчения. Начислените от банките провизии досега бяха до голяма степен на база на собствените им разчети, модели и очаквания, като тепърва ще проличава дали те са били достатъчно консервативни или твърде оптимистични. Има обаче доста основания да очакваме вълна от лоши кредити през 2021 г., която да се измерва в милиарди. Затова и тази печалба, както и реализираните в предходната година 1.68 млрд. лв. по предписание на БНБ остават в капитала на банките и ще послужат за буфер при евентуални загуби

През 2021 г. вероятно всички тези негативни фактори ще продължат да действат в същото неприятно съзвучие. БНБ прогнозира евентуално леко покачване на лихвите по кредити във втората половина на годината, което би подобрило лихвените маржове леко. Ако това се реализира обаче, има опасност от допълнително забавяне на кредитирането и покачване на лошите заеми.

Тази неблагоприятна среда теоретично влияе по-силно на малките банки. Засилващият се пазарен и регулаторен натиск са класически фактори за консолидация. От друга страна обаче, в такива моменти понякога малките играчи могат да са по-маневрени и да успяват да извличат ползи. Като цяло обаче институциите, които вече са постигнали по-добра ефективност, имат предимство на входа на кризата, а това са обичайно големите банки, които реализират икономии от мащаба.

През 2021 г. също така вероятно резултатите на някои банки, подпомагани от дивиденти от дъщерни дружества, ще са по-слаби. През 2020 г. сумарно за системата по тази линия приходът беше над 190 млн. лв., концентриран основно в двете най-големи институции - Уникредит Булбанк и ДСК. Ще има и по-високи надзорни такси - пет от най-големите банки вече преминават към надзор от ЕЦБ, а БНБ също въведе такива.

От друга страна обаче, тази година те вероятно няма да трябва да правят вноски за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Причината е, че в българския фонд бяха събрани 700 млн. лв., а след влизането в "банковия съюз" в европейския са преведени малко над 81 млн. евро. Това би трябвало да означава, че в БНБ са останали 540 млн. лв., които ще се превеждат поетапно към ЕФП, а банките ще могат да не правят вноски поне няколко години. За 2020 г. БНБ им беше определила обща вноска за цялата система 157.9 млн. лв. Възможно е все пак и БНБ да реши да не остави този позитив изцяло за банките и да им наложи по-висока вноска за Фонда за гарантиране на влоговете.

От показателите в К10 логично се вижда масово влошаване по всички показатели за рентабилност. Любопитно е обаче, че при повечето банки се подобрява съотношението cost-to-income, което се базира на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи. Дори и без реализирана печалба той е ценен индикатор за качеството на управление и процесите в банките. Всъщност влошаваща се ефективност показват основно по-големите играчи, което е необичайно, тъй като досега именно те успяваха да се оптимизират по-добре.

Победителят тази година в категорията е Пощенска банка. Тя вече е оглавявала класацията за 2018 г. и се завръща начело със силно представяне при всички показатели и без да е номер едно при нито един отделен. Това, което й помага през 2020 г., е, че на фона на свиващи се маржове тя е сред тези с най-растящ нетен лихвен доход, което се дължи и на по-агресивната й стратегия и съответно ръста в кредитните й портфейли. Миналогодишният лидер Ти Би Ай банк отстъпва място назад макар по три от петте показателя да е на първа позиция. Тя е малка банка с фокус в ритейл банкирането и най-вече в потребителските кредити, което й осигурява огромни маржове, но при сегашната криза това носи и по-голям риск, като в последното тримесечие на 2020 г. тя излезе на загуба.