Но най-вече за никого не е ясно доколко тези 815 млн. лв. печалба отразяват цялата картина на кризата. Прекият ефект - просрочия и съответно необслужвани заеми, беше отложен с наложения мораториум и с други временни регулаторни облекчения. Начислените от банките провизии досега бяха до голяма степен на база на собствените им разчети, модели и очаквания, като тепърва ще проличава дали те са били достатъчно консервативни или твърде оптимистични. Има обаче доста основания да очакваме вълна от лоши кредити през 2021 г., която да се измерва в милиарди. Затова и тази печалба, както и реализираните в предходната година 1.68 млрд. лв. по предписание на БНБ остават в капитала на банките и ще послужат за буфер при евентуални загуби

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

През 2021 г. вероятно всички тези негативни фактори ще продължат да действат в същото неприятно съзвучие. БНБ прогнозира евентуално леко покачване на лихвите по кредити във втората половина на годината, което би подобрило лихвените маржове леко. Ако това се реализира обаче, има опасност от допълнително забавяне на кредитирането и покачване на лошите заеми.

Тази неблагоприятна среда теоретично влияе по-силно на малките банки. Засилващият се пазарен и регулаторен натиск са класически фактори за консолидация. От друга страна обаче, в такива моменти понякога малките играчи могат да са по-маневрени и да успяват да извличат ползи. Като цяло обаче институциите, които вече са постигнали по-добра ефективност, имат предимство на входа на кризата, а това са обичайно големите банки, които реализират икономии от мащаба.

През 2021 г. също така вероятно резултатите на някои банки, подпомагани от дивиденти от дъщерни дружества, ще са по-слаби. През 2020 г. сумарно за системата по тази линия приходът беше над 190 млн. лв., концентриран основно в двете най-големи институции - Уникредит Булбанк и ДСК. Ще има и по-високи надзорни такси - пет от най-големите банки вече преминават към надзор от ЕЦБ, а БНБ също въведе такива.

От друга страна обаче, тази година те вероятно няма да трябва да правят вноски за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Причината е, че в българския фонд бяха събрани 700 млн. лв., а след влизането в "банковия съюз" в европейския са преведени малко над 81 млн. евро. Това би трябвало да означава, че в БНБ са останали 540 млн. лв., които ще се превеждат поетапно към ЕФП, а банките ще могат да не правят вноски поне няколко години. За 2020 г. БНБ им беше определила обща вноска за цялата система 157.9 млн. лв. Възможно е все пак и БНБ да реши да не остави този позитив изцяло за банките и да им наложи по-висока вноска за Фонда за гарантиране на влоговете.

От показателите в К10 логично се вижда масово влошаване по всички показатели за рентабилност. Любопитно е обаче, че при повечето банки се подобрява съотношението cost-to-income, което се базира на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи. Дори и без реализирана печалба той е ценен индикатор за качеството на управление и процесите в банките. Всъщност влошаваща се ефективност показват основно по-големите играчи, което е необичайно, тъй като досега именно те успяваха да се оптимизират по-добре.

Победителят тази година в категорията е Пощенска банка. Тя вече е оглавявала класацията за 2018 г. и се завръща начело със силно представяне при всички показатели и без да е номер едно при нито един отделен. Това, което й помага през 2020 г., е, че на фона на свиващи се маржове тя е сред тези с най-растящ нетен лихвен доход, което се дължи и на по-агресивната й стратегия и съответно ръста в кредитните й портфейли. Миналогодишният лидер Ти Би Ай банк отстъпва място назад макар по три от петте показателя да е на първа позиция. Тя е малка банка с фокус в ритейл банкирането и най-вече в потребителските кредити, което й осигурява огромни маржове, но при сегашната криза това носи и по-голям риск, като в последното тримесечие на 2020 г. тя излезе на загуба.