Тези фактори са в основата на това в К10 да гледаме банките не само през призмата на представянето им през изминалата (в случая 2020) година, а поне в една от категориите да се проследи по-дълъг хоризонт от три години. Идеята е да се изчистят поне донякъде смущения в отчетните данни от единични събития, изкривяващи резултатите нагоре или надолу, и да се даде бонификация на тези институции, които са последователни и методични. Това намалява риска от изненади и откриване на скелети в гардероба, които да превърнат рекордьорите по печалба в една година, в рязко губещи и дори потенциално нуждаещи се от подкрепа с пари на данъкоплатеца в следващата.

Обичайно показателите за устойчивост и динамика са и донякъде ориентир за бъдещото развитие - дали бизнес моделът произвежда желаните резултати. През миналата и тази година това е в по-малка степен така, тъй като шокът от пандемията нормално преначертава планове и стратегии.

Показателите в тази категория са разнородни - повечето от тях стъпват на тези за стабилност или ефективност, но са взети в динамика. При някои от тях се гледа изменението - колко бързо банката успява да расте или дали запазва достатъчно разумно съотношение на капитал към активи. Други индикатори са взети осреднено за последните три години, което да покаже дали приходите и рентабилността са устойчиви, или пък се следи стандартното отклонение, т.е. да няма големи скокове и спадове, които във финансите са синоним на риск.

Така например нетният лихвен доход и възвращаемостта на капитала се разглеждат и тук, но като средна стойност за три години. Това изглажда колебанията от конкретни кампанийни или маркетингови лихвени промени. А също и от години, изкривени от продажби или преоценки на активи.

Стандартното отклонение на разходите за обезценки също е измерител за последователна политика. Неговите ниски стойности дават бонус на банките, които регулярно провизират и прочистват балансите си, вместо да трупат риск в тях. Нормално тук отчетените стойности се покачват спрямо тези в класацията за 2019 г. - просто миналата година логично произведе повсеместен скок в провизирането на повечето банки спрямо обичайните нива от предходните години. Донякъде дори точно в този момент показателят губи функцията си - банките, които са подходили най-консервативно миналата година, получават по-малко точки, тъй като отклонението скача повече.

Новият момент в класацията тази година е включването на показател за ликвидност. Това е сумата на кеша (касови наличности и вложения в централни банки) и инвестициите в ДЦК (които лесно могат да се превърнат в кеш), съпоставена с активите. Те са взети като средна стойност за последните три години и така показват кои банки системно поддържат повече ликвидност, макар и не точно съответстваща на измерената за регулаторни цели. Този показател дава повече преимущество на банките с местна собственост, които поради липсата на подкрепа от мощна централа, а понякога и поради недоверие или репутационни проблеми на собствениците им са по-изложени на панически отлив на депозити. За това имаме и примери в не толкова далечното минало, така че много от тях за своя собствена сигурност залагат на повече ликвидност. Разчитането на показателя обаче не е еднозначно - високите нива на ликвидност могат да означават също неефективност и невъзможност да се пласира набраният ресурс. Освен това при отрицателните лихви на централните банки и отрицателните доходности по ДЦК на водещите икономики в еврозоната (а дори и по петгодишните български книжа) свръхликвидността носи и разходи, които подяждат рентабилността.

Ръстът на активите има по-малка тежест в К10, защото бързата експанзия често е съпроводена с рискове за качеството им. А също и той може да е движен от различни неща. Увеличаването на кредитния портфейл повишава лихвения доход, но зад промяната в числото може да стоят и недоходоносни активи или пък преоценки. За всяка банка това може да се види при допълнителни разбивки и включване на още цяла поредица допълнителни показатели, което обаче би усложнило прекалено методологията.

Маржът на нетния доход от такси и комисиони е с по-ниско тегло, тъй като и значението му е по-малко, отколкото на лихвения доход. При свиващите се маржове обаче той вече отдавна не е пренебрежим (общо за банковата система за 2020 г. той надхвърля 1 млрд. лв. и е повече от реализираната печалба). А при няколко по-малки банки е и ключов приходоизточник, съпоставим с лихвените постъпления, и дори при Общинска банка надхвърлящ ги. Промяната на съотношението капитал към активи също е с ниско тегло, защото това не е точният и регулаторно следен показател за капиталова адекватност (към датата на изготвяне на класацията тези данни все още не са налични за повечето банки).

Категорията "Устойчивост и динамика" е най-волатилната в К10, като подскоци и пропадания с по 5 и дори 10 места не са изключения. Особено силни изкривявания вкарват сливанията и придобиванията, които обичайно влошават представянето и това се отразява на ДСК и Пощенска банка.

Тази година отново има смяна на върха, където се озовава Ти Би Ай банк, която и в предходни издания е била лидер. Тя получава тласък от традиционно силните си показатели за рентабилност и от бързия ръст. Нейният модел обаче, стъпващ предимно на бързи потребителски кредити, финансирани с по-високи депозитни оферти, насред корона кризата ще е изправен пред изпитание. Правителствените мерки в подкрепа на заетостта и кредитният мораториум отложиха донякъде ръста на лошите кредити, но все пак в края на 2020 г. тя отчете тримесечна загуба.