К10 Устойчивост и динамика: Променящата се банкова картина

За мениджмънта на една банка не е никакъв проблем да подобри представянето й по почти който и да било показател. Например, ако се реши, че трябва по-голям пазарен дял при кредитите, това може да се постигне с понижаване на лихвите, занижаване на стандартите и/или реклама. При депозитите по подобен начин едно ударно покачване на лихвите бързо ще докара нови спестявания. Ако целта е да вдигнем печалбата, това също може да стане с временно задържане на провизиите или всевъзможни еднократни ефекти.

Проблемът на тези прийоми е, че те работят малко като енергийна напитка. За кратко помагат за запомнящо се парти, но на следващия ден щетите могат да са болезнени. Бързата експанзия крие рискове от последващ скок на лоши кредити, а скъпото привличане на депозити подяжда рентабилността.

Затова и често тестът за това коя банка е добре управлявана е времето. Намирането на удачния микс от динамичност и агресивност, от една страна, и устойчивост и консервативност, от друга, е трудно. Няма и универсална рецепта - една стратегия може да е удачна в растящата фаза на бизнес цикъла, но продължаването и при свиваща се икономика да е пагубно. А отделно и самият банков бизнес е базиран на сделки, които често са със срок не в рамките на една календарна година, а напротив - достигащи и до десетилетия за някои кредити.

Тези фактори са в основата на това в К10 да гледаме банките не само през призмата на представянето им през изминалата (в случая 2020) година, а поне в една от категориите да се проследи по-дълъг хоризонт от три години. Идеята е да се изчистят поне донякъде смущения в отчетните данни от единични събития, изкривяващи резултатите нагоре или надолу, и да се даде бонификация на тези институции, които са последователни и методични. Това намалява риска от изненади и откриване на скелети в гардероба, които да превърнат рекордьорите по печалба в една година, в рязко губещи и дори потенциално нуждаещи се от подкрепа с пари на данъкоплатеца в следващата.

Обичайно показателите за устойчивост и динамика са и донякъде ориентир за бъдещото развитие - дали бизнес моделът произвежда желаните резултати. През миналата и тази година това е в по-малка степен така, тъй като шокът от пандемията нормално преначертава планове и стратегии.

Показателите в тази категория са разнородни - повечето от тях стъпват на тези за стабилност или ефективност, но са взети в динамика. При някои от тях се гледа изменението - колко бързо банката успява да расте или дали запазва достатъчно разумно съотношение на капитал към активи. Други индикатори са взети осреднено за последните три години, което да покаже дали приходите и рентабилността са устойчиви, или пък се следи стандартното отклонение, т.е. да няма големи скокове и спадове, които във финансите са синоним на риск.

Така например нетният лихвен доход и възвращаемостта на капитала се разглеждат и тук, но като средна стойност за три години. Това изглажда колебанията от конкретни кампанийни или маркетингови лихвени промени. А също и от години, изкривени от продажби или преоценки на активи.

Стандартното отклонение на разходите за обезценки също е измерител за последователна политика. Неговите ниски стойности дават бонус на банките, които регулярно провизират и прочистват балансите си, вместо да трупат риск в тях. Нормално тук отчетените стойности се покачват спрямо тези в класацията за 2019 г. - просто миналата година логично произведе повсеместен скок в провизирането на повечето банки спрямо обичайните нива от предходните години. Донякъде дори точно в този момент показателят губи функцията си - банките, които са подходили най-консервативно миналата година, получават по-малко точки, тъй като отклонението скача повече.

Новият момент в класацията тази година е включването на показател за ликвидност. Това е сумата на кеша (касови наличности и вложения в централни банки) и инвестициите в ДЦК (които лесно могат да се превърнат в кеш), съпоставена с активите. Те са взети като средна стойност за последните три години и така показват кои банки системно поддържат повече ликвидност, макар и не точно съответстваща на измерената за регулаторни цели. Този показател дава повече преимущество на банките с местна собственост, които поради липсата на подкрепа от мощна централа, а понякога и поради недоверие или репутационни проблеми на собствениците им са по-изложени на панически отлив на депозити. За това имаме и примери в не толкова далечното минало, така че много от тях за своя собствена сигурност залагат на повече ликвидност. Разчитането на показателя обаче не е еднозначно - високите нива на ликвидност могат да означават също неефективност и невъзможност да се пласира набраният ресурс. Освен това при отрицателните лихви на централните банки и отрицателните доходности по ДЦК на водещите икономики в еврозоната (а дори и по петгодишните български книжа) свръхликвидността носи и разходи, които подяждат рентабилността.

Ръстът на активите има по-малка тежест в К10, защото бързата експанзия често е съпроводена с рискове за качеството им. А също и той може да е движен от различни неща. Увеличаването на кредитния портфейл повишава лихвения доход, но зад промяната в числото може да стоят и недоходоносни активи или пък преоценки. За всяка банка това може да се види при допълнителни разбивки и включване на още цяла поредица допълнителни показатели, което обаче би усложнило прекалено методологията.

Маржът на нетния доход от такси и комисиони е с по-ниско тегло, тъй като и значението му е по-малко, отколкото на лихвения доход. При свиващите се маржове обаче той вече отдавна не е пренебрежим (общо за банковата система за 2020 г. той надхвърля 1 млрд. лв. и е повече от реализираната печалба). А при няколко по-малки банки е и ключов приходоизточник, съпоставим с лихвените постъпления, и дори при Общинска банка надхвърлящ ги. Промяната на съотношението капитал към активи също е с ниско тегло, защото това не е точният и регулаторно следен показател за капиталова адекватност (към датата на изготвяне на класацията тези данни все още не са налични за повечето банки).

Категорията "Устойчивост и динамика" е най-волатилната в К10, като подскоци и пропадания с по 5 и дори 10 места не са изключения. Особено силни изкривявания вкарват сливанията и придобиванията, които обичайно влошават представянето и това се отразява на ДСК и Пощенска банка.

Тази година отново има смяна на върха, където се озовава Ти Би Ай банк, която и в предходни издания е била лидер. Тя получава тласък от традиционно силните си показатели за рентабилност и от бързия ръст. Нейният модел обаче, стъпващ предимно на бързи потребителски кредити, финансирани с по-високи депозитни оферти, насред корона кризата ще е изправен пред изпитание. Правителствените мерки в подкрепа на заетостта и кредитният мораториум отложиха донякъде ръста на лошите кредити, но все пак в края на 2020 г. тя отчете тримесечна загуба.