Министър Петков: ББР е дала 1 млрд. лв. на осем фирми, половината вероятно свързани с Пеевски

Ще има смяна на надзорния съвет на банката и нови правила за раздаването на кредити

Кирил Петков, служебен министър на икономиката
Кирил Петков, служебен министър на икономиката    ©  Юлия Лазарова
Кирил Петков, служебен министър на икономиката
Кирил Петков, служебен министър на икономиката    ©  Юлия Лазарова

Още в първото си публично участие служебният министър на икономиката Кирил Петков повдигна темата за скандалните големи кредити на Българската банка за развитие. В предаването на bTV "120 минути" той заяви, че ББР, която по закон трябва да помага на малкия бизнес, е отпуснала кредити за 946 млн. лв. към само осем частни компании. Или средно по 118 млн. лв. на компания. Макар че реалното разпределение е различно, това показва огромната разлика между намеренията ББР да финансира малките и средните фирми и работата й през последните години.

"Това не е малък и среден бизнес. Това са огромни държавни средства, дадени на 8 големи фирми. С тези пари можеше да се финансират 1000 малки фирми с по 1 млн. лв. И да се постигне истински ефект за икономиката", каза министър Петков.

По думите му за четири от тези осем фирми има множество журналистически разследвания, които показват, че са свързани по някакъв начин с Делян Пеевски. Общата сума на тези кредити е над 500 млн. лв.

Кои са кредитите

Конкретните големи кредитополучатели не бяха назовани от министъра. Те обаче в голямата си част са известни, като все по-големите експозиции на банката ставаха видими благодарение на вписаните обезпечения в Търговския и Имотния регистър. "Капитал" е описвал много от тези сделки в последните години.

Във въпросната група на Пеевски министърът вероятно визира "Слънчев ден", "Благоевград БТ", "Маркет инвестмънт"/"Техномаркет", а също и "Интернешънъл инвестмънтс". Последната компания преди около две години придобива петзвездния хотел Miraggio Thermal Spa Resort в Халкидики, като по информация на "Капитал" експозицията на ББР е около 120 млн. лв. Другите три са за по малко под 150 млн. лв., колкото беше таванът за заем от ББР допреди капиталът ѝ миналата година да бъде увеличен.

Извън тази четворка със сигурност в големите експозиции влиза и "Роудуей кънстракшън", свързано с Румен Гайтански-Вълка, което също беше финансирано със 150 млн. лв. Кредитът беше отпуснат на новосъздадено дружество, което използва средствата да придобие "Пътстройинженеринг" - малка местна компания от Кърджали, собственост на "Био майнинг", чийто собственик е Гайтански. В резултат компанията на Гайтански отчита огромна печалба, а не е ясно как единственият актив на "Роудуей кънстракшън" би могъл да е адекватно обезпечение и да генерира достатъчен кеш флоу за изплащането му.

Останалите топ експозиции вероятно включват още "Параходство БМФ" на братя Домусчиеви. Сред най-големите кредити на ББР беше още и този за "Транспект" - компания създадена да изкупи и рефинансира закъсалия автобусен превозвач "Юнион Ивкони" и част от "Етап адрес" с финансиране от ББР. Преди това "Юнион Ивкони" се контролира от близка до "Еврохолд" компания (влязла като кредитор) и основателите - един от които бивш депутат от ГЕРБ, Ивайло Константинов. През годините обаче компанията е приемана по-скоро за част от обръчите на ДПС и реално контролирана от Рамадан Аталай.

Освен това трябва естествено да се отчете и Държавна консолидационна компания, като експозицията към нея вече е близо 200 млн. лв. Това е една от най-непрозрачните структури, която обхваща практически всички компании под шапката на икономическото министерство и не предоставя никаква информация.

Концентрацията към големи кредитополучатели обаче е дори по-голяма от констатираното от министър Петков, тъй като и извън топ 10 обаче има много големи кредити. Например отпуснатите миналата година 75 млн. лв. за свързаната с колекторската "С.Г. груп", които костваха поста на Стоян Мавродиев като главен изпълнителен директор.

Промени в ББР

"Назначавам специална комисия за публичен контрол и прозрачност. Влизаме в ББР да видим как се изразходват тези средства и защо са дадени тези пари на тези 8 фирми", заяви още министър Петков.

Той зададе и реторичния въпрос: "Кой трябва да изпълнява контрол върху похарчените средства" - в случая надзорния съвет на банката. Двама от членовете на съвета са с опит от агенцията за приватизация, а не от банки. Те не са сменяни от 5 години. "Тези двама колеги реално са надзиравали харченето на въпросния 1 млрд. лв.", каза още Петков. И продължи: "Когато миналата година беше сменен бившият директор на ББР Стоян Мавродиев заради скандалите с някои от тези кредити, реално хората, които са били в надзора тогава, са и сега там."

За да се смени надзорният съвет на ББР обаче, е нужно да се свика общо събрание на акционерите, тъй като държавата, макар да има над 99.9%, не е едноличен собственик, има още един акционер - Банка ДСК, която притежава 8 акции. Според устава са нужни 3 месеца, за да свика това общо събрание, като по думите на министър Петков това е направено точно за да не може служебно правителство да смени надзора.

"Има писмо от преди година от тази банка, че иска да дари тези акции на държавата, и досега й е било отказвано. Това обаче вече е факт - служебното правителство взе решение да получи това дарение и вече държавата е едноличен собственик. Сега ще можем да сменим надзорния съвет", каза още служебният министър на икономиката. Ще има и промяна в устава, така че да не може повече да се раздават такива големи кредити на избрани бизнесмени. "Банката трябва да помага на малкия бизнес", категоричен беше още Петков.

Какво става в ДКК

Следващата седмица ще започне и проверка в Държавната консолидационна компания (ДКК), която също е на подчинение на икономическия министър. Това е една от най-тайните държавни компании, която няма дори сайт, но разполага с огромни средства и е получила много голямо финансиране от ББР.

"Абсурдно е тази компания, на която дори не знаем кои са директорите, да й се строи сграда с 90 хил. кв.м в "София тех парк", където би трябва да са иновативните компании", каза още Петков по повод плановете на кабинета "Борисов 3" да реализира стария проект за нов правителствен център.