Държавна банка за банкиране на едро

Разглобяването на модела ББР

Зад четири компании с кредити за сумарно над 0.5 млрд. лв. личи сянката на доскорошния депутат от ДПС Делян Пеевски.

Разглобяването на модела ББР

След осветяването на 1 млрд. лв. от банката за едва осем компании практиката лесно може да се пресече, но наследството й ще тежи дълго

Николай Стоянов
19486 прочитания

Зад четири компании с кредити за сумарно над 0.5 млрд. лв. личи сянката на доскорошния депутат от ДПС Делян Пеевски.

© Георги Кожухаров


Темата накратко
  • Служебният икономически министър Кирил Петков стартира ударно с темата за държавата банка и как едва осем компании са получили близо 1 млрд. лв. заеми.
  • Зад половината от тях прозира Делян Пеевски, като повечето са раздадени след 2017 г. когато банката е оглавена от Стоян Мавродиев.
  • Има риск мегакредитите да не се върнат и данъкоплатците да загубят милиони.

"Има едно хубаво нещо в ББР - докато продължава да отпуска подобни кредити, нас не ни натискат за такива." Така преди близо две години полушеговито реагира банкер в неформален разговор след поредния съмнителен голям заем на държавната банка.

В думите му обаче има и много горчива истина - както за затягащата се хватка около едрия бизнес и каналите за натиск при "Борисов 3", така и за употребата на Българската банка за развитие в последните години. Тя с нейния квазипубличен ресурс стана щедър пристан за клиенти и проекти, които практически никоя частна банка нямаше желание да поеме. При това с все по-крупни суми и с все по-отявлен политически гръб. Докато не стигнахме до сегашния момент, в който служебният икономически министър Кирил Петков констатира почти 1 млрд. лв. експозиция към осемте й най-големи частни клиента. Като зад повечето от тях прозират интересите на доскорошния депутат от ДПС Делян Пеевски или на бизнесмени от "обръчите от фирми" на партията на Доган.

Това е фрапираща концентрация. Сумата представлява около четвърт от активите и над половината от директно отпуснатите от ББР фирмени кредити, които по последни данни са 1.84 млрд. лв. А поне за някои от почетната осморка, въпреки уверенията на ББР, че всичко е законово изрядно, няма и никаква яснота дали са достатъчно адекватно обезпечени и как биха могли да бъдат обслужвани. Сега видимо като един от топ приоритетите на служебния кабинет изкристализира осветяването на модела на несвойствена (зло)употреба на ресурса на банката и поставянето на някаква основа за разграждането му. Последното обаче при това наследство от сключени договори няма как да е лесно, бързо и безболезнено.

Изгубена в мисията си

По принцип идеята да се създават държавни насърчителни банки е те да са с някакъв конкретен фокус и да запълват ниша, която частните търговски банки по някаква причина не могат или не желаят да покриват. Това са например области, в които има твърде голям риск или пък се търси някакъв специален непазарен ефект, който трудно генерира пряка възвращаемост за изплащане на кредитите - в социалната, образователната, екологичната сфера и т.н. А обратно, ако държавата влезе директно в конкуренция с частните банки, тя внася редица рискове - да изтласка частния капитал, да фаворизира конкретни близки до властта бизнесмени и да отглежда корупция.

ББР е основана преди повече от 20 години имено с такава специална мисия - да подпомага малки и средни предприятия. За това има известна логика - след финансовата криза в страната определено банките са заети да се справят със собствените си проблеми и не са склонни да финансират рискови прохождащи стартиращи бизнеси, които нямат изобилни активи за обезпечение.

В първите си години, тогава под името Насърчителна банка, тя е малка институция и действа точно на такъв принцип - чрез посредници (отпуска линии на другите банки за МСП заеми) или с пряко кредитиране, но със специфичен фокус към МСП.

С порастването й чрез инжекции на капитал от бюджета обаче апетитите към нейния ресурс очаквано се засилват. Срещу това, той да се канализира в огромни кредити извън разписаните приоритети, в устава й има различни буфери. Например ограничение максималната й експозиция да е до 10% от собствения капитал (при 25% по принцип за банките), забрана да се кредитират свързани с политици лица и т.н. Те обаче поетапно започват да се заобикалят, нарушават или съвсем директно са изключени.

И така ББР започва постепенно да се трансформира и все по-голяма част от ресурса й да се насочва към големи единични кредити. Своеобразното начало на този процес може да се датира към 2014 г., когато редица компании, свързвани с Делян Пеевски се рефинасират там около колапса на КТБ. Но определено в периода след 2017 г., когато банката е оглавена от Стоян Мавродиев, се достига апогей и практически всички експозиции по над 100 млн. лв. са формирани тогава.

Малки и средни олигарси

Защитната теза на ръководството на ББР и на досегашния икономически министър Лъчезар Борисов (който е бил и председател на надзорния съвет на ББР и е одобрявал част от спорните заеми) е, че всичко отговаря на закона. Банката има пълен лиценз и може да отпуска всякакви по размер кредити, като все пак огромната част като бройка са за малки и средни предприятия. Според Борисов едва 23% от броя кредити е за големи компании.

Това обаче е по-скоро йезуитско използване на числата. Първо, че вероятно този дял е от всички активи на банката (около 4 млрд. лв.), а не от фирмения кредитен портфейл, който е 1.84 млрд. лв. по последни данни. Извън него ББР има резерви в БНБ, ДЦК, отпуснати средства към банки по различни програми А освен това и Борисов вероятно стъпва на законовата дефиниция за малки и средни предприятия (под 250 служителя и оборот под 97.5 млн. лв. и/или активи под 84 млн. лв.). В тази категория обаче биха попаднали и много от получателите на огромни кредити от по 150 млн. лв., тъй като някои от тях са новосъздадени компании, без дейност досега и единствено с цел да придобият някакъв актив.

Но дори и да приемем, че ББР има нужда да финансира и по-едри бизнеси, остава необяснимо по какъв критерий се селектират те. Сред компаниите в осморката има хотели, търговска верига, дистрибутор на горива, пътностроителни и транспортни компании. Това са все сектори, които успешно се финансират от частни банки и е най-малкото спорно как допринасят за експортния потенциал или конкурентоспособността на българската икономика.

Още по-неясна става ситуацията от обяснението на Борисов, че кредитите са не просто добри, а с много по-високи лихви от тези на другите банки. При това положение остава необяснимо защо тези компании са избрали да работят с ББР при по-неизгодни условия, след като биха имали възможност да се финансират по-евтино другаде. А и икономическата теория обичайно свързва по-високата лихва с по-висок риск.

А вече на съвсем отделен план е и кои точно са получателите. Сред големите кредитополучатели на ББР са дружества, официално притежавани от някои едри индустриалци в страната като братята Кирил и Георги Домусчиеви и Георги Самуилов. За част от компаниите обаче като крайни собственици са декларирани лица, които са, меко казано, непознати в българския корпоративен пейзаж. А както изтъкна и министър Петков, зад половината от тях прозират интересите на Делян Пеевски. По закон и по европейските директиви за мерките против прането на пари банката е длъжна да установява действителния контрол над клиентите си.

По информация на "Капитал" пред председателстваната от Мая Манолова комисията за ревизия в кратко просъществувалия предишен парламент ръководството на ББР е предоставило писмено обяснение, според което има свой механизъм за проверка на декларираните действителни собственици и досега не е установявала разминаване. Или казано иначе, за ББР сред клиентите й с над 100 млн. лв. към момента не фигурират Делян Пеевски и Румен Гайтански, а брокерът на недвижими имоти Емил Василев и адвокатът и бивш съдия Емил Георгиев.

Как се ремонтира това

Добрата новина е, че спирането на тези практики не е особен проблем. Кирил Петков вече анонсира намерения да се вкара в устава таван на отпусканите заеми от ББР от порядъка на 3 млн. лв. и така тя би могла да се върне в руслото да кредитира само малки и средни предприятия. А дори и самата хвърлена светлина по темата вероятно би била спирачка за мениджмънта й в обозримо бъдеще.

Подобни рестрикции биха могли да се вкарат и в Закона за ББР, като предвид публичния отзвук след обявеното досега, вероятно в следващия парламент ще има аргументи и подкрепа за подобни промени. Разбира се, това ще зависи от разпределението на силите след изборите. И естествено би могло да се очаква съпротива от ГЕРБ, които привидяха в разкритията на служебния кабинет предизборна акция. ДПС логично също биха били в опозиция, макар досега да сме чули само изказване на Йордан Цонев, и то по-скоро в посока, че партията и Пеевски нямат общо с отпусканите големи заеми.

По-трудният момент е какво да се прави с настоящия портфейл. За това няма просто и универсално решение и ще трябва да се подхожда различно спрямо всеки отделен казус. Тук ключови ще са детайлите по конкретните договори - условия, погасителни планове, обезпечения и т.н. Поне от наличната публично информация ясно се очертават потенциални проблеми не само около някои от въпросните топ 8 кредита, но и около други, останали под високата летва.

Например при един най-фрапантните казуси - "Роудуей кънстракшън", в отчета за 2019 г. финансовите разходи са едва 3.1 млн. лв., което съответства на около 2% от сумата на кредита от 150 млн. лв., или това вероятно са само лихви. Ако е даден дълъг гратисен период или дори е предвидено плащане на главницата на падежа, е възможно заемът дълги години да остане формално обслужван и да стане лош чак през 2029 г. По информация на "Капитал" ББР вече е начислила над 12 млн. лв. провизии за бъдещи загуби по тази експозиция, което означава че и моделите на самата банка отчитат висок риск от неплащане.

Кредитът за колекторската компания, свързана със "С.Г. груп", от 75 млн. лв. също вероятно текущо би могъл да бъде обслужван с постъпленията от осребряването на изкупените от нея портфейли лоши кредити от Пощенска банка и Общинска банка. Поне вторият обаче явно е придобит на доста над пазарните нива и е доста спорно доколко ще могат да се възстановят достатъчно средства за погасяването на цялата сума.

А дори и за някои от най-проблемните заеми да има основание да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, това далеч не значи, че средствата могат да се възстановят. Много е вероятно този наследен портфейл, оставен настрана да падежира, хронично да генерира загуби за ББР. За нея, доколкото не е финансирана от депозити на граждани, няма непосредствена опасност да бъде срутена след паническо теглене на спестявания, както стана при КТБ. Но паралелно с тази разлика има и прилики, като едната от тях е особено голяма - Делян Пеевски.

Или накратко, измамният комфорт на банкерите и временната им имунизация срещу политически натиск също си има цена, която ще плащаме всички ние като данъкоплатци.

Темата накратко
  • Служебният икономически министър Кирил Петков стартира ударно с темата за държавата банка и как едва осем компании са получили близо 1 млрд. лв. заеми.
  • Зад половината от тях прозира Делян Пеевски, като повечето са раздадени след 2017 г. когато банката е оглавена от Стоян Мавродиев.
  • Има риск мегакредитите да не се върнат и данъкоплатците да загубят милиони.

"Има едно хубаво нещо в ББР - докато продължава да отпуска подобни кредити, нас не ни натискат за такива." Така преди близо две години полушеговито реагира банкер в неформален разговор след поредния съмнителен голям заем на държавната банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby

    Пак манипулации за полезни идиоти с ББР. Трябва непрекъснато да се свръзва правителстовото на Борисов с Пеевски. Сега олигархията обидена и предадена от Пеевски ще преследва Пеевски. Предишният служебен кабинет на Радев половината министри на Божков, другата на Шиши, според собсвените думи на първия. А сегашният служебен кабинет половината министри на Божков, другата на Прокопиев. В момента на власт са национални предатели които искат да угодят на чужди интереси!

  • 4
    causaperduta avatar :-|
    Умен

    Ако сте нормална фирма ще ви поискат 30% рушвет, които отиват при ИД Николай Димитров

  • 5
    vmware18 avatar :-P
    vmware18

    До коментар [#] от "":

    щом казваш :)

  • 6
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Главният прокурор ще си го причини ли или чака нареждане от сараите?

    Трябва да се започнат дела за безстопанственост, които да възпира подобни тарикати да бъркат в общата кача с мед. Специално Мавродиев се знае, че е мърша от дълги години, но докато изпълняваше нарежданията на задкулисието, го оставяха и той да блажи.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Moля, изнесете подробности откъде набира ликвидност ББР, след като не приема депозити на граждани, нито частният сектор се е затичал да си държи парите там. Накратко - колко са парите на държавни фирми, общини и ведомства, държани там по височайше разпореждане?

  • 8
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    До коментар [#] от "":

    Основно от държавата, международни програми, и кредитни линии от чужди банки за развитие. Последното е особено гадно, тъй като кредитните линии са предназначени за МСП, т.е. дефакто са в нарушение и вероятно изискуеми.

  • 9
    rka44622423 avatar :-|
    Бланш

    Пожелавам Пеевски да го посрещат полуразголени мъжки задни части.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "cinik":

    Нека публикуват тази информация.

    Но за мен по-притеснително е, че ДБ няма намерение да закрива ББР.

    А истината е, че една държавна банка в БГ винаги ще бъде идеална хранителна среда за злоупотреби.

    Идеята да има държавна банка, която да кредитира частен бизнес не е много по-различна от идеята за държавни бензиностанции - и двете не са особено смислени. Ако държавата можеше да управлява бизнес социализмът нямаше да се срути.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал