Вече има интерес от частни български компании с проекти за пристанища

Джо Филипс е с над 30 години опит в инвестициите в инфраструктурния сектор, като има водеща роля в някои от най-големите европейски инфраструктурни проекти. В базираната в Лондон Amber Infrastructure той отговаря за създаването на инвестиционния фонд към инициативата "Три морета". Преди да се присъедини към Амбър през 2020 г., той е в Dalmore Capital от 2014 г. Той завърши успешната им оферта за финансиране на тунела Tideway в размер на 4,2 млрд. британски лири. Бил е директор на холдинговата компания на тунела Tideway. През март 2017 г. завършва инвестицията на Dalmore от 400 млн. британски лири в Cadent Gas като част от консорциум и др.

Вече има интерес от частни български компании с проекти за пристанища

Джо Филипс, ръководителят на фонда за инвестиране в инфраструктура "Три Морета", пред "Капитал"

Калина Горанова
5870 прочитания

Джо Филипс е с над 30 години опит в инвестициите в инфраструктурния сектор, като има водеща роля в някои от най-големите европейски инфраструктурни проекти. В базираната в Лондон Amber Infrastructure той отговаря за създаването на инвестиционния фонд към инициативата "Три морета". Преди да се присъедини към Амбър през 2020 г., той е в Dalmore Capital от 2014 г. Той завърши успешната им оферта за финансиране на тунела Tideway в размер на 4,2 млрд. британски лири. Бил е директор на холдинговата компания на тунела Tideway. През март 2017 г. завършва инвестицията на Dalmore от 400 млн. британски лири в Cadent Gas като част от консорциум и др.

© ББР


"Три морета" не е съживената мечта на българските националисти, а геополитическа инициатива на страните от региона на Черно, Адриатическо и Балтийско море. Тя е лансирана през 2016 г. на срещата на върха в Дубровник, в която участват 12 държави: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Фонд "Три морета" (3SIIF) е инструмент за капиталови инвестиции в ключови инфраструктурни проекти в региона между тези три морски басейна.

Фондът таргетира инвестиции в транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура по оста север - юг с цел да компенсира разликите в развитието на региона спрямо западната част на ЕС. Неговата роля е да допълни наличните европейски, национални или частни ресурси в държавите от региона.

Фондът е базиран на търговски и пазарни принципи и следва да предостави адекватна възвръщаемост за инвеститорите. Инвестира директно в миноритарни или мажоритарни участия в нови или съществуващи дружества, индиректно чрез инвестиционни холдингови дружества и/или дружества със специално предназначение, основани в ЕС.

На 2 септември 2020 г. Министерският съвет взе решение за участие на Българска банка за развитие в инвестиционния фонд с 20 млн. евро от собствените средства на банката

Профил

Джо Филипс е с над 30 години опит в инвестициите в инфраструктурния сектор, като има водеща роля в някои от най-големите европейски инфраструктурни проекти. В базираната в Лондон Amber Infrastructure той отговаря за създаването на инвестиционния фонд към инициативата "Три морета".

Преди да се присъедини към Амбър през 2020 г., той е в Dalmore Capital от 2014 г. Филипс завърши успешната им оферта за финансиране на тунела Tideway в размер на 4.2 млрд. британски лири. Бил е директор на холдинговата компания на тунела. През март 2017 г. завършва инвестицията на Dalmore от 400 млн. британски лири в Cadent Gas като част от консорциум и др.

Разкажете ни за инициативата "Три морета" и за фонда. Как е структуриран и кои са основните акционери към момента?

Фондът 3SIIF е нещо, което се роди от инициативата "Три морета". Фондът е със собствен капитал за инфраструктурни проекти в сферата на енергетиката, транспорта и дигиталния сектор. Двамата първи основатели бяха BGK - Полската банка за развитие и Еxim от Румъния, като последователно още седем банки за развитие се присъединиха като инвеститори. Така че днес девет от държавите от инициативата участват във фонда - останалите две, които все още не участват, са Словакия и Чехия. Австрия технически също участва, но все още също не са инвестирали. Все още има дебат дали са 11 или 12 държавите, но 9 от 11-те участват.

Какъв е размерът на българското участия?

ББР инвестира 20 млн. евро.

Как планирате да увеличите капитала до постигане на поставения от вас таргет от 5 млрд. евро?

Фондът към момента има 930 млн. евро капитал, който беше набран през последните 12 месеца от края на февруари 2020. Таргетът е между 3 и 5 млрд. евро. Надяваме се, че и последните две от 11-те страни ще инвестират скоро.

"Три морета" е от малкото опции за инвестиции в инфраструктура извън еврофондовете

Водим разговори с няколко международни финансови институции за развитие като американската International Development Finance Corporation. Одобрени са 300 млн. долара инвестиции във фонда, но това все още не се е случило. После се надяваме да привлечем и частен капитал, екуити фондове, пенсионни фондове и т.н., чукайки по вратите и презентирайки фонда на тези инвеститори.

Това, с което можем да бъдем убедителни, са трите ни инвестиции, които направихме през първата година, като инвестирахме 440 млн. евро капитал. Така че, ако искат да вложат капитал във фонда, той ще бъде инвестиран относително бързо в проекти с високи качество.

Можете ли да кажете малко повече за двата обявени проекти, както и за третия?

Завършили сме две инвестиции, които бяха обявени. До дни ще направим съобщение и за третата. Става въпрос за възобновяеми източници.

Първата ни инвестиция беше в полската Cargounit - най-големият бизнес за лизинг на локомотиви в Полша. Причината да направим тази инвестиция е, че има огромен публичен капитал на национално ниво и от еврофондовете, който отива за жп път и сигнализация. Но ако искате да надградите жп пътя и сигнализацията и да преместите товарите от магистралите на релсите, трябва да модернизирате локомотивите, за да са по-ефективни и екологични и да могат да преминават границите. Има огромни изисквания за нови локомотиви в карго сектора и ние придобихме Cargounit с намеренията да модернизираме парка й от локомотиви, които са над 40 години. (втората инвестиция е в естонската Greenergy Data Centers - бел. ред.).

В България транспортните проекти се движат от държавни компании. И частни и държавни компании ли могат да кандидатстват с проект?

Всички. Ние сме фонд за дялово инвестиране. Ако някой отговаря на инвестиционните ни критерии, независимо дали публична или частна компания, може да се обърне към нас, за да обсъдим инвестиране.

Има ли вече предложения към вас от страна на български компании?

Да, има няколко приоритетни проекта, които българското правителство е предложило, един от които е хранилището в Чирен, като сме започнали разговори по този проект. Има и частни компании, като дискутираме с тях проекти в сектор транспорт. Единият е за строителство на пристанище, а другият е за придобиване на вече съществуващо такова.

Бихте ли финансирали проект като автомагистралата между Бургас и Варна?

Зависи как правителството иска да формулира проекта. Ако е като публично-частно партньорство или концесия, тогава би могло. Но не сме се срещали с отговорния екип и нямаме представа какво смятат да правят. Няма причина да не може да се финансира, както и други пътни проекти.

Все още няма предложения от българското жп инфраструктурно дружество?

Още не. Но бяхме в пандемия и това е първата ни възможност да дойдем в София. Ще бъда много изненадан, ако след днес не получим значително количество мейли и обаждания.

Как ще се комбинират вашите проекти с тези по европрограмите?

Нищо да не ни спира да бъдем въвлечени в проект, който отчасти се финансира с евросредства.

Корупцията е много актуална тема в страната. Поръчките отиват при определени компании, бавят се проекти, има рискове от загуба на финансиране и т.н. Как ще се справите с тези местни практики?

Ние сме много внимателни при дю дилиджънса на компанията, в която смятаме да инвестираме, нейните акционери и нейния мениджмънт. Избираме висококачествени консултанти в България, адвокати, финансови консултанти и други.

Реалността е, че корупцията не е навсякъде. Има компании и личности в България, на които банките са много щастливи да дават пари, защото са качествени партньори. Казусът не е, че е невъзможно, просто трябва да направим много проучвания. Много сме внимателни.

Може ли по-конкретно да ни разкажете какви ще са финансовите параметри и финансирането?

Минимумът е 50 млн. евро., но можем да правим и по-малки инвестиции по две причини. Първо, в по-малките държави. Фондът е създаден, за да изгради географски разнообразно портфолио, така че 50 млн. евро е минимумът във всички държави, което може да се окаже невъзможно, тъй като има големи разлики в размерите на икономиките. Максимумът е 250 млн. евро, което се определя от размера на фонда: ако той увеличи размера си и това число може да се промени.

ББР участва с 20 млн, евро, как ще балансирате между големите и малките донори, за да се гарантират интересите на тези с по-голям принос?

Няма изискване за нас да правим инвестиции в зависимост от приноса на акционерите и държавите. Няма какво да ни спре да направим инвестиция от 250 млн. евро в България, ако това е правилната инвестиция. Всичко, което трябва да направим, е да изградим географски разнообразно портфолио.

С какво сте по-добри от другите възможности за набиране на финансиране?

Зависи от страната. Ако става въпрос за екуити капитал,не знам колко такъв е достъпен в България. Не е много.

Ако искате капитал за инфраструктура към момента, фондът "Три морета" е една от малкото опции. В Полша възможностите са много. Тимът е с много опит. Например в Естония в дейта центъра вложихме не само пари, но и доведохме хора. Когато купихме Cargounit, финансирахме и целия дълг.

Другата ни област, в която имаме експертиза, е структурирането на дългов капитал. Зависи какви са опциите. Европейските пари са безплатни, но ако не са достъпни и няма друг достъпен капитал и има проект с потенциал, тогава частният е опция винаги. Освен това фондът не може да бъде разфокусиран по други географски места. Няма изведнъж да се обърнем и да инвестираме в Германия, защото не можем. Можем да инвестираме само в този регион.

Държавите често имат различни интереси и е трудно изграждането на големи международни проекти. Как ще се справите?

Както казваме - фондът е политически вдъхновен, но комерсиално задвижван. Устроен е така, че решенията за инвестиране се взимат изцяло на бизнес основа от мениджмънта и комисия и няма политическо влияние къде да инвестираме. Всички инвестиции досега са направени независимо - от акционерите. Ако искаме да привлечем частен капитал трябва да бъде по този начин. Частният капитал няма да инвестира, ако има политическо влияние.

"Три морета" не е съживената мечта на българските националисти, а геополитическа инициатива на страните от региона на Черно, Адриатическо и Балтийско море. Тя е лансирана през 2016 г. на срещата на върха в Дубровник, в която участват 12 държави: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Фонд "Три морета" (3SIIF) е инструмент за капиталови инвестиции в ключови инфраструктурни проекти в региона между тези три морски басейна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход