Данъчната конкуренция става излишна

Reuters

Данъчната конкуренция става излишна

Г-7 се договориха за по-голямо облагане на компаниите, но пътят до глобално споразумение е дълъг

Кирил Кирчев
4594 прочитания

Reuters

© Reuters


"Революция" в глобалните данъчни правила "само за няколко седмици". Тази оптимистична прогноза направи германският финансов министър Олаф Шолц, след като неговите колеги от най-развитите икономики в Г-7 постигнаха споразумение за по-голямо данъчно облагане на мултинационални компании в опит да дадат тласък за договаряне на глобална сделка. Те подкрепиха глобален минимален корпоративен данък от поне 15% и се съгласиха, че държавите трябва да имат право да облагат определен дял от печалбата на най-големите и най-печеливши мултинационални компании в местата, където те се генерират.

Оптимизмът на САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада може да се пренесе на срещата на Г-20 през юли, където ще участват Русия и Китай. Но предстои дълъг път, преди да се стигне до глобално споразумение.

Сделката, обявена на срещата на финансовите министри на Г-7 във Великобритания, бележи значителна стъпка напред в преговорите, започнали през 2013 г. Това е и първото съществено доказателство за съживено международно сътрудничество, откакто президентът Джо Байдън върна САЩ на масата за преговори. Целта на кардиналните промени е да бъдат спрени компаниите да пренасочват печалби към юрисдикции тип данъчен рай. Сега корпорациите могат легално да регистрират клонове в страни с ниски данъци и да декларират печалбите си там. Така те се облагат само според местното законодателство, въпреки че приходите им идват основно от продажби, направени на други територии. Списание Economist цитира проучване, според което през 2018 г. около 40% от печалбите на мултинационалните компании в чужбина са изкуствено преместени в държави с ниски данъци.

Google, Amazon и Facebook заявиха, че приветстват решението на Г-7, но те нямат и голям избор, след като от дълго време са на мушката заради легалното заобикаляне и плащането на символични данъци.

Добро начало, дълъг път

"Това е отправна точка", заяви френският финансов министър Бруно Льо Мер, обещавайки, че "през следващите месеци ще се борим да гарантираме, че тази минимална ставка на корпоративния данък е възможно най-висока."

Г-7 обаче остави много работа за по-широките глобални преговори, които се водят между 139 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Първата задача е спечелването на подкрепата на страните от Г-20, които ще се срещнат във Венеция следващия месец. Докато ОИСР изчислява, че предложенията могат да осигурят допълнителни приходи от 50 млрд. до 80 млрд. долара годишно, действителната събрана сума ще варира сериозно в зависимост от техническите подробности на евентуалното глобално споразумение.

Минималният данък "намалява стимулите за мултинационалните фирми да записват печалби в данъчни убежища", казва пред Financial Times Габриел Зукман, икономист от Калифорнийския университет в Бъркли, известен с работата си по данъчните убежища. Но добавя, че за да има ефект, "е от съществено значение да бъде за всяка държава"..

Двата стълба

Глобалните преговори трябва да съгласуват конкурентните приоритети на страните по два стълба. Първият - най-важният за Великобритания, Франция и Италия, се стреми да гарантира, че най-големите световни компании - особено американските технологични гиганти Facebook, Google и Apple, плащат повече данъци в тези страни, дори ако имат малко физическо присъствие в тях.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън се фокусира върху втория стълб: глобален минимален корпоративен данък от "поне 15%". Това би генерирало повече приходи за федералното правителство във Вашингтон. Първият стълб изисква глобално споразумение и американско законодателство, което трябва да бъде одобрено от Конгреса, докато вторият, който според ОИСР ще доведе до най-много допълнителни приходи, може да бъде приложен едностранно, но би работил по-добре, ако много държави се присъединят към споразумението.

Г-7 остави много работа за по-широките глобални преговори, които се водят между 139 държави от ОИСР.

Първият стълб е изправен пред енергична опозиция във Вашингтон. Франция, Италия и Великобритания отказват да отменят въведените дигитални данъци, докато САЩ не приемат съответното законодателство. Канадският финансов министър Кристия Фриленд заяви след обявяването на споразумението от Г-7, че Отава възнамерява да продължи с въвеждането на цифров данък.

Освен тези принципни въпроси остават много технически без отговор, които могат да имат голямо значение за практическите ефекти от евентуално глобално споразумение - включително кои компании ще попаднат в неговия обхват и как да се определи данъчната основа.

"Докато ставките на данъка имат значение, конкуренцията вероятно ще продължи на ниво данъчна основа. Това може да бъде по-объркващо", смята Рита де ла Ферия, професор по данъчно право в университета в Лийдс.

Победители и губещи

При такава голяма промяна ще има победители и губещи. Най-ясните печеливши биха били големите икономики, защото в тези страни мултинационалните компании извършват много продажби, но в момента отчитат сравнително малка облагаема печалба. Това несъответствие нараства заедно с възхода на Apple и Google, чиито активи са до голяма степен нематериални. Бедните страни, в които глобалните компании имат фабрики и други дейности, също ще имат полза от споразумението, макар и по-малка.

Най-очевидните губещи ще бъдат данъчните убежища, които се възползват от свободното движение на капитали в условията на глобализация. Така толкова необходимата преди десетилетия данъчна конкуренция вече става излишна. Места с нулев данък като Бермудските острови, Британските Вирджински острови и Каймановите острови могат сериозно да пострадат. Въпреки че нямат приходи от корпоративен данък, те в различна степен разчитат на такси от дъщерни дружества на големи компании и местна индустрия от счетоводители, адвокати и други доставчици на корпоративни услуги, които са се развили, за да ги обслужват.

Корпоративните и финансовите услуги представляват над 60% от държавните приходи на Британските Вирджински острови през 2018 г. Одобреното от Г-7 предложение за минимален глобален корпоративен данък за всяка държава може да взриви бизнес модела на тези убежища, отбелязва Economist.

Повече усилия ще са нужни да вкарат в новия прав път страни от Европа и Азия. Няколко държави от ЕС, като Ирландия и Кипър, привличат инвестиции с нисък корпоративен данък от 12.5%, а Люксембург и Нидерландия прилагат данъчни структури, които помагат на компаниите да избягват данъци в други страни. Проучване на Международния валутен фонд през 2019 г. установи, че подобна "фантомна" инвестиция е довела до преки чуждестранни инвестиции в Люксембург от 4 трлн. долара, което е една десета от глобалните.

Хонконг и Сингапур също са се възползвали от ниски корпоративни данъци. Някои от най-грубите вратички бяха затворени след споразумение с посредничеството на ОИСР през 2015 г.

Ирландия може да пострада, защото голяма част от привлечените инвестиции включват реални хора, офиси и заводи. Корпоративният данък сега осигурява рекордните 20% от общите й данъчни постъпления. Ирландците лобират пред САЩ, откъдето идват голяма част от инвестициите в страната, срещу радикално преразпределение на данъчните права. Дъблин смята, че по-малките държави трябва да имат право да използват данъчна политика, за да компенсират предимствата от мащаба, местоположението и ресурсите, от които големите се ползват. Унгария със ставка 9% е лидер в данъчната конкуренция в ЕС. Кипър, Малта и България също се стремят да печелят с по-ниски ставки.

Освен ЕС Сингапур и Швейцария също сигнализираха, че считат 15% за твърде високо ниво. Азиатският бизнес център би бил по-доволен с 10%.

Люксембург и Нидерландия започнаха да се реформират, след като Брюксел ги посочи като нарушители на правилата. Херцогството прие реформи, които ограничават възможностите за данъчен арбитраж и увеличават прозрачността на данъчното управление. И сега може да приеме всяка сделка. Правителството на Нидерландия беше засегнато от публичната критика, че толерира данъчните трикове, и също се опитва да затвори вратичките. "Няма да сме тези, които възпрепятстват сделката", казва финансовият министър Ханс Вийлбриф.

Теоретично несъгласните със сделката страни в ЕС биха могли да наложат вето, тъй като данъчните решения в съюза изискват единодушие. Но това изглежда малко вероятно, като се има предвид подкрепата за промяна от страна на големите страни в блока и САЩ. Освен това САЩ и други страни биха могли да наложат минимални данъци върху собствените си компании дори без глобална сделка.

Договореното споразумение от Г-7 показва, че богатите страни се опитват да покажат на света, че XXI век няма да бъде доминиран от правила, определени от Китай. Западът се стреми да си възвърне контрола над глобалния дневен ред чрез сключване на споразумения в спорни области след четири години управление на Доналд Тръмп. "Това, което видях по време на тази среща на Г-7, е дълбоко сътрудничество и желание за координиране и решаване на много по-широк кръг от глобални проблеми", каза Йелън.

Остава това сътрудничество да доведе до конкретен резултат.

Изключения от правилата ще затруднят преговорите

Експертите по корпоративни данъци предупреждават, че настояването на някои държави за изключване на сектори от обхвата на споразумението рискува да провали окончателната сделка. Великобритания се притеснява, че може да понесе загуби заради облагането на сектора на финансовите услуги. Британският финансов министър Риши Сунак настоява фирмите за финансови услуги да бъдат освободени от новата глобална данъчна система. Това желание произтича от първоначалния план на ОИСР, който освобождава сектора, защото "печели от дейности, които възникват в определена пазарна юрисдикция и обикновено ще бъдат облагани с данъци на това място". Страни като Франция, с големи финансови институции, подкрепиха тази специална договорка, когато беше обявена.

ОИСР предлага също така правилата да важат за големи и печеливши подразделения на компании, което би засегнало всички американски технологични гиганти. Това означава, че промяната ще важи за Amazon, която ще плаща по-висок данък за печелившия си бизнес с облачни услуги, макар че групата като цяло няма да отговаря на условията.

"Революция" в глобалните данъчни правила "само за няколко седмици". Тази оптимистична прогноза направи германският финансов министър Олаф Шолц, след като неговите колеги от най-развитите икономики в Г-7 постигнаха споразумение за по-голямо данъчно облагане на мултинационални компании в опит да дадат тласък за договаряне на глобална сделка. Те подкрепиха глобален минимален корпоративен данък от поне 15% и се съгласиха, че държавите трябва да имат право да облагат определен дял от печалбата на най-големите и най-печеливши мултинационални компании в местата, където те се генерират.

Оптимизмът на САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада може да се пренесе на срещата на Г-20 през юли, където ще участват Русия и Китай. Но предстои дълъг път, преди да се стигне до глобално споразумение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход