ББР подготвя многомилионен иск за вреди към "блокиращите" директори
След двете поредни спирания на вписването на новото ръководство е заявен нов опит
Изпълнителният директор на ББР Николай Димитров и членът на надзорния съвет Велина Бурска може да се окажат обект на съдебни искове от страна на доскоро управляваната от тях банка. Основанието е търпените вреди от това, че с техните искове се блокира вписването на ново ръководство, а съответно и дейността на банката.
Намерението за подобен ход беше анонсирано вчера от икономическия министър Кирил Петков. По информация на "Капитал" от източници вече искът се подготвя, като се анализират и преценяват всички претърпените вреди от ББР. Той обаче със сигурност ще е мултимилионен.
Пореден опит
Миналата седмица опитът да се впишат новите одобрени от БНБ членове на надзорния и управителния съвет на банката беше блокиран след искане за спирането му от Николай Димитров. Допустимостта на неговите претенции е доста спорна, доколкото за назначенията на други лица той няма правен интерес, но самият висящ спор се оказа достатъчен за съда да спре вписването до решаването му. Проблемът е, че това може да отнеме и месеци, като в Софийски градски съд има и случай, когато дори самото образуване на дело отнема седмици.
Заявката на Петков беше да внася промените всеки ден до вписването им и той явно е решен да прави това. В понеделник бяха внесени аналогични решения, които отново бяха блокирани с аналогични аргументи от съда по искания от Димитров и Бурска. Днес отново са внесени промените в управителните органи, като предстои да се види дали и този път ще има претенции спрямо тях и дали те ще бъдат уважени.
Въпрос на интерес
Най-спорният момент е дали въобще дали исканията на Димитров и Бурска би трябвало да бъдат приети от съда - както тези, атакуващи решенията на икономическия министър, така и тези за спирането на регистърното производство. Накратко версията на съдиите по досегашните определения, блокиращи вписванията, е, че те не могат да разглеждат допустимостта на исканията. По темата обаче има противоречива практика и има и юристи, които застъпват по-различно виждане.
Становището на адвокат Александър Иванов от адвокатско съдружие "Мусева и Иванов" е, че макар съдът да не може да изследва допустимост или основателност на висящото производство, той трябва да направи проверка на допустимостта на самото искане за спиране, което е процесуална предпоставка въобще то да бъде разгледано и която ще е налице само и единствено в случаите на наличие на правен интерес от подобно спиране на молителя. "Различно разбиране би означавало, че практически всяко лице би могло по всяко време да спира всякакво заявление за вписване по партида на дружеството", обяснява адв. Иванов.
Според него, ако това се приложи, то надзорниците и директорите могат да обосноват правен интерес за решенията за тяхното освобождаване, но не и за тези за назначаване на други лица.
"Проведено до крайност, подобно разбиране би означавало например, че служител, който има правен спор за неплатено трудово възнаграждение, би могъл да спира всякакви вписвания по партидата на работодателя си, макар те по никакъв начин да не са свързани с конкретния му правен спор с него. Това очевидно не защитава някакъв легитимен интерес, а има потенциал да се използва като процесуален инструмент за нанасяне на вреди на другата страна и принуждаването ѝ към отстъпки по този начин, което е дефинитивна злоупотреба с процесуално право", коментира адв. Иванов.
Юристът прави уговорката, че той не е запознат със съдържанието на исковете, но доколкото Димитров и Бурска нямат качеството на съдружник в ББР не е ясно откъде произтича правният им интерес и съдът би трябвало да аргументира защо допуска исканията им за спиране на регистрацията.
